Какво наистина има значение?
Когато Йоан се наричаше „ученикът, когото Исус обичаше“ (Йоан 13:23; 19:26; 20:2; 21:7,20 NIV), той не намекваше, че Исус не обичаше другите. Нито пък предполагаше, че Исус го обича повече от другите. Мненията на коментаторите се различават защо Йоан се е наричал така, но никой не го обвинява в гордост, егоизъм или изключителност.
Това, което излиза от техните коментари по тези стихове, е, че задълбочаващата се оценка на Йоан за Исусовата любов към него не можеше да бъде сдържана. Той за първи път използва този епитет на Тайната вечеря, когато се обсъждаше предателството на неговия Господ. След това на кръста, когато Спасителят повери майка Си на грижите на Йоан. След това, когато Мария Магдалина съобщи, че гробницата е празна. Последните два пъти се случиха в края на неговото евангелие, когато Исус помоли тези рибари да станат и пастири: „Обичаш ли Ме? ... Паси Моите овце ... Следвай Ме!“
Евангелието на Йоан ни разказва как неговата оценка за Божията любов се задълбочи по време на неговото ученичество. Въпреки че го е написал почти 60 години след събитието, то споменава „любов“ почти два пъти повече от другите три евангелия взети заедно. И също така записва най-цитираните думи на Спасителя за любовта:
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16).
Йоан не се хвалеше, когато се наричаше „ученикът, когото Исус обичаше“. Всъщност той намаляваше акцента върху себе си, докато подчертаваше любовта на Исус. Той практикуваше това, което първият му учител, Йоан Кръстител (Йоан 1:34-40), го научи за Месията:
Той трябва да расте, а аз да намалявам (Йоан 3:30). Сякаш Йоан казваше: „Искам да бъда запомнен с това – че Исус ме обича.“ И не е ли това, което наистина има значение?
