ОТКЛИКВАМЕ НА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА НА ХОРАТА... Защо не и на Божиите?
Животът е пълен с предупреждения: мигащите светлини на железопътен прелез, пронизителната свирка на приближаващ влак и знаци като „Остър завой напред“, „Опасност – високо напрежение“ и „Вход забранен“. Ако чуем полицейска сирена, бързо се отдръпваме. Но когато Бог ни предупреждава да „бягаме от идещия гняв“ (Матей 3:7), безразлични ли сме? Не е ли Божието предупреждение по-важно от тези други предупреждения?
Ако предупредителният етикет на бутилката гласи „отрова“, ние сме внимателни със съдържанието ѝ. Ако здравните власти казват, че водата е замърсена, спираме да я пием. Но когато Бог ни казва, че „заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23), продължаваме ли да грешим?
Ако художникът постави табела, която предупреждава „Мокра боя“, ние не докосваме. Ако видим табела „Влизането забранено“, стоим настрана. Но когато Бог ни казва, че „душата, която греши, тя ще умре“ (Езекиил 18:20), продължаваме ли в греха?
Ако лекарят каже, че човек има заразна болест, ние стоим настрана. Ако за спортно събитие се изисква билет, ние се уверяваме, че имаме такъв. Но когато Исус казва: „Ако някой не се роди отгоре, не може да види Божието царство“ (Йоан 3:3), пренебрегваме ли Неговото Слово?
Ако табела гласи „Безплатна проба“, ние се уверяваме, че ще получим такава. Но когато Светият Дух обявява, че „дарът Божий е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ“ (Римляни 6:23), отговаряме ли: „Не сега“, въпреки че отчаяно се нуждаем от него? Ето защо толкова много хора са изгубени завинаги!
„Приемаме свидетелството на човеците, но Божието свидетелство е по-голямо ... И това е свидетелството: Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има живот; който няма Сина на Бог, няма живот“ (1 Йоан 5:9-12 NIV). Откликваме на предупрежденията на хората. Защо не и на Божиите?
Бог ви предупреждава; откликнали ли сте вече? Можем да ви кажем как.
Анонимен
