Юли/Август 2010 г. –Списание „Благодат и Истина“
ВЪПРОС: Какво казва Библията за това християните да си правят татуировки?
ОТГОВОР: Татуировката е трайна маркировка направена чрез вкарване на мастило в слоевете на кожата, за да се промени пигментът за декоративни или други причини. Татуирането е традиция сред коренното население по света. Символиката и въздействието на татуировките варират в различните места и култури.
Единственото конкретно споменаване на татуировки в Библията е заповед, дадена на евреите около 1450 г. пр. Хр. когато пътували от Египет към Ханаан: „Да не си правите нарязвания по тялото за умрял, нито да си правите белези с татуировки“ (Лев. 19:28 TNIV). Според Писанието, християните не са под Старозаветния закон. Когато Христос изпълни Закона, като плати смъртното наказание за греха (Мат. 5:17; Рим. 10:4), Старозаветният закон беше отменен като остарял (Еф. 2:15; Евр. 7:18; 8:13), и вярващите не са под него, а под Божията благодат (Рим. 6:14; Гал. 3:23-25). Въпреки това, когато конкретни закони се тълкуват в светлината на техния контекст и Новия Завет, от тях могат да бъдат извлечени полезни принципи (1 Кор. 10:6-11; 2 Тим. 3:15-17).
Контекстът на Левит 19:28 е набор от закони, които забраняват на евреите да следват езическите практики на египтяните и ханаанците (Лев. 18:1-5, 24-30; 20:22-24). Тези закони се отнасяха главно до сексуална неморалност, спиритизъм и магьосничество и други области на лично поведение, които трябваше да отличават Божия народ. Наказанието за неподчинение на тях е дадено в Левит 20. Тъй като „белезите с татуировки“, описани в Левит 19:28, бяха свързани с фалшиви религиозни практики, те бяха забранени за тези евреи, защото Бог не искаше те да бъдат идентифицирани с идолопоклонство. Новият Завет също учи, че вярващите не трябва да имат нищо общо с идолопоклонството (1 Кор. 10:7, 14; 1 Йоан 5:21) и отстъпничеството (Евр. 3:12).
Някои други заповеди в Левит 19 също вече не са свързани с идолопоклонство: „Да не носиш дреха, изтъкана от два вида материал“ (19:19), и „Да не си подстригваш косата отстрани на главата си, нито да си подрязваш краищата на брадата“ (19:27). Тъй като не е конкретно споменато в Новия Завет, практиката на татуиране не е забранена за християните днес, но принципът да не се идентифицираш с идолопоклонство и да не отстъпваш все още би се прилагал.
Днес татуировката обикновено е декоративно средство за себеизразяване и лично украсяване, което не е свързано с идолопоклонство. В ситуация, която не е греховна, дали да си направиш татуировка може да се счита за спорен въпрос, като например дали да ядеш храна, която е била принесена на идоли, или дали един ден е по-свят от друг (Рим. 14:1-6). Библията дава пет принципа, които могат да ни помогнат да определим Божията воля в подобни ситуации.
Първо,ние трябва да почитаме Бога с телата си (1 Кор. 6:19-20). С други думи, татуировката ще почете ли или ще опозори Бога? Причината да си направим такава е да привлечем вниманието към себе си ли (1 Тим. 2:9)? Свързан принцип е, че каквото и да правим, трябва да бъде за Божия слава (1 Кор. 10:31). Ще бъде ли Той възвеличен или опозорен? Ще мислят ли другите по-малко за Бога, Неговата Църква или Неговото Слово заради това, което правя?
Второ,греховно е да караме вярващи с по-слаба съвест да се препъват, като нарушаваме тяхната съвест (Рим. 14:13-14, 20-21; 1 Кор. 8:7-13). В този случай трябва да се въздържаме от правене на нещо, което не е конкретно забранено в Писанието, ако то пречи на духовното развитие на по-слаб вярващ. Павел дори разширява този принцип до невярващите, защото искаше те да приемат Христос като свой Спасител (1 Кор. 10:32-33). Любящо и безкористно е да мислим за другите преди себе си (Рим. 14:15; 15:1-2).
Трето,по отношение на татуировките и други второстепенни въпроси, не трябва да съдим другите, защото те са отговорни пред Господа, а не пред нас (Рим. 14:4, 10-12). Това означава да уважаваме мнението на другия, тъй като можем да имаме различни възгледи за това какво е угодно на Господа (1 Сол. 4:1).
Четвърто,полагайте всички усилия да правите нещата, които водят до мир и духовен растеж (Рим. 14:19). Това, което правим, ще помогне ли или ще попречи на хармонията между вярващите?
Пето,въпреки различията ни в мненията по отношение на второстепенни въпроси, вярващите трябва да се приемат един друг, точно както Христос ни е приел (Рим. 15:7). Нашето общение един с друг не трябва да зависи от гледната точка на някого по такива въпроси.
Тъй като татуировките са постоянни, помислете дали няма да съжалявате вие и вашето семейство за татуировка през следващите години. Също така, тъй като изображенията влияят на мислите, всяка татуировка, която може да си направите, трябва да се фокусира върху това, което е истинно, почтено, правилно, чисто, мило, възхитително, отлично и похвално, а не неприлично (Фил. 4:8; Еф. 5:3-5). Например, тя може да символизира библейска истина, която представя вашата връзка с Христос.
И накрая, телата ни са като „инструменти“или сечива, които могат да бъдат използвани за добри или лоши цели (Рим. 6:13). Важният въпрос, който трябва да си зададем, е дали използваме телата си за Бога, а не дали имаме татуировка или не. Римляни 12:1-2 казва следното: „И така, умолявам ви, братя, заради Божиите милости, да представите телата си в жива жертва, свята, благоугодна на Бога... И недейте се съобразява с този век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си.“
Отговорил Джордж Хоук