Бях капитан на контрабандна лодка. На зазоряване забелязахме лодка на бреговата охрана в далечината. Бреговата охрана все още беше далеч и скоро видяхме как се обръща към нас. Нямаше как да избягаме. Всички знаехме какво ще се случи, ако ни хванат. Не само лодката и товарът щяха да бъдат конфискувани, но и всички щяхме да бъдем изпратени в затвора. Настъпи мъртва тишина, докато се гледахме един друг с ужас. Бреговата охрана бързо ни настигаше. Изведнъж ми хрумна изход. Набързо издигнахме параван на кърмата, за да скрием палубата си. След това наредих на мъжете да се наредят в редица, за да подават товара и да го хвърлят зад борда. Работихме бързо; чуваше се само плисъкът на товара, падащ в морето. Трюмът бързо се изпразваше. Скоро щяхме да приключим. Видях, че момчето от кораба беше изтощено, затова го изпратих да види дали бреговата охрана е много далеч. След минута той се върна забързан, задъхан,
„Няма да потъне!“ Изтичах до кърмата на кораба. Слънцето тъкмо изгряваше зад нас и там, в тази дълга линия светлина, бяха пакетите с товар, които се поклащаха нагоре-надолу в нашата диря. Първият пакет в линията току-що беше достигнал приближаващата лодка на бреговата охрана. Безпомощно стояхме и гледахме. Доказателството за нашата вина беше разстлано за всички да видят. В ушите ни звънеше:
„Няма да потъне.“
Тежестта на миналото
В затвора от време на време решавах да поправя пътищата си. Но да решиш е едно; да направиш е друго. Веднага щом бяхме свободни, се върнах към контрабандата. Няколко години по-късно излязох с лодка през нощта. Беше Нова година и въпреки себе си започнах да преглеждам живота си.
Коленичих и се помолих на Бог да ми помогне да бъда по-добър човек. Направих още много решения за това какво ще правя и какво няма да правя, и започнах да се чувствам много добре със себе си. При по-нататъшно размишление видях, че има много повече неща, които трябваше да изчистя. Трябваше да изхвърля всичко, което не принадлежеше. Животът ми трябваше да бъде напълно променен. Решенията ми ставаха все по-сериозни, сърцето ми олекна и бях щастлив от мисълта, че съм станал нов човек. Бях готов да се върна на сушата, когато изведнъж луната проби облаците и засия над водата към моята лодка. Споменът за онази сутрин, когато, преследван от бреговата охрана, бях хвърлил товара в морето, ме обзе с непреодолима сила. Чух вика,
„Няма да потъне!“ Колко сляп бях! Опитах се да олекотя кораба, като хвърлих товара зад борда, и ето, всичко плуваше зад мен като обвинителна линия, простираща се до Божия престол. Всичко, което бях направил, казал или помислил, беше там пред Бога, и „нямаше да потъне!“ Глупак, какъвто бях, мислех, че мога да удавя цялата си нечестивост, без да мисля за Божията святост. Ако от този момент нататък бях способен да правя само добро, това нямаше да промени злото, извършено в миналото. Каква полза беше да формирам добри решения за бъдещето, когато миналото не можеше да бъде скрито? Бях безнадеждно изгубен. Тогава си спомних нещо. Какво ми беше казала майка ми през всичките ми млади години у дома за Исус, Спасителя на грешниците? Не беше ли Той умрял на кръста за мен? И ако се обърна към Него сега, нямаше ли Неговата скъпоценна кръв да отмие многото ми грехове? Нямаше ли благодат и милост дори за мен? Изведнъж всичко стана ясно. Да, Господ Исус беше умрял за мен. Той беше понесъл наказанието за всичките ми грехове. Ако приемех това, всички те щяха да бъдат хвърлени в дълбините на морето (Михей 7:19).
Греховете им и беззаконията им няма вече да помня (Евреи 10:17)
дойде на ум. Бях изпълнен с радост! Напълно облекчен от бремето си, обърнах лодката си към брега – нов човек. Бях излязъл като изгубен грешник, но се връщах изкупен от Господа.
Божествена увереност
Бъдете уверени в това:
Бог изисква това, което е минало (Еклисиаст 3:15)
Който покрива греховете си, няма да благоденства, но който ги изповядва и изоставя, ще намери милост (Притчи 28:13)
Кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях (1 Йоан 1:7)
Повярвай в Господ Исус Христос и ще бъдеш спасен... (Деяния 16:31)
