Мъдрост отгоре: Пет библейски начина да станем мъдри

Мъдрост отгоре

Какво би било да се молим за нещо и да знаем, че Божият отговор определено ще бъде „Да“? Библията всъщност описва такава молитва. Това е молитвата за мъдрост:

Ако някой от вас е лишен от мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без да укорява (Яков 1:5 NKJV). Когато се молим за мъдрост, сякаш Бог вече ни е чакал да попитаме! Той дава мъдрост щедро и не ни кара да се срамуваме, че питаме.

В този стих има и други полезни принципи. Първо, той се намира в по-голям пасаж за изпитанията на нашата вяра. Времената на изпитания ще произведат издръжливост (ст. 3), но те също така ще разкрият нашата нужда от мъдрост. Всеки ден има малки изпитания на нашето доверие в Господа. В определени дни изпитанията стават много трудни, но мъдростта ни помага да преминаваме през тези изпитания, докато пътуваме по пътя на вярата.

Друг момент от Яков 1:5 се съдържа в малката дума „ако“: „Ако някой от вас е лишен от мъдрост.“ Не бива да се изненадваме, когато ни липсва мъдрост; но думата „ако“ също така предполага, че в други случаи може да не се налага да питаме, защото вече имаме мъдростта, от която се нуждаем. Това означава, че Бог очаква Своите хора да растат в мъдрост, докато се учим от това, което Той ни е дал.

Защо ни е нужна?

Няколко пъти в книгата Притчи чуваме гласа на мъдростта, персонифицирана като благочестива, достойна жена. В глава 1 мъдростта говори на глас по улиците, призовавайки ни да се отвърнем от простотата и глупостта. Поканата завършва с това обещание:

Който ме слуша, ще живее безопасно и ще бъде сигурен, без страх от зло (Притчи 1:33). Така, ние се нуждаем от мъдрост, защото тя ще ни води в праведност и ще ни пази от зло. Притчи 2 продължава тази тема, обяснявайки, че всеки, който слуша мъдростта, също ще разбере страха от Господа, защото Сам Господ дава мъдрост (Притчи 2:1-6).

Други библейски пасажи добавят, че Божиите хора се нуждаят от мъдрост, за да служат на Господа, дори в задачи, които изглеждат обикновени, като грижата за вдовици (Деяния 6:3). Трябва да добавим мъдрост към послушанието, за да правим добро (Римляни 16:19), и се нуждаем от мъдрост, за да завършим добре в „последните си дни“ (Притчи 19:20). Само Бог е наистина мъдър (Римляни 16:27), но ако трябва да носим Неговия характер, тогава трябва да желаем да показваме и Неговата мъдрост.

Кой я притежава?

Мъдростта е обяснена като способността да се прилагат правилните принципи към конкретна ситуация. Полезно е да се осъзнае, че никой не се ражда с мъдрост, но дори и тези, които са прости, могат да станат мъдри. Притчи 9, друг пасаж, който персонифицира мъдростта, описва как тя разстила пиршество и кани всички, които осъзнават нуждата си от разбиране (Притчи 9:1-6). Това е окуражаващо, защото означава, че единственото изискване за придобиване на мъдрост е да признаем колко много се нуждаем от нея.

Много пъти вярваме, че нашите предимства или способности ще ни направят мъдри. „Богатият е мъдър в собствените си очи“ просто защото е богат (Притчи 28:11). Други, които са известни в този свят, често ще обявяват мненията си по теми, за които знаят малко, но както отбеляза приятелят на Йов Елиу,

Великите мъже не винаги са мъдри (Йов 32:9). Всъщност, хората, които са мъдри в собствените си очи, всъщност са най-лошият вид глупци (Притчи 26:12).

За разлика от това, пророк Даниил прояви голямо смирение, когато обясни съня на Навуходоносор, казвайки:

Тази тайна не ми е разкрита, защото имам повече мъдрост от всеки жив, но заради нас, които разкриваме тълкуването на царя, и за да познаеш мислите на сърцето си (Даниил 2:30). Царят разпозна мъдростта на Даниил и го постави над всички мъдреци на империята (Даниил 2:48), но Даниил се фокусира не върху себе си, а върху Бога – Източника на неговата мъдрост.

Това е начин да се идентифицира някой с благочестива мъдрост: Въпреки че мъдростта говори с увереност, както Даниил, тя винаги е придружена от смирение и тишина. Еклесиаст 9 описва беден, но мъдър човек, който чрез своята мъдрост спаси град от врага. Той направи това, което владетели и армии не можаха, но никога не си направи име и по-късно никой дори не го помнеше (Еклесиаст 9:13-18). Мъдростта никога не си проправя път към слава и е готова да бъде забравена.

Това е важен момент. Много гласове говорят с настойчива увереност за правилния начин на действие. Това може да се случи сред християните, докато търсим мъдрост, за да правим това, което е правилно в Божиите очи. Това желание със сигурност е почтено и Яков 3:17 потвърждава, че небесната мъдрост е преди всичко загрижена за чистотата. Но забележете останалата част от стиха: Мъдростта отгоре е не само чиста, но и „миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и без лицемерие.“ Освен това, желаната реколта от праведно поведение може да бъде засадена само в мирни условия (Яков 3:18).

Колко често Божиите хора са били наранени от гласове, които наблягат само на придържането към някакво правно чувство за праведност! Ако говорим с настойчива увереност, но без благодат, мъдростта често липсва. Съвет, даден или получен по този начин, може да е технически точен, но не може да се счита за „мъдрост... отгоре“, ако е даден грубо, без привлекателните характеристики на кротост и милост. Истинската мъдрост също е „готова да отстъпи“ или „лесна за увещаване“ (KJV). Мъдростта улеснява дискусията, докато плътта винаги се разкрива, като настоява, че е права и отказва по-нататъшен разговор.

Как я придобиваме?

Напълно библейско и правилно е да кажем, че искаме повече мъдрост. В Притчи 4 Соломон си спомня увещанието на баща си Давид към него като по-млад мъж:

Придобий мъдрост! Придобий разбиране! ... Мъдростта е главното нещо; затова придобий мъдрост (Притчи 4:3-9 NKJV). По-късно той добави: Колко по-добре е да придобиеш мъдрост, отколкото злато! (Притчи 16:16). Тези стихове ни насърчават да търсим мъдрост с намерение и цел.

Като вечен Бог, Христос Исус е нашата мъдрост (1 Коринтяни 1:30). В Притчи 8 призивът на мъдростта отразява Неговото божество и характер, защото четем за присъствието на мъдростта при сътворението и насладата, която почиваше в човешките синове. И все пак, като човешко същество, Господ Исус растеше в мъдрост, точно както растеше в други области на физическо, духовно и социално развитие (Лука 2:52). Това ни казва, че придобиването на мъдрост е процес. Просто не е възможно, например, малко дете да притежава мъдрост на възрастен. От друга страна, със сигурност е възможно възрастен да расте физически, без да расте в мъдрост! За съжаление, дори някои вярващи никога не са решили да напредват в благочестива мъдрост и затова остават неразвити в тази област.

Има поне пет библейски начина за придобиване на мъдрост. Един от тях е наблюдението. Притчи 6:6 казва:

Иди при мравката, мързеливецо! Разгледай нейните пътища и бъди мъдър. Не бива да пренебрегваме области в живота си, които се нуждаят от развитие. Този стих показва, че всеки, който е готов да признае несъвършенствата, може да увеличи мъдростта си, просто като наблюдава Божиите създания. В Притчи 24 подобен урок се извлича чрез наблюдение на обраслото, безполезно състояние на нивата на мързеливия човек (Притчи 24:30-32). Ако сме наблюдателни и мислещи, нашата мъдрост може да расте.

Следващият начин да придобием повече мъдрост е чрез директно наставление. Когато човек с морална почтеност и духовна зрялост обяснява как да живеем, трябва да обърнем внимание.

Слушай съвет и приемай наставление, за да бъдеш мъдър в последните си дни (Притчи 19:20). Поне осем новозаветни пасажа описват теми, за които християните не бива да бъдат невежи. Един пасаж заявява, че ако останем невежи относно Божиите мисли, ще станем мъдри в собствените си очи (Римляни 11:25) – и както вече видяхме, това е най-сигурният начин да станем глупави! От съществено значение е активно да търсим онези ясни учения и мъдри разговори, които ще обяснят Божиите пътища в този свят и в нашия живот. Дори тези, които вече са мъдри, могат да придобият допълнителна мъдрост, като слушат наставления (Притчи 9:9). Тълкуването на всичко само според настоящите ни нива на разбиране би било като да настояваме, че разбираме океана, защото сме видели локва на пътя. Колко по-добре е да слушаме някой, който всъщност е ходил до морето и може да ни разкаже за него!

Друг начин да растем в мъдрост е чрез нашите взаимоотношения.

Който ходи с мъдри, ще бъде мъдър, а който е другар на глупаци, ще бъде унищожен (Притчи 13:20). Простото прекарване на време в присъствието на мъдрите може да бъде полезно. Притчи 27 дава няколко важни урока за добре избрани приятели, чийто добър съвет е като сладко ухаещ парфюм (Притчи 27:9). Ако ни поправят, това е само защото са верни приятели, които ни изострят, за да можем да растем (Притчи 27:6,17). Този вид приятелство трябва да се подхранва, а не да се изоставя, защото в деня на беда ще трябва да разчитаме на близостта на приятели, на които можем да се доверим (Притчи 27:10). За разлика от това, поканата на нечестивите може да звучи примамливо (Притчи 1:10-19), но лошото общуване разваля добрите нрави (1 Коринтяни 15:33).

Четвърти начин за придобиване на мъдрост е чрез добро планиране. Всъщност, мисленето напред е характеристика на мъдростта. В Господната притча за десетте девици, които чакаха младоженеца да пристигне на сватбеното тържество, основната разлика между петте мъдри и петте глупави жени беше, че мъдрите бяха донесли достатъчно масло за лампите си, за да издържат цяла нощ (Матей 25:4). В друга притча, нечестен бизнес мениджър беше уволнен от работата си, но поне беше похвален за планирането напред. Господ увещаваше Своите ученици да бъдат проницателни по същия начин – без да имитират човешките провали, разбира се (Лука 16:1-11). Навикът да планираме напред, за да постигнем лични и духовни цели, ще ни води в посока на мъдростта.

Нашето мъдро поведение

Пето, можем да растем в мъдрост, просто като правим правилното нещо. Когато Исус разказа историята за двама строители, един мъдър и един глупав, Той каза, че ще бъдем като единия или другия. Въпреки че и мъдрият, и глупавият са чули Неговите думи, само мъдрият строител всъщност ги изпълнява (Матей 7:24-27). Не това, което казваме, а това, което правим, е важно (Матей 7:21).

Това означава, че не само четенето на Библията, но и вярата в Библията е важна. Как използваме времето си? Какво правим с парите си? Как се справяме с емоциите и желанията си? Как реагираме, когато сме били онеправдани? Какво правим, когато сме изкушени и изпитани? Какъв приоритет даваме на християнските събирания за молитва и наставление? Подчиняването на Божието Слово в тези области предполага, че може да сме избрали различен път, но сме решили да следваме библейската посока. Може дори да не мислим, че това е правилното нещо, което трябва да направим в момента, но можем да бъдем решени да го направим така или иначе, просто защото сме решили да се доверим на Бога. Ако направим това, постоянно ще откриваме, че ставаме мъдри, защото Бог е достатъчно мъдър, за да бъде почитан и послушан.

Ако мислим, че сме мъдри, нека изследваме поведението си, защото нашата мъдрост ще се види чрез нашите дела (Яков 3:13). Помнете, че молитвата за мъдрост винаги е правилното нещо – не само за нас самите, но и за нашите християнски братя и сестри, както Павел направи за ефесяните (Ефесяни 1:17). В крайна сметка, докато се доверяваме на Господа с цялото си сърце, разчитайки на Него, вместо на собственото си разбиране, можем да бъдем уверени, че Той ще осигури благочестива мъдрост за нашия път.

КРАЙНА БЕЛЕЖКА

• Специфични неща, за които християните не бива да бъдат невежи, включват: ползата от духовното наставление (Римляни 1:13), Божиите отношения с Израел (Римляни 11:25), значението на идентифицирането с Христос (1 Коринтяни 10:1), духовните дарби (1 Коринтяни 12:1), трудностите, пред които са изправени събратята вярващи (2 Коринтяни 1:8), схемите на дявола (2 Коринтяни 2:11), второто пришествие на Христос (1 Солунци 4:13) и сигурността на Божиите обещания (2 Петър 3:8-9).