Беше ли спасен Юда Искариот?
Юда Искариот понякога се разглежда от света със съчувствие: като заблуден индивид, като някаква революционна фигура или дори като герой! Например, едно добре известно шоу преди няколко години представи Юда по открито съчувствен начин и това остави дълбоко впечатление в популярното въображение.
Как тогава да разберем живота и действията на Юда? Беше ли спасен и след това загуби ли спасението си след предателството си на Христос? Ако не беше спасен, как можеше да бъде наречен ученик и всъщност да прави чудеса заедно с другите ученици? Какво всъщност мотивира неговото предателство срещу Господ Исус? Това са няколко от въпросите, които възникват от време на време във връзка с този тайнствен ученик. Някои са използвали случая с Юда, за да докажат, че истинско Божие дете може да загуби своето спасение – но това ли е правилно тълкуване на това, което Библията учи относно Юда и спасението?
Често се задава въпросът: „Защо Юда предаде Христос?“ Отговорът на това ще допринесе много за отговора на по-големия въпрос: „Беше ли спасен Юда?“ Предложени са много теории, за да обяснят поведението му. Една повтаряща се е, че като еврейски патриот, той е бил разочарован, когато е осъзнал от учението на Исус, че царството няма да се прояви веднага и че римляните няма да бъдат свалени, както се е надявал. Неговото горчиво разочарование от това развитие, се твърди, го е обърнало срещу Господ Исус. Проблемът с тази теория е, че няма дори намек за нея в Новия завет. Освен това е забележителният факт, че всички други ученици също са били под същото погрешно впечатление относно непосредственото появяване на царството. Корекцията на Господ на тяхната грешка не е накарала тях да Го предадат (Лука 19:11; Лука 24:21). Защо това би спънало само Юда, а не другите ученици? Но отново няма никакво указание от Писанието, че това е била причината или мотивацията за поведението на Юда.
Какво казва Библията за Юда?
Разказът на Писанието за случилото се е прост и ясен. Точно преди завета на предателя с главните свещеници, Мария от Витания помаза главата на Господа със скъпоценно миро (Матей 26:8-13). Учениците протестираха, водени от Юда, че действието на Мария е прахосничество и че алабастровият съд с миро е можел да бъде продаден и парите дадени на бедните (Йоан 12:4-5). Сравнявайки разказите от Матей 27 и Йоан 12, виждаме, че всички ученици са били замесени в това, но Юда е бил говорителят по въпроса. Четем също, че Юда е бил „ковчежникът“ на учениците, но е крадял от кесията (Йоан 12:6). Юда е бил крадец!
Веднага след акта на преданост на Мария четем: „И оттогава той [Юда] търсеше удобен случай да Го предаде“ (Матей 26:16 NKJV). Тук е ясно доказателство за това, което наистина мотивира Юда. Забележете връзката между счупването на алабастровия съд и предателството на Христос. Юда се е надявал, че мирото ще бъде продадено и парите ще бъдат сложени в кесията – които той би откраднал в удобен момент. Той не е мислил за бедните, или може би в собствените си самооправдаващи мисли се е смятал за част от тази категория: „бедните“. Но реалността е, че неговото алчно сърце е било разочаровано от загубата на тази награда, която може би е желал дълго време; той е предал Господа за пари за да задоволи алчността си. Сатана е влязъл в него, за да извърши това злодеяние (Йоан 13:27), използвайки го като свой инструмент и след това го е изхвърлил (Матей 27:40). Само горният разказ трябва да е достатъчен, за да покаже, че не патриотизмът или религиозното разочарование са мотивирали Юда. Истината е, че той изобщо не е бил вярващ, а по-скоро е бил някой, който е подхранвал неосъдения грях на алчността. Той е бил крадец и под властта на Сатана.
Не сте всички чисти
Можем да кажем с известна сигурност от това, което вече видяхме, че мотивът на Юда в предателството на Христос е била любовта към парите. Това е било поради неговата алчност, просто и ясно. Причината за цялата несигурност на мнозина относно случая с Юда може да се дължи само на теологична пристрастност или просто на невнимателно четене на библейския разказ.
В Евангелието на Йоан четем, че Исус каза на Петър: „Който е изкъпан, има нужда само да си измие краката, но е напълно чист; и вие сте чисти, но не всички. Защото Той знаеше кой ще Го предаде; затова каза: „Не сте всички чисти“ (Йоан 13:10-11).
Посочвайки, че един от учениците не е бил „чист“, Господ ясно е имал предвид Юда, защото по-нататък Той добавя: „Не говоря за всички вас. Аз знам кого съм избрал; но за да се изпълни Писанието: „Който яде хляб с Мен, е вдигнал петата си срещу Мен““ (ст. 18). Господ каза, че сред тях има един, който не е бил чист, който не е бил „изкъпан“ (не е имал новорождение). И освен това, този индивид е идентифициран за нас: Това е бил Юда. Господ не го е новородени все още се нуждае от ежедневно измиване на краката си от замърсяването, което е събрал, преминавайки през този грешен свят. Нуждаем се от Неговото ежедневно застъпничество, за да бъдем възстановени чрез измиването на Словото – но новорождението никога не трябва да се повтаря, ние сме „изкъпани“ само веднъж. И все пак поразително Господ заявява, че сред тях е имало един, който все още е бил нечист, който не е бил „изкъпан“ (не е имал новорождение). И освен това, този индивид е идентифициран за нас: Това е бил Юда. Господ не го е избрал него,1 защото Той е знаел онези, които е избрал. Това е силно потвърдено няколко глави по-късно, когато Господ се моли: „Онези, които Ми даде, Аз ги опазих; и никой от тях не е изгубен, освен сина на погибелта“ (Йоан 17:12). Юда не е бил сред онези, които са Му били дадени от Отца. Той не е бил от избраните и всъщност е бил характеризиран от нашия Господ като „сина на погибелта“. Той не е бил „отстъпник“, както е бил неговият съученик Петър. По-скоро Юда е бил отстъпник.2 Така „синът на погибелта“ отиде на „своето си място“ (Деяния 1:25). Колко тържествено!
Ученик, но невярващ
Ако читателят се нуждае от повече доказателства, че Юда е бил невярващ, има друг пасаж, който представя това неопровержимо. Когато някои от учениците роптаеха и заплашваха да не ходят повече с Исус, Господ им заяви недвусмислено: „Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус знаеше отначало кои са тези, които не вярват, и кой ще Го предаде“ (Йоан 6:64). Някои изповядващи се ученици вече са се отвърнали от Христос поради Неговите „трудни думи“; и Юда също ще се отвърне в определения час, когато алчността, която е подхранвал, най-накрая достигне своята грозна пълнота. Той е причислен в Йоан 6 към онези, които не вярваха, но е посочен като този, който „ще Го предаде“.
Тук трябва да се отбележи, че не всички ученици са вярващи. Хората могат да следват Христос по външен начин и като ученици могат да изповядват подчинение на Него, но може да няма вътрешен божествен живот – това беше реалността с Юда. Чудеса може дори да са били извършени чрез Юда, когато е бил изпратен с другите апостоли. Това е озадачило някои, но не би трябвало, защото всъщност той е перфектен пример за „отстъпниците“, които са описани в Евреи 6:4-9. Той може да е „вкусил небесния дар“ и да е преживял „силите на бъдещия век“, но е било невъзможно за него да бъде доведен до мястото на „покаяние“.
Петър беше истински вярващ, но поради своята невнимателност и самоувереност той беше отстъпил. И все пак Петър се покая след това и беше възстановен от Господа. Юда беше „пълен с угризения“, но това не беше истинско покаяние, защото всъщност той беше невярващ. Писанието е ясно: Никой истински вярващ не може да бъде изгубен, както виждаме в Йоан 10:27-28, Ефесяни 4:30 и много други пасажи. Възможно е вярващ да падне в грях и да се нуждае от духовно възстановяване (Галатяни 6:1). Но това не беше случаят с Юда – той беше невярващ.
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
- За да бъде ясно, Господ Исус беше избрал Юда за ученик, защото беше казал по друг повод (когато говореше по темата за ученичеството): „Не Аз ли избрах вас, дванадесетте, и един от вас е дявол?“ (Йоан 6:70). Но Юда не беше избран като вярващ; това може ясно да се види, когато Христос говореше за новорождението в Йоан 13:18: „Не говоря за всички вас. Аз знам кого съм избрал.“
- Отстъпник е някой, който изповядва Христос, след което Го отрича, защото никога не е бил истински вярващ. Това е различно от истински християнин, който отстъпва и може да бъде възстановен в общение с Господа.
