Бог му каза: „Тази нощ ще ти бъде поискан животът.“ Лука 12:20
Той беше млад, силен и имаше собствен бизнес. Беше финансово осигурен и гледаше към успешно бъдеще – или поне така си мислеше!
Като млад човек той посещаваше неделно училище и дори наизустяваше много библейски стихове. Беше чувал, че Бог го обича толкова много, че изпрати Своя единствен Син, Господ Исус, да умре за греховете му. Но той винаги отлагаше приемането Му като свой Спасител, казвайки: „Имам много време. Твърде млад съм и твърде зает, за да мисля за Бог и религия.“
Веднъж, когато го попитаха къде ще отиде, когато умре, той призна, че ще отиде в ада, защото не е помолил Исус Христос да му прости греховете и да бъде негов Спасител. Когато го попитаха дали това го плаши, той каза: „Да, но имам много време. Ще се погрижа за това, когато остарея.“
Една година по-късно денят му започна като всеки друг; но не завърши така. Докато се връщаше от работа онази нощ, той се сблъска челно с друга кола. Изведнъж „многото време“, което си мислеше, че има, изчезна. Той никога не дойде в съзнание и никога повече нямаше възможност да приеме Исус Христос като свой Спасител.
Вие ли сте като този човек, винаги отлагащ спасението? Той знаеше, че Библията казва, че
всички съгрешиха и не достигат до Божията слава (Римляни 3:23 NIV).
Той също знаеше, че пише, че
заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ (Римляни 6:23).
Той дори разбираше, че за да получи този вечен живот, трябва само да изповяда Исус като свой Господ и да повярва в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите (Римляни 10:9).
Но той си мислеше, че има „много време“. Какво мислите вие?
Не отлагайте да се доверите на Христос като ваш Спасител. Можем да ви кажем как!
