Накъде отива този свят?
Но ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, братя, възлюбени от Господа, защото Бог от начало ви е избрал за спасение чрез освещение от Духа и вяра в истината. (2 Солунци 2:13 KJV)
Тероризъм, отвличания на деца, убийства, изнасилвания, земетресения, горски пожари, наводнения и политически вълнения – всичко това е всеки ден по заглавията. Накъде отива този свят? Библията казва, че нещата ще се влошат, преди да се подобрят. Къде оставя това онези, които са се доверили на Христос за спасение?
В първото писмо на Павел до солунците четем, че християните в района са били загрижени за вярващите, които са починали преди обещаното завръщане на Господа (Йоан 14:1-3). Павел ги увери, че независимо дали са мъртви или живи, те ще бъдат „грабнати… за да посрещнат Господа във въздуха“, когато Той се върне за Своята Църква (1 Солунци 4:13-18). Така Павел им даде надежда за светло бъдеще.
След това четем във Второто послание до солунците, че някои дойдоха и се опитаха да ги убедят, че завръщането на Господа е минало и че те вече са в „Голямата скръб“. Сатана отново се опитваше да им отнеме надеждата. Затова Павел ги увери, че може да преминават през „скръб“, но не преминават през пророческия период, наречен „Голямата скръб“. Този ден, каза той, няма да дойде, докато първо не настъпи „отстъпление“ или отпадане (2 Солунци 2:3).
Не, солунците бяха спасени от наказанието, което заслужаваха, и бяха спасени от земните присъди, които един ден ще паднат върху всички, които са отхвърлили Божия Син. Горният стих (2 Солунци 2:13) казва, че вярващите са спасени от Голямата скръб, защото са повярвали в истината и са били осветени, отделени от Духа, за да бъдат избавени от идващия гняв.
Бог ни дава обещания, а Сатана се опитва да ни накара да се съмняваме в тези обещания. Той използва обстоятелства, приятели, политически ситуации и т.н., за да ни накара да се съмняваме в Бога. Но Божиите обещания са верни. Ние сме спасени „докрай“ (Евреи 7:25).
