Защо дойде Исус? Част четвърта: Той дойде да проповядва
И Той им каза: „Нека отидем в съседните градове, за да проповядвам и там, защото затова съм дошъл.“ И Той обикаляше цяла Галилея, проповядвайки в синагогите им и изгонвайки демони. —Марк 1:38-39 ESV
Забележителна характеристика на християнството през двадесет и първи век е разпространението на мегацърквите. Едно просто определение за мегацърква е всяка местна протестантска църква, която има седмично посещение от 2000 или повече души. Ако се върнем към 50-те години на миналия век, бихме могли да преброим 2-3 мегацъркви, но сега те са много. Една от характеристиките на мегацърквите е, че техният растеж е пряко свързан с „добър“ проповедник. Използваме „добър“ в кавички, защото това е описание, направено от човек, не непременно от Бога.
Целта на тази дискусия не е да изучаваме мегацърквите. Вместо това, ние желаем да подчертаем важността на проповядването и да видим от Библията точки относно стила и посланието на най-великия проповедник: Господ Исус.
Проповедникът срещу посланието
Кое е по-важно, проповедникът или посланието, което проповядва? Има аргументи и за двете гледни точки. От една страна, това, което влияе на хората и променя живота им, е посланието, което чуват. От друга страна, ако проповедникът не е достатъчно умел и знаещ, тогава неговото послание може да не достигне до слушателите.
Бог е проповядвал много дълга проповед през хода на човешката история. Той е съвършеният проповедник, даващ една идея или откровение наведнъж. Фокусът и обектът на Божието послание е същият: Божият Син и Неговото дело на кръста. Бог започна тази проповед в Едемската градина, където облече Адам и Ева с кожи от животинска жертва, за да покаже нуждата от заместник. Посланието продължи да расте, разкривайки, че Заместникът ще бъде осигурен от Бога, както Авраам научи, когато принесе Исаак. По-късно, както израилтяните научиха от пасхалното агне, Заместникът трябва да бъде съвършен. Много други откровения също се намират на страниците на Стария Завет.
Крайното откровение беше, когато Бог прие формата на човек и дойде на тази земя. Той се нарича Исус и ни разкри всичко, което можем да знаем за Бога. В Него виждаме Божията любов – доколкото можем да разберем. Виждаме в Него и Божията омраза към греха, Неговата власт над природата и Неговата милост към бедните, болните и нуждаещите се. Чрез Исус осъзнаваме Божията мъдрост в намирането на решение на проблема с греха и познаваме божествения план да доведе грешните хора до вечна слава, като ги спаси „чрез кръвта на Неговия кръст“ (Колосяни 1:20).
Ако разглеждаме Божиите откровения и послания през историята като една проповед, основната тема е Исус.
Стратегията на Исус за проповядване
Каква беше стратегията на Исус за проповядване? Използваше ли екипи за подготовка на кръстоносни походи, или стадиони и конферентни центрове? Какви маркетингови стимули използваше?
Сигурен съм, че лесно можем да отговорим на тези въпроси, като погледнем страниците на четирите Евангелия. Той изнасяше послания на планина, от кораб и в препълнена къща. Посланията на Господ бяха спонтанни и предизвикани от въпросите на хората или от нуждата, която Той виждаше в тях (Матей 9:36, Матей 14:14; Марк 6:34). Неговият екип се състоеше от 12 мъже – предимно рибари без маркетингов опит. Някои от Неговите ученици бяха мразени от еврейското общество, като Матей бирника. Може да се твърди, че Исус е имал добра тактика за привличане на хора, като е осигурявал храна, но самият Исус порица тази практика (Йоан 6:26-27).
Когато разглеждаме различните случаи на Господното проповядване, виждаме Го да говори пред тълпи от стотици и хиляди, както и само пред една самарянка. Какво беше Неговото ръководство при избора на аудитория? Просто да се подчинява на волята на Отца (Йоан 4:34) – воля, която не се фокусира върху числата.
Господ Исус прекара над 33 години на земята, но проповядваше само през последните три години. По време на Своето публично служение Той прекара по-голямата част от времето Си с 12-те Си ученици, а не в публично изцеление и учение. В това виждаме няколко урока в служението:
- Плановете винаги трябва да се ръководят от волята на Отца, а не от човешка амбиция за повече служби или по-голяма аудитория.
- Успехът не трябва да се измерва с това, което хората мислят, а с това как Бог оценява нашите мотиви и усилия. Господ Исус беше най-добрият проповедник, но Той повлия само на няколкостотин души, както се вижда в края на Неговото служение (Деяния 1:15; 1 Коринтяни 15:6). И все пак, Той успя да каже на Отца, че е завършил цялата работа, която Отец Му беше дал да извърши (Йоан 17:4).
- За трайно въздействие може би е най-добре да прекарвате повече време с по-малко хора или да използвате частна обстановка. Господ прекара по-голямата част от времето Си с учениците Си и повечето от тях продължиха да променят лицето на историята като достъпни инструменти на Светия Дух.
Сравнение с други проповедници
Една характеристика на проповядването на Исус е фактът, че „Той ги учеше като Един, Който има власт, а не като техните книжници“ (Матей 7:29). Той беше уникален в това, защото Той беше живото Слово, истинското изражение на самия Бог. Ние можем само да Го моделираме в този аспект, като проповядваме писаното Слово, Библията. Подобно, Йоан Кръстител, идвайки преди Исус, проповядваше за Божия Агнец, Който ще отнеме греха на света (Йоан 1:29). Само Исус имаше властта да каже: „Чули сте... но Аз ви казвам...“ (Матей 5:21-23,27-28,33-34,38-39,43-44).
Фарисеите бяха най-уважаваните проповедници по времето на Исус; обаче, те проповядваха идеи, които не живееха (Матей 23:1-3). Господ Исус беше велик проповедник, защото Той практикуваше това, което учеше. За да бъдем точни, Той учеше това, което практикуваше (Деяния 1:1). Най-доброто послание, което можем да служим на хората, е чрез това, което правим – дори повече от това, което казваме. Нека имаме предвид тази точка, докато проповядваме в този свят, очаквайки с нетърпение да бъдем с Него.
Очаквайте част 5 следващия месец.
