Защо дойде Исус?
Част пета: Той дойде да умре
„Сега душата Ми е смутена; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час; но затова дойдох на тоя час.“ —Йоан 12:27 ESV
Джуаджоу е китайски обичай – не библейски – който датира от 960 г. сл. Хр. При това събитие семейството поставя различни предмети пред детето си на първия му рожден ден; след това различните членове чакат нетърпеливо да видят какво ще избере то. Предметите представляват възможните бъдещи интереси на детето, неговите наклонности и възможна бъдеща кариера. Ако детето избере марки, ще се приеме, че ще порасне като държавен служител; ако избере сметало, то ще бъде финансов експерт; ако избере торта или играчка, това означава, че ще бъде експерт в наслаждаването на житейските удоволствия. Ако детето е момиче, то може да избере лъжици или шевни принадлежности, което предполага, че ще бъде добра домакиня.
По същество обичаят Джуаджоу е начин семейството да изрази своите добри пожелания за светло бъдеще на детето. Обичаят не включва никакви предмети, които да показват, че детето ще бъде затворено, ще се разболее или ще умре на млада възраст. Това не би било списък с желания на никой родител за децата му.
Мисия от раждането
Когато Исус се роди, имаше много признаци, които да покажат на родителите Му, че тяхното Бебе е специално. Името Му беше разкрито от ангела на Господа като „Исус, защото Той ще спаси народа Си от греховете им“ (Матей 1:21); Той щеше да бъде Спасителят. Той получи царски дарове от мъдреците, което означаваше, че ще бъде велик цар. Въпреки че имаше и други знаци за уникалността на това Дете, имаше малко индикации, че Той ще спаси народа Си като положи живота Си.
Когато Исус беше доведен в храма за ритуала на очистване според обичая на закона, Той беше посрещнат от Симеон, праведен човек. На Симеон му беше открито, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник, Месията. Симеон носеше Бебето в ръцете си и отвори устата си в пророческо изказване, което хвалеше Бога (виж Лука 2:22-35). Мария сигурно е била развълнувана, когато е чула великото пророчество за своя Първороден. Въпреки това, Симеон сигурно е изненадал Мария, когато ѝ е казал: „...И меч ще прониже и твоята собствена душа“ (стих 35). Какъв меч би бил това? Ако се очакваше Момчето да бъде велико, защо щеше да има болка или агония, свързани с Него?
Мисия без подкрепящ екип
Когато Исус започна да проповядва, Той покани 12 мъже да бъдат Негови ученици (Матей 10:1-4; Марк 3:14-19; Лука 6:13-16). Тези мъже станаха Негови много близки приятели и Исус споделяше с тях по-голямата част от времето и учението Си. Връзката им продължи повече от три години. Поради това време човек би очаквал тези 12 да могат да разберат Неговия характер, мисли и желания.
Една от най-тежките мисли, които сигурно са занимавали Господа, е била Неговата мисия да отиде на кръста и да умре. Той сигурно е мислил за това решаващо събитие и е искал да го сподели със Своите любими приятели. В Евангелието според Марк четем три пъти, че Исус сподели новината за Своята предстояща смърт на кръста. Каква беше реакцията на учениците на такава голяма и изненадваща новина? Бяха ли добра подкрепа за Него в Неговата мисия? Имаха ли въпроси за задаване? Имаха ли думи на насърчение?
Реакцията на учениците
„И Той започна да ги учи, че Човешкият Син трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне. И Той каза това ясно. И Петър Го отведе настрана и започна да Го порицава. Но Той, обръщайки се и виждайки учениците Си, порица Петър и каза: „Махни се от Мене, Сатана! Защото ти не мислиш за Божиите неща, а за човешките“ (Марк 8:31-33).
Първият път, когато Исус сподели новината за предстоящата Си смърт, беше след инцидент, при който Петър направи небесно изповедание, че Исус е Христос, дългоочакваният Месия (стих 29). Като евреин, очакването на Петър за дългоочаквания Месия беше Той да управлява като цар (Матей 2:6), с цялата власт и слава. Евреите очакваха политически Месия, който ще ги освободи от враговете им (Деяния 1:6), а не да ги спаси от греховете им (Матей 1:21). Това ги мотивира дори да се опитат да Го направят цар насила (Йоан 6:15, 12:12-19).
Петър отхвърли идеята за страдащия Месия, защото тя противоречеше на неговото очакване за славен Месия. Разказвачът, Марк, включи много интересна забележка: „Но Той, обръщайки се и виждайки учениците Си...“. Защо Господ порица Петър, когато забеляза учениците? Петър може би си е помислил: „Нима Господ не би желал слава за Себе Си?“ Господ щеше да получи Своята слава в подходящото време, но нямаше начин да пропусне Своята мисия да умре на кръста. Сред другите причини, това беше необходимо заради Неговите приятели. Исус също знаеше, че коментарът на Петър е сатанинска идея, и това Го подтикна да порицае Петър за такава ужасна мисъл. Какъв невероятен обрат! След като беше похвален от Господа за велико небесно прокламиране, Петър беше порицан за застъпничеството на сатанински идеи. Вместо да подкрепя Своя учител в такава трудна мисия, Петър се опитваше да попречи на Исус да напредва в тази критична мисия, която щеше да промени целия свят.
„И тръгнаха оттам и минаха през Галилея. И Той не искаше никой да знае, защото учеше учениците Си, казвайки им: „Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и те ще Го убият. И когато бъде убит, след три дни ще възкръсне.“ Но те не разбраха думите и се страхуваха да Го попитат“ (Марк 9:30-32).
Реакцията на учениците беше изненадваща при този втори инцидент. Те не показаха никакво съчувствие към това, което Господ казваше за бъдещите Си страдания, нито Го предизвикаха, както Петър направи първия път. Учениците просто не разбраха; следователно, те не показаха никаква реакция. Можете ли да си представите чувствата на Господа, когато най-близките Му приятели не разбраха какво каза Той? Преживявали ли сте страдание, докато най-скъпите ви хора не са изразили никаква загриженост за вашето страдание?
По-предизвикателната част е инцидентът, който следва. След като Господ изрази много дълбоките Си емоции и сподели критичната мисия пред Него, учениците бяха заети с това кой от тях е най-великият (стих 34). Господ просто ги насочи към факта, че тяхната собствена стойност не е в тях самите, а във факта, че са изпратени от Него: „Който приеме едно такова дете в Мое име, приема Мене; и който приеме Мене, приема не Мене, а Този, Който Ме е изпратил“ (стих 37). Той им даде и ключа към истинското лидерство: Бъдете слуга на другите. Това беше урок, който Той трябваше да доразвие в третия инцидент, както ще видим по-нататък.
„И като взе дванадесетте отново, Той започна да им казва какво ще Му се случи, казвайки: „Ето, ние отиваме в Йерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците. И те ще Му се подиграват, ще Го плюят, ще Го бият и ще Го убият. И след три дни Той ще възкръсне.“ >„И Яков и Йоан, синовете на Заведей, дойдоха при Него и Му казаха: „Учителю, искаме да ни направиш каквото и да поискаме от Теб.“ И Той им каза: „Какво искате да ви направя?“ И те Му казаха: „Дай ни да седнем, един отдясно Ти и един отляво Ти, в Твоята слава.“ Исус им каза: „Вие не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз съм кръстен?“ И те Му казаха: „Можем.“ И Исус им каза: „Чашата, която Аз пия, вие ще пиете, и с кръщението, с което Аз съм кръстен, вие ще бъдете кръстени; но да седнете отдясно Ми или отляво Ми не е Мое да дам, но е за онези, за които е приготвено.“ И когато десетте чуха това, те започнаха да се възмущават от Яков и Йоан. И Исус ги повика при Себе Си и им каза: „Вие знаете, че онези, които се смятат за владетели на езичниците, господстват над тях, и техните велики упражняват власт над тях. Но между вас няма да бъде така. Но който иска да бъде велик между вас, трябва да бъде ваш слуга, и който иска да бъде пръв между вас, трябва да бъде роб на всички. Защото дори Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи, и да даде живота Си като откуп за мнозина“ (Марк 10:35-45).
В този трети инцидент виждаме Исус отново да говори на учениците Си за това, че ще бъде предаден на главните свещеници и ще претърпи срам, агония и смърт. Каква беше реакцията на учениците? Обещаха ли да Го защитят? Казаха ли, че ще Го подкрепят, докато преминава през тази трудна мисия? Уви, предишните стихове показват, че изобщо не им пукаше. Напротив, виждаме Йоан и Яков да искат славна позиция в царството на Месията, игнорирайки всичко, което беше казано за Неговото страдание и смърт.
Исус им даде още един шанс, когато им напомни за страданието, през което Той щеше да премине, и ги предизвика дали са готови да участват в тази горчива чаша. Техният положителен отговор за приемане на предизвикателството потвърждава факта, че те изобщо не разбраха въпроса, и това е, което Господ забеляза от самото начало, когато каза: „Вие не знаете какво искате.“ Може би те си мислеха, че страданието на Господа е нещо много просто и те биха го приели като цена, за да получат славна позиция в Неговото царство. Всъщност техният отговор предполага, че те омаловажаваха страданието на Господа. Това сигурно е наранило Господа.
Как реагира Той на това егоистично и хвалебствено отношение от страна на Йоан и Яков? Осъди ли ги за това, че нараниха чувствата Му и не разбраха величината на бъдещите Му страдания? Изобщо не. Като съвършен пастир, Той продължи да коригира хвалебственото отношение, не само за Йоан и Яков, но и за всички ученици. Всички те търсеха високи позиции в бъдещото царство на Господа; те искаха да водят и управляват. Насоката на Господа към тях беше да служат вместо да управляват, и да дават вместо да искат. Той беше съвършеният пример, като служеше и даде дори живота Си като откуп за мнозина.
Беше ли убит Исус?
Имаше много опити да убият Исус през живота Му. Това бяха опити за убийство, организирани от Сатана и извършени от хора. Може да се твърди, че тези опити започнаха още преди раждането на Исус. Убийството на Авел беше опит да се избегне доброто потомство на жената (виж Битие 3:15). Заговорът на Аман да унищожи евреите (виж Естер 3) беше друг опит да се предотврати идването на обещания Месия, но нека разгледаме опитите за убийство през живота на Исус.
Първият опит се случи, когато Той беше на около две години. Той беше извършен от цар Ирод, и неговите заповеди бяха да се убият всички мъжки деца във и около Витлеем, за да се осигури смъртта на новородения Цар (Матей 2:16-18). Господ избяга от този опит, защото ангел на Господа се яви на Йосиф насън и му каза да вземе Детето и да избяга в Египет, където останаха до смъртта на Ирод (стихове 13-15).
По време на служението на Господа, Неговото учение все повече и повече дразнеше евреите, до степен, че те „все повече търсеха да Го убият“ (Йоан 5:18). Не само евреите, но дори техният цар искаше да убие Исус: „Някои фарисеи дойдоха и Му казаха: „Махни се оттук, защото Ирод иска да Те убие“ (Лука 13:31). При един конкретен инцидент Исус проповядваше в синагогата на Назарет и евреите бяха изпълнени с гняв след Неговото послание. Те изкараха Исус извън града, за да Го хвърлят от хълм до смъртта Му. Въпреки това, Исус просто мина чудотворно през тълпата (Лука 4:28-30).
Защо Исус избяга от тези опити за убийство? Защото Той дойде да умре по Своя собствена воля. Бог имаше специфичен план и време за смъртта на Исус, и Исус, знаейки тези неща и в общение с Бога, се подчини.
Сега, нека разгледаме последния опит за убийство, който се случи по време на Пасхалния празник и доведе до кръста на Голгота. През тази седмица първосвещениците организираха заговор да арестуват Исус и да Го убият. Въпреки това, те казаха: „Не по време на празника, за да не стане смут сред народа“ (Матей 26:5). Техният план беше да арестуват Исус възможно най-скоро, но да Го убият след празника. Бог имаше различен план, и Исус трябваше да изпълни Своята мисия според заповедите на Отца. Той използва гнева на евреите и римляните, за да предаде Исус на кръста, за да изпълни Божия план. Наистина можем да видим, че „наистина гневът на човека ще Те хвали“ (Псалм 76:10).
Беше ли Исус победен на кръста? Беше ли убит? Изобщо не! Последното изречение, изречено от устата на Исус, записано от Лука, беше „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си! И като каза това, Той издъхна“ (23:46). Това е много важна забележка, защото показва, че Исус даде Своя живот Сам, като предаде Своя човешки дух на Отца. Той не умря неволно (виж Йоан 10:17-18).
Двамата престъпници, които бяха разпънати с Исус, издържаха по-дълго от Него, и краката им бяха счупени, за да ускорят смъртта им. Защо Исус предаде духа Си, когато го направи? Защо не по-рано, или по-късно? Той имаше мисия със специфично време. Господ издъхна по време на вечерното приношение, което се принасяше в храма (виж Изход 29:38-42; Числа 28:3,6; 2 Летописи 2:4). Докато свещениците бяха заети да принасят вечерното всеизгаряне, завесата на Светая Светих беше разкъсана отгоре до долу, за да покаже, че Бог прие съвършеното приношение, Исус, и сега пътят е отворен за всеки да достигне Бога. Исус беше съвършеното Божие Агне и Неговата мисия беше да умре – не да бъде убит преди времето, планирано от Бога – като агнето на Пасхата (1 Коринтяни 5:7). Мисията е изпълнена!
