Името на Ной означава „покой“ или „утеха“. Баща му Ламех го е нарекъл така с надеждата, че „той ще ни утеши в труда и болезненото усилие на ръцете ни, причинени от земята, която Господ е проклел“ (Битие 5:29 NIV). Каква утеха е имал предвид Ламех, не е посочено, но изглежда има усещане, че освен умората от физическия труд на прокълната земя, нещата като цяло не вървят добре и че Създателят скоро ще се намеси. Може ли това да е ефект от проповядването на дядото на Ламех, Енох, поколение или две (69-369 години) преди раждането на Ной?
Енох, седмият от Адам, пророкува... „Ето, Господ идва с хиляди и хиляди Свои светии, за да съди всички и да изобличи всички нечестиви за всички нечестиви дела, които са извършили по нечестив начин, и за всички сурови думи, които нечестивите грешници са изрекли против Него.“ (Юда 14-15)
Очевидната основна тема на Енох е безбожието на човечеството – начин на живот, който няма място за Бога.
Енох проповядваше, вдъхновен от живот на ходене с Бога (Битие 5:22). Човек се чуди дали синът му Матусал и внукът му Ламех са последвали примера му. Или са били по-силно повлияни от влошаващото се общество около тях? Едва при Ной отново четем, че „той ходеше с Бога“ (Битие 6:9).
Морален упадък
Ной навлезе в историята точно когато се развиваше хибридна свръхраса от нечестивия съюз на „синовете Божии“ и красивите „дъщери човешки“ (Битие 6:1-2), което дълбоко ускори процеса на морален упадък до точката, че „Господ видя колко голяма беше човешката злоба на земята и че всяко намерение на мислите на сърцето му беше само зло през цялото време“ (Битие 6:5).
Влошаването на човешкия морал и връзката с Бога, описани в Римляни 1:21-32, вече беше в пълен разцвет само след девет поколения и малко повече от 1000 години човешка история. Коментарът на Давид за моралното/духовното състояние на човешката раса (Псалм 14:2-3; 53:2-3) беше верен тогава, верен е сега и е бил верен повече или по-малко във всеки момент от историята: „Бог поглежда от небето към човешките синове, за да види дали има някой, който разбира, някой, който търси Бога. Всички са се отклонили, заедно са се покварили; няма никой, който да върши добро, нито един.“
Това общо твърдение понякога е имало числено малки изключения, както в случая с Ной, който „намери благодат в очите на Господа“ (Битие 6:8). Колко освежаващ трябва да е бил той за сърцето на Бога:
От небето Господ поглежда... Той, Който формира сърцата на всички, Който разглежда всичко, което правят (Псалм 33:13-15)
Животът на Ной в такова общество би бил много самотен в човешко измерение, но той ходеше с Бог, Който копнееше за компанията на Своите създания. Ной и Бог имаха един друг. Какво богато общение трябва да е било! Как е вашето интимно ежедневно отношение с този същия Бог? Как е моето?
Взаимоотношение на вяра
Докато разказът продължава, отново ни се напомня колко драстична е била ситуацията: „А земята беше покварена пред Бога и беше пълна с насилие“ (Битие 6:11). Беше непоносимо и Бог трябваше да направи нещо. Взаимоотношението на вяра с Бога изисква човек да „вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които усърдно Го търсят“ (Евреи 11:6). По негово време Ной беше единственият човек, който отговаряше на това. Така че, когато Бог му заговори един ден за построяването на ковчег, чрез който той и семейството му щяха да бъдат спасени от унищожение, Ной се подчини. Записът е драматичен, мощен:
Чрез вяра Ной, когато беше предупреден за неща, които още не се виждаха, в свят страх построи ковчег, за да спаси семейството си. Чрез вярата си той осъди света и стана наследник на праведността, която идва чрез вяра (Евреи 11:7)
Вярата свързва отделния вярващ с Бога, въпреки че той живее в общество, което е прогнило до основи и не иска нищо от Бога. Живеейки както той, в Божията компания, Ной е бил напълно наясно с покварените условия около него и не би могъл да бъде изненадан от Божията нужда да излее невиждан досега съд. С „свят страх“ той се вслуша в Божието предупреждение и послушно построи ковчега. Останалата част от човечеството не обърна внимание на предупрежденията. 300-годишната проповедническа кампания на прадядото на Ной изглежда не е имала ефект, поне в смисъл на обръщане на покварената раса към покаяние.
Ковчегът се строеше в задния двор на Ной през по-голямата част от един век – несъмнено много очевидно. Беше ли местна, дори универсална, туристическа атракция? Може ли Ной да е отговарял на въпроси на репортери или да е провеждал обиколки на обекта, обяснявайки мисията си и предупреждавайки хората, докато го е правил? Може би дори е отделял време ежедневно или ежеседмично, за да провъзгласява силно Божия идващ съд, представяйки ковчега като единствената надежда за спасение на човечеството. В крайна сметка той беше „проповедник на праведността“ (2 Петрово 2:5). Но за хората това беше като фентъзи от Дисниленд. Колкото по-сериозно Ной приемаше вярата си, толкова повече подигравки несъмнено е търпял. Нещата не са се променили много, нали?
Нищо не знаем за личната вяра на семейството на Ной. Синовете му помагаха ли при строежа? Срамуваха ли се от погледите, коментарите и соченето с пръст на съседи, приятели, връстници и зяпащи туристи? Не знаем. Но знаем, че вярата на Ной остана вярна и спаси семейството му. Не вярваме, че някой е спасен чрез вярата на друг, в духовен смисъл; вярата е лично, индивидуално посвещение на Бога, Който се разкрива на тези, които обръщат внимание. И все пак влиянието на вярата на родител или дядо има силен ефект, както в случая с Тимотей (2 Тимотей 1:5). Въпреки че вярата не може да бъде наследена, тя може да бъде научена. Примерът на Ной беше мощен и имаше силен ефект върху семейството му.
Освен това, вярата на Ной в действие беше толкова освежаваща за Бога, че Той го възнагради, като включи семейството му в неговото спасение, същото, което се опита да направи за Лот (Битие 19:12-22). В случая с Павел също Бог почете неговата вярност, като спаси всички, пътуващи с него на обречен кораб (Деяния 27:24). Имаме работа с Бог, Който желае да спасява и така почита вярата на индивида, че често благославя други чрез нея. Той унищожава грешника само след като всички усилия за спасение са отхвърлени.
Проект за строеж на лодка
Проектът на Ной (всъщност Божият проект) трябва да е изглеждал наистина абсурден. Очевидно наблизо не е имало голям воден басейн. Валяло ли е някога на земята (Битие 2:5)? Виждал ли е някой кораб преди? Историята на Ной за идващ потоп, който ще залее земята, може да е била немислима за хората от неговото време. И, изглежда, концепцията за Божия съд също е била неразбираема. Ной е бил отдаден на подготовката за нещо, което никога не е виждал (Евреи 11:7). Но той се е доверявал на Бога, Когото е опознал в ежедневните си разходки. Така че, освен че се е справял с изключителна морална поквара, Ной също се е борил с дълбок цинизъм по отношение на причината си да построи чудовищен кораб в пустинята. Подобно на Моисей (Евреи 11:27), Ной „устоя, защото виждаше Невидимия“ и продължи напред, подготвяйки се за идващи събития, които бяха също толкова невидими, макар и достатъчно очевидни за вярата.
Упоритостта на Ной беше и отражение на Божието търпение в това кризисно време. Петър пише за онези, „които някога не се покориха, когато Бог търпеливо чакаше в дните на Ной, докато се строеше ковчегът“ (1 Петрово 3:20). Докато съдът се подготвяше и средствата за спасение се приготвяха, нещата продължаваха да вървят от лошо към по-лошо, изпитвайки безкрайното търпение на любящ Бог, чието любимо творение се беше обърнало срещу Него. Различно ли е днес? Нека всички бъдем намерени толкова верни като Ной, търпеливи и упорити срещу всички трудности и всяка опозиция, с очи, вперени в Бога, Който винаги е прав и Който никога не се проваля.
Като „проповедник на праведността“ Ной не спечели никакви новопокръстени извън семейството си. Но семейството му е изключително важно. Ной беше верен у дома и, макар да не спечели други новопокръстени, неговата вярност със семейството му подкрепи свидетелството му пред един нечестив, безразсъден свят. И „чрез вярата си той осъди света и стана наследник на праведността, която идва чрез вяра“ (Евреи 11:7). Ной е могъщ пример за всички нас, идеал за нашата собствена вяра и практика. Нека бъдем „Ноевци“ в нашето време, когато моралната гнилост почти е унищожила обществото, в което живеем – Ноевци, които говорят и живеят истината, предупреждавайки грешника, че идва съд, и предлагайки им вход в Божия ковчег на вечна безопасност и сигурност, Господ Исус Христос.
През потопа
Историята за Потопа прекрасно подчертава точното време и внимателния контрол на събитията от Бога. „Ной беше на 600 години, когато водите на потопа дойдоха на земята“ (Битие 7:6). Това беше същата година, в която почина най-дълго живелият човек на всички времена, дядото на Ной, Матусал; бащата на Ной, Ламех, беше починал пет години по-рано. Така никой от рода на верните предшественици на Ной не доживя да преживее ужасния катаклизъм на потопа. Той беше предназначен за неверните и морално покварените.
Библията не дава представа за ежедневието на борда на ковчега през годината, когато той е бил дом на семейството на Ной (Битие 7:11; 8:13-14). Въпреки че не знаем нищо за дейностите на това семейство през годината им на уединение, ние познаваме техния Бог достатъчно добре, за да знаем, че Той не ги е оставил да „умрат от скука“. Мнозина смятат, че животът за християните е скучен, „лишени“ както сме от вълненията и атракциите на този съблазнителен, обречен свят. Понякога е предизвикателство за нас да осъзнаем, че нашият Бог винаги ще бъде достатъчен, за да поддържа живота ни интересен, удовлетворяващ и продуктивен – докато не осъзнаем, че ние сме Неговото удоволствие и сме на Неговата милост. Каква благословена безпомощност и интимност! Просто се съсредоточете върху Него, какво прави Той и какво имаме привилегията да правим за Него.
Изкушаващо е да се спекулира как Бог ги е поддържал заинтересовани и бдителни по време на странното им пътуване. Сигурен съм, че нито едно телевизионно предаване, концерт, спортно състезание, ваканция или друго човешко събитие никога не е било толкова интересно, колкото тези 375 дни като Божии гости на борда на първия в света круизен кораб.
Какво можем да научим
Първият проект на Ной след напускането на ковчега беше да построи олтар на Господа и да принесе всеизгаряния върху него (Битие 8:20), като незабавно утвърди собствената си идентичност като поклонник на истинския Бог, както и възстанови поклонението на обновената земя. Последващото му морално падение е антиклимактично и не се нуждае от голям акцент, освен да се отбележи, че независимо колко успешни или победоносни можем да бъдем, независимо колко добре сме „ходили с Бога“ в миналото, ние винаги сме лесно податливи на грях. Ной беше човек. Неговият Бог, и нашият, е милостив, любящ, добър и прощаващ. Ние толкова много се нуждаем от Него.
