Какво беше за Отца?
„Ако Аз съдя, Моят съд е истинен: защото не съм сам, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.“ Йоан 8:16 KJV
„Който Ме е пратил, е с Мен: Отец не Ме е оставил сам; защото Аз винаги върша онова, което Му е угодно.“ Йоан 8:29
„Ето, настава час, и вече е настанал, когато ще се разпръснете всеки по своя си път и ще Ме оставите сам; но Аз не съм сам, защото Отец е с Мен.“ Йоан 16:32
Три пъти в Евангелието от Йоан Исус потвърди, че Неговият Отец не Го е оставил сам, защото Той и Отец са Едно, и Отец винаги е бил с Него. Исус, като съвършеният Свят Божи, винаги е вършил нещата, които са угодни на Отца.
Въпреки това, Неговият Отец Го изпрати в света, за да понесе времето, когато ще бъде изоставен от Своя Отец. Докато Исус висеше на кръста, стана тъмно от обяд до три следобед, когато Той извика тези думи от Псалм 22, казвайки:
„‘Ели, Ели, лама савахтани?’ Тоест, ‘Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?’“ (Матей 27:46).
Разбираме колко мъчително е било за Сина, от контраста между този ужасен вик и Неговите по-ранни твърдения, че Отец винаги е бил с Него. Но какво е било за Отца да изостави Своя Единороден Син?
От Теб, о, Боже, поканени, Ние гледаме към Сина, В Когото душата Ти се наслаждаваше, Който изпълни цялата Ти воля; И чрез едното главно съкровище, Което гръдта Ти свободно даде, Твоята чиста любов измерваме, Твоята желаеща воля да спасиш.
— Мери Боули Питърс
