Защо дойде Исус? Първа част: Произходът на Неговата мисия
„И не е ли Този Исус, синът на Йосиф, Чийто баща и майка познаваме? Как сега казва Той: „Аз съм слязъл от небето“?“ (Йоан 6:42 ESV)
„Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил.“ (Йоан 6:38)
„Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.“ (Йоан 5:43)
Голяма част от населението в страната, в която живея, е съставена от имигранти. Някои се хвалят със страната си на произход, докато други се опитват да скрият този факт, в зависимост от историята и славата на тази нация. Помислете за приятелите си в училище или колегите си на работа. Как бихте се почувствали, ако един от тях дойде и ви каже, че не е имигрирал от Судан, Италия или друга страна, а от небето? Бихте ли му повярвали; или бихте отхвърлили твърдението му, мислейки, че лъже или е луд?
Какво би било необходимо, за да повярвате на такова твърдение от приятел, когото познавате много добре? Вероятно ще са необходими две условия:
- Свидетели – този човек трябва да е много специален и трябва да има надеждни свидетели, които да свидетелстват за неговата специалност (или да потвърдят твърдението му).
- Вяра – бихте искали да чуете някои от тези свидетелства и като им повярвате, бихте могли да се доверите на този човек и на твърденията му за неговата специалност.
В Йоан 6:35-40 Исус се представи като хляба на живота, който дойде от небето. Това беше голям шок за юдеите, които познаваха цялото Му семейство, включително Мария, Неговата майка, и Йосиф, Неговия законен баща.
Господ Исус не дойде без свидетели, но Той имаше много свидетели, които потвърждаваха, че Той е Божият Син, Който дойде от небето. Свидетелствата на тези свидетели са записани в Библията и разпространени по целия свят. Това, което остава за теб и мен, е да повярваме на написаното: Исус е Христос, Синът Божи, и чрез вяра да имаме живот в Неговото име (Йоан 20:31). име (Йоан 20:31).
Свидетели, че Исус е Божият Син
Отец Матей 3:17, 17:5; Марк 1:11, 9:7; Лука 3:22, 9:35; 2 Петрово 1:17
Светият Дух Марк 1:1
Самият Исус Йоан 9:35-38, 10:36; Откровение 2:18
Писанието Йоан 5:39
Неговите дела Йоан 10:37-38
Неговите ученици Матей 14:33, 16:16; Йоан 1:34,49, 11:27
Неговите врагове Марк 5:7, 15:39; Матей 27:54
Като небесен Човек, Исус дойде с небесна мисия, поръчана от Самия Отец. Планът на тази мисия беше направен в миналото на вечността и изпълнен в пълнотата на времето. Като Човек на мисия, Господ Исус беше в пълно съответствие, следвайки заповедите на Своя Главен Командир, Отца; затова беше правилно Той да каже: „не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил.“ (Йоан 6:38). Неговата мисия, волята на Отца, има два аспекта:
- Божията отговорност: Господ каза: „А това е волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден“ (Йоан 6:39). Отец даде на Сина конкретни хора и Господ ще осигури тяхната безопасност и спасение.
- Човешката отговорност – очакваният отговор: Господ каза в следващия стих: „Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който вижда Сина и вярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Йоан 6:40). Волята на Отца е Синът да бъде представен на всеки и който вярва в Него, да има вечен живот.
Тези аспекти не трябва да се разделят на две различни мисии, тъй като това може да ни доведе до погрешни заключения. Например, ако наблягаме само на Божията отговорност, можем да стигнем до заключението, че тъй като Бог е избрал хора да бъдат спасени, Той е избрал други да отидат в ада. Библията ни учи, че всички хора са съгрешили и заслужават ада, но Бог е избрал някои за велико спасение и слава (2 Солунци 2:13; Римляни 9:23). Библията не ни учи, че Бог е избрал някого за ада; по-скоро, индивидите са се подготвили за унищожение чрез своя грешен живот (Римляни 9:22).
От друга страна, ако наблягаме на човешката отговорност, можем да стигнем до погрешното заключение, че сме спасени само заради нещо, което сме направили, което би елиминирало стойността на Божията благодат. Библията обаче набляга, че целта на нашето призвание и спасение е „за похвала на Неговата славна благодат“ (Ефесяни 1:5-6,12).
Когато разглеждаме тази двойна мисия в нейната цялост, тя има голяма стойност за нас. Това е мисия, планирана в небето, в миналото на вечността, да изпрати небесен Човек на земята, за да спаси грешни хора и да ги промени, като им даде вечен живот, за да бъдат небесни същества.
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
- Изразът „вечен живот“ в Библията не описва просто живот, който ще трае вечно; всъщност всички човешки духове ще траят вечно. По същество изразът „вечен живот“ се отнася до Божия живот, който беше разкрит и показан в Господ Исус. Този вечен живот се дава от Светия Дух на тези, които вярват в Господ Исус, по време на тяхното новорождение.
Очаквайте част 2 следващия месец.
Господи Исусе Христе, наш Спасителю, с радост Те почитаме, Знаем, че си ни изкупил, като си умрял на дървото.
Знаем любовта, която Те сведе, сведе от онази небесна блаженство; За да срещнеш нашите погинали души в нужда, на кръста на Голгота да умреш.
Наш Спасителю Исусе – Господ си Ти, вечна е Твоята любов; Вечни са и нашите песни на хвала, когато сме с Теб, Господи, горе. —Томас Е. Пърдом (1852-1942)
