Искате ли по-добра благословия?
Господ да те благослови и да те пази; Господ да осияе лицето Си над теб и да бъде милостив към теб; Господ да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир. —Числа 6:24-26 NKJV
Тези чудни думи образуват благословението, което свещениците от Стария Завет трябваше да предадат на израилтяните, Божия земен народ. Но как и кога можеше такова благословение да бъде смислено приложено към тях? Бог можеше да даде това благословение на народа само когато те се подчиняваха на Неговите закони. За съжаление, по-голямата част от старозаветната история показва, че те не спазваха Неговите свети изисквания. Нито пък ние можем, „защото всички съгрешиха“ (Римляни 3:23)!
Всички ние грешим, защото сме грешници, а последицата от нашите грехове е смърт. Библията казва: „Заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23). Това не е благословение, а проклятие! Ние със сигурност не можем да спазваме Десетте заповеди, тъй като сърцата ни не са по-добри от тези на нашите предшественици. Тъй като сме родени грешници, не е нужно да се учим как да бъдем лъжци, крадци, егоисти или нещо друго лошо. Всичко идва естествено, защото „сърцето е измамливо повече от всичко и отчаяно зло“ (Еремия 17:9).
Какво можем да направим, за да си върнем благословението? Не можем да работим за него – това е дар! Апостол Павел пише в Ефесяни 2:8-9: „Това е Божи дар, не от дела, за да не се хвали никой.“ Всъщност, за нас е достъпно по-голямо благословение! То е дори по-добро от това, което старозаветните вярващи можеха да претендират. За да разберете това, помислете какво казва Бог в Римляни 4:7-8: „Блажени са онези, чиито беззаконни дела [грехове] са простени и чиито грехове са покрити; блажен е човекът, на когото Господ няма да вмени грях.“ Тази блаженство е възможно само защото Господ Исус плати „заплатата на греха“ на кръста, когато понесе нашите грехове в тялото Си и проля кръвта Си (1 Петър 2:24; Евреи 9:14,22).
За да получите това голямо благословение, всичко, което трябва да направите, е „да изповядате с устата си Господ Исус и да повярвате в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, [и] ще бъдете спасени. Защото със сърцето човек вярва за праведност, а с устата се прави изповед за спасение“ (Римляни 10:9-10). С благословението на спасението идва много повече: „Око не е виждало, нито ухо е чувало, нито е влизало в човешко сърце това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат“ (1 Коринтяни 2:9).
Благословението на спасението идва като дар, но един дар не е ваш, докато не го получите! Бог е оставил решението на вас. Молим ви да приемете дара, преди да е станало твърде късно, защото „ние сме посланици за Христос, като че ли Бог умолява чрез нас: молим ви от името на Христос, примирете се с Бога“ (2 Коринтяни 5:20)! Можем да ви кажем как.
