В национално проучване беше зададен въпросът: „Защо посещавате църквата, която посещавате?“ Отговорите бяха много интересни. Изглежда, че много хора ходят на църква, защото им е удобно, семейството им винаги е ходило там или защото там са техните приятели.
Избраното място в Стария Завет
В Изход 20, четем, че Бог е желал да има място, дори в пустинята, където Той да обитава и да бъде помнен. В Изход 29, виждаме, че Бог определя това място да бъде сред стана. Там се намираше скинията на събранието и там Бог се срещаше със Своя народ въз основа на всеизгарянето. Но в Второзаконие 12, когато пътуването през пустинята е почти приключило, хората се озовават на границата на земята. В земята няма да има стан.
Възникна въпросът: „Къде в земята ще бъде това място?“ Къде биха могли да служат на Господа в Обетованата земя?
Къде е мястото, където Той ще накара името Си да обитава? В тази важна глава от Второзаконие Господ дава наставления къде могат да се събират.
Той ясно заявява, че в Обетованата земя има едно място за поклонение. Има много характеристики на това място за поклонение, които съответстват на това, което е разкрито в Новия Завет.
Споменава се 14 пъти във Второзаконие 12-16, че това място е избрано от Господа, и 6 от тези 14 пъти се намират в глава 12. Това е най-същественото. Не е било до хората да избират мястото. Те не са могли да влязат в земята, да се огледат и да изберат най-подходящото място за събиране. Господ е трябвало да избере това място; не е било до човека. Колко важен е този принцип за нас днес.
Много скъпи и добронамерени християни не успяват да следват този принцип; те се събират, използвайки човешки институции и организирайки кой ще проповядва, и така, в крайна сметка ядат в собствената си порта (стих 17).
Не всяко „ядене в собствената ни порта“ е погрешно; някои неща могат да се правят насаме. Въпреки това, когато става въпрос за мястото на събиране и къде Господ избира да постави името Си (да обитава сред Своя народ), то не може да бъде според нашите собствени идеи. Това е много важно по практичен начин. Много хора задават този въпрос: „Къде трябва да отида в неделя?“ Колко лесно е да се даде адрес на улица и име на град. Но Господ никога не прави това.
Отговорът е да се изследва Новият Завет и да се прочете от начало до край; да се търси всичко, което Господ казва за това как Той иска Неговият народ да се събира в Неговото име и къде Той избира да бъде сред тях; след това да се намери това място. Следващият въпрос е, има ли християни, които се вслушват в тези принципи? Важното е да се намери това място, което Господ ясно описва в Своето слово (стих 5).
Бог не каза, че това място ще бъде Йерусалим; Той каза: „трябва да го търсите.“ Трябва да го търсите. На Израел отне 400 години, за да намерят мястото, тъй като не търсеха много усърдно.
Послушание и търсене на Божието обиталище
Добре е да се отбележи, че името, което Господ кара да обитава сред Своя народ в Новия Завет, е името на Господ Исус. Ние се събираме в Неговото име (Матей 18:20). Също така, ние имаме името на Отца.
Защото чрез един Дух имаме достъп до Отца (Ефесяни 2:18).
Важно е да се види, че послушанието е най-жизненоважно. Намираме във Второзаконие 11 правилния мотив зад послушанието. Стих 1 гласи:
„затова обичайте Господа, вашия Бог, и пазете Неговите заповеди;“ стих 13,
„...да обичате Господа, вашия Бог, и да Му служите с цялото си сърце;“ стих 22,
„да обичате Господа, вашия Бог, и да ходите по всичките Му пътища.“ Това са истинските причини зад търсенето.
Трябва да имаме любов към това място, където Господ е сред Своите. Затова, ако наистина обичаме Господа, първото нещо, което търсим, е мястото, където Той избира да постави името Си.
Усърдното търсене на Давид
В Псалм 132:5, човек получава идеята за търсене; Давид иска да намери място за Господа, силния на Яков. Моля, обърнете внимание, че Давид не е търсил това място, когато е станал цар или когато е бил стар човек. Той каза:
„Ето, чухме за него в Ефрата,"стих 6. Той беше в ЕФРАТА не когато беше цар, а когато беше млад мъж с овцете. Има много неща, за които младите хора мислят: Каква работа ще имам? Къде ще уча? Какво ще правя в бъдеще? Някои дори може да са активни в проповядването на евангелието. Но човек би искал да имате любовта, която Давид е имал като млад мъж. Този удивителен млад мъж е размишлявал за Божието обиталище.
Младите хора трябва да мислят същото и днес. Къде обитава Господ сред Своя народ? В Псалм 132 Давид се позовава на ковчега. Ковчегът е бил скрит в къщата на Авинадав в продължение на 20 години. Очевидно никой не се е интересувал и всички са забравили за ковчега. Но е имало един млад мъж на полето с овцете и той се е интересувал. Той е знаел, че това не е правилното място за Господ, защото ковчегът е бил представителство на Неговото присъствие сред Неговия народ. Той е бил млад мъж, който никога не е предполагал, че ще стане цар. Той се е грижел за ковчега и е искал да намери правилното обиталище за Господ. Той го е търсил.
Откриването на обиталището
Следващият въпрос е, къде го е намерил?
Когато станал цар и завладял Йерусалим, той не знаел, че това е мястото, което Бог е избрал. 1 Летописи 21 ясно показва, че това е било много унизително време; време на объркване.
Днес е подобно време – време на църковно объркване. По времето на Давид е имало чума от Господ; днес има чума в християнството – чума от нашето греховно състояние. В стих 28, Давид видя, че Господ му отговори от хармана на аравна евусееца, и той принесе жертва там. В 1 Летописи 22:1 и в 2 Летописи 3:1, човек намира отговора на Второзаконие 12. Отне 400 години, за да се намери този отговор (1 Царе 6). Човек се надява, че няма да ви отнеме толкова дълго, за да намерите мястото, което Давид наричаше дом на Господ Бог. Това беше само харман, но той знаеше, че това е отговорът.
"Това е домът Господен и това е олтарът на всеизгарянето за Израел."Човек вижда основата за това място в Изход 29, с всеизгарянето; основата сега е делото на Господ Исус на кръста в състояние на унижение. Това е най-важен урок за нас. Да излезеш извън лагера е много унизително, защото означава осъждане на голяма част от това, което виждаме в християнството.
Новозаветни принципи на събиране
В Матей 18:20, четем,
"Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там съм Аз сред тях."Намираме:
- божественото място (къде)
- божественото число (2 или 3)
- божественият център (Неговото Име), където се поддържат Неговите права и власт.
- В Лука 22, ние следваме човека, носещ стомна с вода (Светият Дух на Бога, прилагащ Божието Слово). Той дава посока към мястото на събиране в горната стая, където Господ намира място за почивка сред Своите. В Йоан 1, Господ пита двамата ученици,
"Какво търсите?"Те издържаха изпитанието; те не търсеха нещо, те попитаха,
"Къде пребиваваш?"В Песен на песните глава 1:7 има подобен въпрос,
"Къде пасеш стадото си?"Тя споменава "стадото на твоя другар", които са приятелите на нейния възлюбен. Има много християни, които обичат Господ, но имат свои собствени стада. Въпреки това, тя не искаше да бъде с което и да е стадо; тя имаше само един интерес – къде пасеш стадото си. Човек не иска да се скита от едно място на друго.
Заключение
Искам ли да бъда там, където е Той? Няма улица или номер на къща.
"Елате и вижте, "ако не знаете, трябва да знаете. Не следвайте стъпките на стадото, следвайте човека с стомната с вода. Нека се хванем за това. Нека потърсим това място.
Нека видим Този, Който прави това място толкова скъпоценно. Това не е просто някакво място. Има само едно място, където Господ благоволява да направи името Си ДА ЖИВЕЕ.
