Добри новини– януари 2011 г. –Списание „Благодат и Истина“
ТАЗИ НОВА ГОДИНА
Защо да не вярваме и на Бога?
Животът е пълен с предупреждения: мигащите светлини на железопътен прелез, пронизителната свирка на приближаващ влак и предупредителни знаци като „Остър завой напред“, „Опасност, високо напрежение“ и „Вход забранен“. Когато чуем полицейска сирена, бързо се отдръпваме. И все пак, когато Бог ни предупреждава да „бягаме от идещия гняв“ (Матей 3:7 NIV ), ние сме безразлични. Не е ли Божието предупреждение по-важно от всички останали?
Ако предупредителният етикет на бутилката гласи „Отрова“, ние сме внимателни със съдържанието ѝ. Ако здравните власти кажат, че водата е замърсена, спираме да я пием. И все пак, когато Бог ни казва, че „заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23), ние продължаваме да грешим.
Ако художник постави табела, която предупреждава „Мокра боя“, ние не докосваме. Ако видим табела „Влизането забранено“, стоим настрана. Но когато Бог ни казва, че „душата, която греши... ще умре“ (Езекиил 18:20), ние продължаваме да грешим.
Ако лекар каже,че човек има заразна болест, ние стоим настрана. Ако спортно събитие изисква билет, ние си купуваме. И все пак, когато Исус казва: „Никой не може да види Божието царство, ако не се роди отново“ (Йоан 3:3), ние пренебрегваме Неговото Слово.
Ако табела казва„Безплатна проба“, ние се уверяваме, че ще получим такава. Но когато Библията казва, че „Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 6:23), ние отговаряме: „Не сега“, въпреки че отчаяно се нуждаем от него. Ето защо толкова много хора са изгубени завинаги!
„Приемаме човешкото свидетелство,но Божието свидетелство е по-голямо... И това е свидетелството: Бог ни е дал вечен живот, и този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има живот; който няма Божия Син, няма живот“ (1 Йоан 5:9-12). Ние отговаряме на човешките предупреждения. Защо не и на Божиите? Можем да ви кажем повече.
Предлага се като евангелски трактат от„Благодат и Истина“.
