Мнозина са задавали този въпрос през вековете, чувствайки се оправдани да го правят. Но ние сме на хлъзгава почва, когато поставяме под въпрос защо Бог прави това, което прави. Той е суверенният Грънчар, Който може да прави това, което смята за най-добро с нас, глината (Еремия 18:4). Кои сме ние, за да поставяме под въпрос Божиите пътища, любов или мъдрост? Той ни казва: „Моите мисли не са вашите мисли, нито вашите пътища са Моите пътища... Защото както небесата са по-високи от земята, така са Моите пътища по-високи от вашите пътища и Моите мисли от вашите мисли“ (Исая 55:8-9 NKJV).
Старозаветният патриарх Йов, когото Бог похвали като „непорочен и праведен, който се боеше от Бога и се отклоняваше от злото“ (Йов 1:1), беше поразен едновременно с много бедствия в един ден, губейки огромните си притежания и всичките си десет деца. Малко по-късно той беше поразен с „болезнени циреи от стъпалото на крака до темето на главата си“. Първоначално той прие това ужасно страдание от Божията ръка и не съгреши с устните си, нито обвини Бога в неправда (Йов 1-2). Но след това през много глави Йов се бореше да се оправдае, когато приятелите му го обвиняваха в таен грях, и се бореше с въпроса защо праведен човек като него трябва да страда толкова ужасно. Дали някога е разбрал, че неговото страдание е дошло от Сатана, който се е опитвал да го обърне срещу Бога и Бога срещу него, не ни е казано. Но в крайна сметка той беше благословен, като опозна Божието величие и се отврати от себе си, вместо да настоява на своята праведност.
Апостол Павел със сигурност се квалифицираше като човек, който познаваше, обичаше, покоряваше се и служеше на Бога. Въпреки че не знаем със сигурност какво е било неговото „жило в плътта“, разумно е да приемем, както повечето правят, че това е било някаква физическа болест. Той ни казва, че „заради това нещо три пъти молих Господа да се оттегли от мен. И Той ми каза: „Моята благодат ти е достатъчна, защото Моята сила се усъвършенства в слабост“ (2 Коринтяни 12:7-9).
Павел ни казва също какво е научил чрез това много трудно преживяване: „Затова с най-голяма радост ще се хваля по-скоро с немощите си, за да почива върху мен силата на Христос. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в нужди, в гонения, в притеснения, заради Христос. Защото когато съм слаб, тогава съм силен“ (2 Коринтяни 12:9-10).
Ако Бог изцеляваше всеки вярващ, чийто живот Му беше угоден и който беше болен, ние щяхме да изваждаме много неща от Неговата ръка и по същество да поставяме нашата мъдрост и желания над Неговите. Той може да използва болестта като средство да ни приближи до Себе Си или да ни научи на уроци, които не бихме научили по друг начин. Понякога, както в случаите на Йов и Павел, болестта в живота на вярващия може в крайна сметка дори да послужи за доброто на другите. В крайна сметка, не се ли учим все още от тези примери, дадени ни в Божието Слово?
Много християни забравят, или дори гневно отхвърлят, това, което апостолите казаха на своите новообърнати: „Трябва чрез много скърби да влезем в Божието царство“ (Деяния 14:22). Бог не ни е обещал лесен живот в този свят. Той ни е дал примери за верни вярващи, които са били болни – Тимотей (1 Тимотей 5:23), Трофим (2 Тимотей 4:20) и Епафродит (Филипяни 2:25-30). Само последният беше изцелен, и Павел смяташе това за специална милост, а не за нещо, което да се очаква, да се приема за даденост или да се изисква. Но каквито и да са обстоятелствата, винаги ще открием, че Божията благодат ни е достатъчна. Подобно на нашия Господ Исус, можем да се молим за облекчение, добавяйки обаче: „Не каквото Аз искам, а каквото Ти искаш“ (Марк 14:36).
