Защо да не вярваме и на Бог?
Ние откликваме на човешките предупреждения… ЗАЩО НЕ И НА БОЖИИТЕ?
Животът е пълен с предупреждения: 🚨 Мигащи светлини на железопътен прелез 🚂 Пронизителната свирка на приближаващ влак ⚠️ Остър завой напред ⚡ Опасност – Високо напрежение ⛔ Вход забранен
Ако чуем полицейска сирена, бързо се отдръпваме. Но когато Бог ни предупреждава да „бягаме от идещия гняв“ (Матей 3:7), безразлични ли сме?
Не е ли Божието предупреждение по-важно от другите предупреждения?
Ако предупредителният етикет на бутилката гласи отрова, ние сме внимателни със съдържанието ѝ. Ако здравните власти кажат, че водата е замърсена, спираме да я пием.
Но когато Бог ни казва, че „заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23), продължаваме ли да грешим?
Ако художникът постави табела, която предупреждава Мокра боя, ние не докосваме. Ако видим табела Забранено преминаване, стоим настрана.
Ако лекарят каже, че човек има заразна болест, ние стоим настрана. Ако спортно събитие изисква билет, ние се уверяваме, че имаме такъв.
Но когато Исус казва: „Ако някой не се роди отново, не може да види Божието царство“ (Йоан 3:3), пренебрегваме ли Неговото Слово?
Ако табела гласи Безплатна проба, ние се уверяваме, че ще получим такава.
Но когато Светият Дух обявява, че „дарът Божий е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 6:23), отговаряме ли: „Не сега“, въпреки че отчаяно се нуждаем от него?
Ето защо толкова много хора са изгубени завинаги!
„Ние приемаме човешкото свидетелство, но Божието свидетелство е по-голямо… И това е свидетелството: Бог ни е дал вечен живот, и този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има живот; който няма Божия Син, няма живот.“ (1 Йоан 5:9-12 NIV)
Ние откликваме на човешките предупреждения. Защо не и на Божиите?
