ВЪПРОС: Защо Исус не излекува всички останали болни хора, които бяха при къпалнята Витезда в Йоан 5?
ОТГОВОР: Разказът в Йоан 5 не казва нищо за останалата „голяма тълпа от болни хора, слепи, куци, парализирани, които чакаха раздвижването на водата“ (ст. 3 NKJV), които лежаха при тази къпалня. Затова е лесно да се стигне до същото заключение, както нашият питащ, че Исус не е излекувал всички останали болни хора при къпалнята Витезда. Но всичко, което можем да кажем със сигурност, е, че не знаем отговора на този въпрос. Правилно ли е изобщо да го задаваме, когато апостол Йоан, авторът на това евангелие, е написал следните твърдения по вдъхновение от Светия Дух?
И наистина Исус извърши много други знамения пред Своите ученици, които не са написани в тази книга; но тези са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Синът Божий, и че като вярвате, да имате живот в Неговото име (Йоан 20:30-31). И има и много други неща, които Исус извърши, които, ако бяха написани едно по едно, предполагам, че дори самият свят не би могъл да побере книгите, които биха били написани. Амин (Йоан 21:25).
Няколко от тези „много други знамения“ и „много други неща“ са записани в другите три евангелия. Въпреки това, това, което Божият Дух вдъхнови писателите да напишат, не беше написано за наше или за забавление на децата ни. Тези неща, и по-специално тези „знамения“, бяха написани, за да представят Исус пред читателите им като Христос, обещания Месия, за да могат те да имат живот – вечен живот – в Неговото име. Поради тази точна цел и фокус, евангелието на Йоан често е използвано като трактат и Бог е спасил безброй хора чрез четенето му.
Когато четем това евангелие, отново и отново се удивляваме на вдъхновяващата, изумителна сила, тихо и смирено проявена от Божия Син тук на земята като Човек.
В глава 2 Той превърна голямо количество вода във вино – шест каменни съда, съдържащи по 20 или 30 галона всеки. Това беше по-качествено вино от това, което семейството беше изчерпало на тази сватба. Със сигурност щеше да остане достатъчно след сватбеното тържество, за да задоволи нуждите им за много дни.
В глава 4 Той моментално и напълно излекува момче на около 25 мили разстояние, в същия момент, когато казваше на баща му, че момчето е добре.
В глава 5 Той излекува човека, който лежеше при къпалнята 38 години – може би по-дълго от всеки друг от тълпата болни хора там. Човекът беше изгубил надежда и беше парализиран в резултат на нещо греховно, което беше извършил много преди това.
В глава 6 Той благодари на Бога за обяда, който едно малко момче Му даде, и с тези пет ечемичени хляба и две малки риби Той нахрани 5000 мъже (Матей 14:21 добавя: „освен жени и деца“). Те ядоха колкото искаха и бяха събрани 12 кошници с остатъци.
В глава 6 Той вървя 3 или 4 мили в тъмнината на нощта по повърхността на развълнуваното езеро до мястото, където бяха учениците Му в лодката, борещи се да прекосят езерото. В глава 9 Той излекува възрастен мъж, докато минаваше, просяк, който беше сляп по рождение, нещо, което никога преди не беше чувано.
В глава 11 Той извика човек, който беше погребан четири дни по-рано, от пещерата, където лежеше тялото му. Човекът, Лазар, излезе жив, обвит в погребалните си дрехи.
В глава 21, след възкресението Си, Той каза на седем от Своите ученици, опитни рибари, които бяха ловили риба цяла нощ без резултат, да хвърлят мрежата си от дясната страна на лодката. Мрежата тогава се напълни със 153 големи риби, но не се скъса.
Всеки от седемте инцидента, споменати преди Неговата смърт и възкресение, Го показват със свръхчовешка божествена сила, безкористно вършещ добро в полза на другите. Със сигурност можеше да се каже много повече. Осмото знамение показва, че след възкресението Си Той все още беше Същият. Нито Неговата сила, нито Неговата любяща загриженост за Своите бяха по някакъв начин намалени.
Когато мислим за живота на нашия Господ Исус на земята, намираме ли Го някога да подминава нуждаещи се хора и да минава, без да се обърне към тяхната нужда? Не, всички Евангелия Го представят като достъпен, дори през нощта, както за отделни хора, така и за тълпи.
Свещеникът и левитът в Неговия разказ за „Добрия самарянин“ минаха от другата страна. Самарянинът, образ на Самия Него, пътувайки, дойде до полумъртвата жертва, лежаща отстрани на пътя, отиде при него, оказа помощ, заведе го в хана, плати разходите му и обеща да се върне за него (Лука 10:30-37). Такъв е нашият Господ Исус. Множества Го следваха, носейки всичките си болни.
молеха Го само да докоснат края на дрехата Му. И колкото и да докоснаха, бяха напълно излекувани (Матей 14:36).
Той трябваше да мине през Самария (Йоан 4:4, виж стихове 3-42), за да достигне до една отхвърлена жена и чрез нея до много хора от нейния град Сихар. Той излекува дъщерята на сиро-финикийка, обсебена от демон (Марк 7:24-30). Можем да назовем много други, чиято вяра в Него беше милостиво възнаградена. Само при второто Му посещение в родния Му град Назарет четем, че „те се съблазниха от Него... И Той не извърши много мощни дела там поради тяхното неверие“ (Матей 13:57-58). Забележете думата „много“; думата не е „никакви“, защото дори там Той би извършил някои мощни дела за онези, които биха погледнали към Него с вяра. Наистина е трудно да си представим Исус, когото познаваме от вдъхновеното Божие Слово, някога безчувствено да подминава нуждаещи се хора, без да им помогне.
Друго нещо, което трябва да се има предвид, е, че когато Исус беше тук на земята, макар че винаги е бил, е и ще бъде Бог Син, Той в същото време беше и Човешкият Син, вечно зависимият. Той правеше това, което правеше, чрез Светия Дух, както виждаме в Матей 12:24-32 и Евреи 10:15. Многократно в Евангелията Го намираме да се моли, дори да става преди зазоряване и да отива на усамотено място, за да се моли (Марк 1:35). Лука споменава, че Той се е молил 14 пъти в своето евангелие. Исая 50:4-5 пророкува, че Той ще прави това сутрин след сутрин. Когато беше предизвикан тук в Йоан 5, Той заяви в стих 19, че каквото и да види Отец да прави, Той, Синът, прави по същия начин. Той продължи да говори повече за тази интимна връзка с Отца в Йоан 7–8. Отец заяви Своето благоволение към Господ Исус, когато Той беше кръстен в началото на Своето публично служение (Матей 3:17) и по-късно на планината на Преображението (Матей 17:5). Всичко, което Исус направи като Човек на земята, беше направено в пълна хармония с Отца и Светия Дух.
Независимо дали го разбираме или не, всичко, което Господ Исус направи, и всичко, което не направи, докато беше тук на земята, беше абсолютно правилно и донесе слава на Бога.
