ВЪПРОС: Попитах един брат дали трябва да се молим за силно преследвани християни, както ми беше поискано. Неговият отговор беше: „Защо? Молитвата на човека, който те е помолил, е достатъчна. Също така, ако се молиш на Бога веднъж за нещо, което искаш, това е достатъчно – не се моли за него отново, защото това не е проява на доверие в Бога.“ Неговият аргумент се основава на Марк 11:24, което казва: „Всичко, каквото и да поискате, когато се молите, вярвайте, че сте го получили, и ще ви бъде дадено“ (NKJV). Мисля, че трябва да се молим много пъти, молейки Бога за едно и също нещо. Греша ли? Помогнете!
ОТГОВОР: Братът, който ви посъветва да не се молите повече от веднъж за едно и също нещо, злоупотребява с Марк 11:24 и ви дава лош съвет. Не е правилно да се изважда един стих от Библията от контекста му, за да се докаже нещо, което други Писания не подкрепят.
Господ ни е дал много наставления относно молитвата. Едно много важно, което помага на вашия въпрос, се намира в Лука 18:1-8. Откъсът казва:
И им каза притча, че трябва винаги да се молят и да не се обезсърчават, като каза: „В един град имаше съдия, който не се страхуваше от Бога, нито зачиташе човека. Имаше и една вдовица в този град; и тя идваше при него, казвайки: ‘Дай ми справедливост от моя противник.’ И той не искаше известно време; но след това си каза: ‘Макар че не се страхувам от Бога, нито зачитам човека, все пак, понеже тази вдовица ме безпокои, ще я отмъстя, за да не ме измори с постоянното си идване.’“ Тогава Господ каза: „Чуйте какво каза несправедливият съдия. И няма ли Бог да отмъсти на Своите избрани, които викат към Него денем и нощем, макар че Той дълго търпи с тях? Казвам ви, че Той ще им отмъсти бързо. Все пак, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли наистина вяра на земята?“ (Лука 18:1-8)
Причината, поради която Господ даде тази притча, ни е дадена в стих 1: Той искаше да научи Своите последователи „че хората винаги трябва да се молят и да не се обезсърчават.“ Той посочи, че съдията най-накрая се поддаде на многократните молби на вдовицата и че Бог със сигурност ще направи същото за Своите избрани – термин, използван за вярващите – „които викат денем и нощем към Него“ (Лука 18:7).
Друг важен принцип в тази връзка е в Лука 11:8, което казва: „поради неговата настойчивост ще му даде колкото му трябват.“ Следващият стих продължава, казвайки: „Искайте, и ще ви се даде“ (Лука 11:9).
Във 2 Коринтяни 12:1-9 четем как апостол Павел се моли три пъти трънът в плътта му да бъде отстранен. Той му беше даден, за да го предпази от възгордяване поради преживяването му да бъде грабнат в Рая и да чуе неща, които не могат да бъдат изразени. Бог не укори Павел за тези молитви, но каза на апостола, че Неговата благодат е достатъчна за него.
Най-добрият пример от всички е нашият Господ Исус. През нощта преди да бъде разпънат, малко преди да бъде заловен и злобно и несправедливо третиран, Исус заведе Своите ученици в Гетсиманската градина, на Елеонския хълм извън Йерусалим. Всяко Евангелие ни разказва част от това, което се случи там, много късно през онази нощ.
Разглеждайки Матей 26:36-56, виждаме, че Исус отиде в тази градина, оставяйки повечето от учениците близо до входа (Матей 26:36). Той взе Петър, Яков и Йоан със Себе Си в градината и ги помоли да бдят с Него (Матей 26:37-38). След това в стих 39 Той отиде „малко по-нататък и падна по лице, и се молеше.“ В стих 42 Той отиде „втори път“ и се помоли отново. Малко по-късно Той отиде още веднъж и се помоли за същото „трети път“, както е записано в стих 44. Неговите ученици не бяха успели да останат будни и да бдят с Него. Господ се молеше в голяма агония, но ни е дадена само основната същност на Неговите молитви. Той прекара доста време в молитва и Той е нашият съвършен Пример във всяко отношение!
С Него като наш Пример както и наш Учител, не можем да сгрешим. Нека Го следваме и да се молим усърдно и прилежно на нашия Бог, Който чува и отговаря на молитви!
