юли/август 2025 –Списание Благодат и Истина
ВЪПРОС: Каква е разликата между добри дела и лоши дела?
ОТГОВОР: За начало, нека си зададем още един въпрос, един най-важен: Чий стандарт ще използваме, Божия стандарт или човешкия? Един бегъл поглед може да не ни покаже разликата, но в действителност двете са доста различни, всъщност, напълно противоположни. Тъй като хората са създания, а Бог е Бог – свят, всемогъщ, вечен, неизменен, наш Създател, на Когото в крайна сметка трябва да дадем сметка – нека първо да разгледаме Неговия стандарт за това кои са добри дела и кои са лоши дела.
Нека започнем от самото начало на историята на човечеството, в Битие 1. Човешките същества са представени там като последната и венчаваща черта на Божието творение. Стих 26 ги представя като съществата, на които Бог щеше да даде господство над всяко създание, което беше направил на земята. Бог благослови първата двойка, която създаде, и им каза: „Плодете се и се размножавайте; напълнете земята и я покорете; владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята“ (ст.28 НКЯВ). В Битие 2:15 Бог постави човека в градината, която беше насадил, казвайки му да „я обработва и пази“. Те бяха Негови управители там и можеха да се наслаждават на всичко, което Бог беше насадил там, освен че не трябваше да ядат от „дървото за познаване на доброто и злото“ (ст.17). Така те имаха широка свобода относно това какво можеха да правят всеки ден, но те бяха създания и бяха отговорни да се покоряват на своя Създател. Послушанието към Бога лежи в самата същност на въпроса: „Какви са добрите дела?“ Всичко, което произтича от послушанието към Него, е добро дело.
В Битие 3 имаме тъжната история на човечеството, което не се подчинява на Бог и става грешни същества. Жената беше измамена от змията и не се подчини на Бог, като яде от забранения плод. След това тя даде част от него на съпруга си и той яде. Никъде не ни е казано, че той е бил измамен. По-скоро, 1 Тимотей 2:14 заявява: „Адам не беше измамен.“ Когато очите им се отвориха за състоянието им, те се опитаха да го прикрият. Лошите дела бяха започнали и едно следваше друго в бърза последователност. Неподчинението на Бог е в основата на лошите дела.
От това начало виждаме, че дори когато осъзнаем, че това, което сме направили, е погрешно, ние почти инстинктивно правим неща, които може да смятаме за добри, но те просто добавят към лошите дела. Жената сподели част от плода със съпруга си. Споделянето може да е добро нещо, но нейното споделяне допринесе за неговото неподчинение на Бога. В Римляни 5 нашият грях се приписва на Адам, защото той съгреши умишлено, в известен смисъл обичайки жена си или поне правейки това, което тя искаше от него, вместо да се подчини на Бога. Сега, след като бяха съгрешили, те правеха неща заедно: правеха си покрития от смокинови листа, криеха се от Бога и прехвърляха вината върху други, вместо да признаят грешката си, когато Бог ги разпита (Бит. 3:7-13). Правенето на неща заедно може да е добро, но тук не беше; те добавяха грях към грях. Да обичаш жена си е добро, но да я обичаш или да я слушаш, вместо да се подчиняваш на Бога, е лошо. Хората може да искат да дадат добро тълкуване на това, което Адам направи, но Бог го нарича грях. Послушанието към Бога винаги е добро, а неподчинението към Него винаги е лошо.
Бог осъжда „онези, които наричат злото добро, а доброто зло“ (Исая 5:20). Бог никога не нарича непокорството добро в Писанието. Човек може да гледа на действията на тримата приятели на Даниил в Даниил 3 като неподчинение на царската заповед, но те просто се подчиняваха на Бога, когато царят им заповядваше да не се подчиняват на заповедта, която Бог беше дал на Своя народ в Изход 20:1-6. Така, подчинението на най-висшата власт често се третира от хората като неподчинение на по-нисша власт и дори може да бъде наказано като такова: приятелите бяха хвърлени „сред пламтящата огнена пещ“ (Дан. 3:21). Да бъдеш решителен в подчинението на Бога, вместо да се подчиняваш на човека, може да донесе наказание от човека, и ние трябва да сме готови да посрещнем такива последствия, защото този свят е в състояние на бунт срещу Бога, а Сатана е негов владетел и бог (Йоан 14:30; 2 Кор. 4:4). Имаме много други примери за този принцип в Божието Слово.
Многобройни места от Писанието казват ни, че ние, хората, сме грешни от рождение. В Псалм 51:5 Давид изповяда: „Ето, в беззаконие съм роден, и в грях ме е заченала майка ми.“ Давид по-нататък изповяда: „Нечестивите се отчуждават от утробата; те се заблуждават още от рождението си, говорейки лъжи“ (58:3). Римляни 1–3 представя доказателствата, обобщени в думите „защото всички съгрешиха и не достигат Божията слава“ (3:23). Тъй като нашата природа още преди раждането е греховна, ни е естествено да вършим лоши дела. Дори един християнин може да признае, че „защото не върша доброто, което искам, а злото, което не искам, него върша“ (7:19).
Исус веднъж бил попитан от някои хора: „Какво да правим, за да вършим Божиите дела?“ Той отговорил: „Това е Божието дело, да вярвате в Този, Когото Той е изпратил“ (Йн. 6:28-29). Това е, което Светият Дух, действайки в сърцето на индивида, се стреми да го накара да направи. Никой никога не се спасява чрез собствените си добри дела. Спасението е по благодат чрез вяра, и дори това не е от нас самите, защото „по благодат сте спасени чрез вяра; и то не от вас, това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой“ (Еф. 2:8-9).
Следващият стих ни казва: „Защото ние сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, които Бог отнапред е приготвил, за да ходим в тях“ (ст. 10). Така виждаме, че добрите дела са нормален продукт или резултат от спасението. Те дават доказателство, че човек е наистина спасен. Посланието на Яков подчертава това, като посочва: „Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва“ (2:17). Апостол Павел писа на своя съработник Тит: „Вярно е това слово; и желая да настояваш за тези неща, за да внимават тези, които са повярвали в Бога, да вършат добри дела. Тези неща са добри и полезни за човеците“ (Тит 3:8). Има много, много пасажи в Божието Слово, които напълно подкрепят това. Добрите дела са продукт на новата природа, която получихме, когато бяхме спасени. Петър във второто си послание ни каза, че сме станали „участници в божественото естество“ (1:4), което е доста голям контраст с това, което Исая казва за нас, преди да бъдем спасени: „Всичките ни правди са като мръсна дреха“ (Ис. 64:6).
Когато става въпрос за разграничаване между добри дела и лоши дела, не винаги сме в състояние да оценим това правилно, защото само Бог познава подбудите на сърцето. „Госп Ред не вижда както вижда човек; защото човек гледа на външността, но Господ Ред гледа на сърцето“ (1 Цар. 16:7). Така, докато ние трябва да изповядваме собствените си лоши дела и погрешни мотиви пред Господа, нямаме работа да съдим мотивите на другите. Но 1 Солунци 5:22 ни казва ясно: „Въздържайте се от всякакво зло.“ Нека винаги да търсим помощта на Господа, за да живеем с чиста съвест пред Него и като добър пример за другите около нас! На Тит, който работеше на Крит сред хора с много лоша репутация (Тит 1:12), беше казано да бъде „във всичко да се показваш образец на добри дела… така че противникът да се засрами, като няма нищо лошо да каже за теб“ (2:7-8).
—Отговори от Юджийн П. Ведър, Мл.
