„Да видиш, значи да повярваш“ е поговорка толкова банална, колкото и невярна. Следващото събитие доказва колко напълно може да бъде измамен човек, доверявайки се на това, което смята за зрението на очите си.
Измамният експеримент
В Юридическия факултет на един университет преди време лекторът стоеше на подиум, обръщайки се към група от около сто студенти. Внезапно входната врата се отвори и портиерът на сградата се втурна напред, крещейки ядосано на професора, който скочи от подиума и посрещна опонента си в средата на стаята. Последва бърза размяна на остри думи, избухна борба, която завърши с изваждането на револвер от портиера. Прозвуча изстрел и двамата мъже бяха с мъка разделени.
Когато делото беше разгледано, всички свидетели се заклеха, че портиерът е произвел изстрела, някои дори свидетелстваха, че са видели дим да излиза от оръжието след изстрела.
Ще изненада ли читателя да му се каже, че не портиерът е произвел изстрела, а човек, разположен извън сградата до отворен прозорец? Цялата афера е била предварително уговорена, експеримент по психология, за да се тества стойността на преките доказателства пред студентите по право на университета.
Изискването за осезаемо доказателство
Има мнозина, които в сферата на духовното изискват видима демонстрация, преди да повярват. Те искат това, което наричат осезаеми доказателства; те няма да приемат нищо „на доверие“ и отказват да вярват на нещо, което не може да бъде различено от сетивата – зрение, слух или допир – тяхната обожествена троица, единственият бог, на когото се доверяват. И правейки това, те се смятат за изключително проницателни и гледат с престорено съжаление, дори презрение, на онези, които не са видели, но са повярвали. „Да“, отговарят те, когато им се поиска да имат вяра в Бога, „когато видим, ще повярваме“; и мъдри в собствените си представи, те поддържат позицията, че няма да повярват на нищо, освен на това, което може да бъде демонстрирано на сетивата.
Това те смятат за рационална и сигурна основа. Но така ли е? Наистина ли отношението им към разкритата истина е рационално? С оглед на горепосочения инцидент – не. Нашите сетива могат да ни подведат, нашите разсъждения често са погрешни, а нашите изводи често са неверни, тъй като нашите предпоставки са погрешни.
Погрешимостта на нашите сетива
Студентите по право по правило не се поддават лесно на измами, нито са по-склонни от другите да правят прибързани заключения. И все пак в демонстрацията, организирана за тях от техния професор, всеки един от тях беше измамен; и доверявайки се на зрението на очите си, бяха готови да заявят под клетва като факт това, което по-късно научиха, че е невярно.
Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш (Деяния 16:31).
