„Кой е мъдър и разумен между вас? Нека покаже чрез доброто си поведение делата си с кротостта на мъдростта… Но мъдростта отгоре е първо чиста, после мирна, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна, нелицемерна“ (Яков 3:13, 17). „Небето е нашият дом“, пеем в един от нашите химни. Ако това е така, то трябва да се вижда в живота ни. Ето защо Яков представя на читателите си мъдростта отгоре. В това прекрасно послание научаваме как тези два свята, този отгоре и този отдолу, са поставени един срещу друг. Предизвикателството е: кой свят насърчаваме в ежедневието си? Нека заедно изучим седем точки по отношение на този пасаж.
Божието училище
Първата ми точка е следната: като вярващи ние сме в Божието училище. Харесва ли ни да сме в Божието училище? В Яков 1:2 четем:
„Считайте го за пълна радост, братя мои, когато изпадате в разни изкушения.“
Трябва ли да сме щастливи, когато трудности, изпитания и скърби идват по пътя ни? Да, те също са инструменти за нашето образование, докато преминаваме през Божието училище. Затова не е изненадващо, когато някои казват: „Не ми харесва да съм в Божието училище заради изпитанията, които то включва.“ Разбира се, това зависи от начина, по който гледаме на него. Като се обучаваме в Божието училище, трябва да разберем, че Бог ще използва различни методи за нашето наставление, от които изпитанията може да са само един. Има един забележителен стих, който подкрепя тази мисъл:
„Но ние знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога“, или свободно перифразирано: „Знаем, че Бог прави всичко да съдейства за доброто на тези, които Го обичат“ (Римляни 8:28).
Когато разглеждаме Божието училище, идеята е, че има цел, а обучението е средството, чрез което сме доведени до тази цел. Това включва:
- обучение или наставление, за да помогне на ученика да напредва,
- дисциплина, за да привлече ученика към съответствие и
- награди за добре свършена задача.
Всички тези неща заедно се използват за създаване на добре балансиран, зрял и духовно интелигентен ученик (последовател), обучен във всички принципи на Божието училище и готов да прилага наученото.
Както Яков го изразява: Божието училище е за тези, които обичат Бога. Това може да звучи странно, особено ако искаме да вървим по своя път, но все пак сме в Божието училище и Бог ще се справи с нас съответно. Спомняте ли си какво четем за юздата и оглавника в Псалм 32? Той говори за дисциплината като част от Божието училище. Насърчавам ви да изучавате псалмите на мъдростта, от които Псалм 32 е първият. В Божието училище започваме в първи клас и напредваме. Всички сме запознати с този принцип. Не започваме в шести клас. По същия начин Псалм 32 излага основни неща, като прошката на нашите грехове. Изглежда, че влизаме в Божието училище в момента, в който сме спасени.
Бих искал да споделя още една точка, свързана с тази тема. В Исая 55:8-9 четем:
„Защото Моите мисли не са вашите мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. Защото както небесата са по-високи от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите мисли от вашите мисли.“
Когато говорим за Божието училище, ние не само трябва да научим определени неща, но и трябва да „отвикнем“ от други неща, защото влязохме в това училище с ума си, настроен на нашите собствени пътища. Затова Бог говори за Своите мисли като по-високи от нашите мисли и за Своите пътища като различни от нашите пътища. Това е, което откриваме в Божието училище.
Божието училище също така предполага дисциплина, дори за тези, които обичат Бога. Може би не харесваме тази дума много, защото в съзнанието ни тя има отрицателни конотации. Но всъщност дисциплината е положителна. Тя е, за да ни привлича. В някои езици, като холандски и немски, имаме дума за дисциплина и нейният корен се отнася до тази основна мисъл: да привличаш. Дисциплината всъщност е да бъдеш привличан: привличан към Отца на светлините, привличан към Господа на славата, привличан към мъдростта отгоре, привличан чрез Светия Дух, Който контролира (Яков 4). Това е Божият принцип на дисциплина. Сега, ако следваме собствените си пътища, Бог понякога трябва да се справя с нас по суров начин, за да премахне пречките и препятствията. Той трябва да ни спре, понякога да ни принуди, въпреки че не обича да го прави. Бог действа според принципа на привличане, но понякога Той трябва да ни коригира или да ни наказва в Своите правителствени действия (Галатяни 6).
Имаше само един в Божието училище (Исая 50 говори за Него като за ученик), който никога не се нуждаеше от корекция. Той беше истински Син в Божието училище. Той беше истински ученик, истински последовател, но никога не се нуждаеше от дисциплина, за разлика от теб и мен, които се нуждаем от корекция, и аз използвам тази дума дисциплина в широк смисъл. От една страна, това предполага, че ние сме ученици, че сме последователи на Господ Исус, че сме привлечени към Божествена Личност. От друга страна, това предполага мисълта за корекция, когато е необходимо. В Евреи 12 виждаме, че Той наказва или дисциплинира този, когото обича. Дисциплината ще бъде упражнявана от ръката на този, който ни обича. Това също е част от Божието училище.
Мъдрост и ученичество в Божието училище
Втората точка е „мъдрост“. В Йов 28 Йов говори за Божията мъдрост, която може да бъде научена. Той заключава:
„Ето, страхът от Господа, това е мъдрост; и да се отклоняваш от злото е разум.“
В Яков четем много повече за мъдростта, първо в глава 1:5. Всички се нуждаем от мъдрост и можем без колебание да отидем при Него, Който дава свободно. Ако помолим нашия Бог, Той ще ни даде без укор. Не говори ли мъдростта за неограничените Божии ресурси?
Какво тогава е мъдростта? Както намираме в Притчи, тя означава знание, което се прилага по правилния начин и в правилното време. Може вече да имаме известно разбиране за Божиите принципи, което е добре, но как прилагаме тези принципи? Прилагането на Божиите мисли на практика изисква истинска зависимост, изразена в последователен молитвен живот. Ето защо трябва да отидем при Господа и да поискаме мъдрост, за да знаем какво да правим в конкретни случаи, при определени обстоятелства и в правилното време. Това е мъдрост. Можем да поставим така наречената Проповед на планината до Яков. В Матей 5–7 Господ дава много учения за учениците. Това не е теоретично. Прочетете тези глави и вижте колко практични са ученията на Господа. След това прочетете и книгите Притчи и Псалми. В тези книги на мъдростта ще научите много практични неща. И това е, което Яков иска да сподели с нас: небесна мъдрост. Разбира се, има допълнително измерение към нея, защото Яков се позовава на това, което виждаме в живота на нашия Господ Исус.
Можем да свържем с това нуждата от ученичество. Това е начин на живот, който практически отговаря на Божията мъдрост. В Божието училище има ученици, учащи и възпитаници, които прилагат тези учения на практика, като следват Господ Исус. Ученикът винаги е учащ. Това ни води до третата точка, която е:
Учителят в Божието училище
Кой е учителят? Това е нашият благословен Господ! Не забелязахме ли по-рано по отношение на Неговия живот на земята, как Той е бил ученик? Той винаги е бил в Божиите нозе. Когато мислим за Мария, виждаме я на няколко пъти в нозете на Господ Исус. Но осъзнаваме ли, че самият Господ е бил намерен в Божиите нозе? Неговият Отец го е наставлявал всяка сутрин. Сега нека разгледаме тази важна точка: великият Учител е бил първо великият Ученик. Не мислим ли често, че след определен период на обучение сме научили достатъчно? Тогава спираме да учим и започваме да разчитаме на себе си, вместо да слушаме Божия глас. Също така си мислим, че можем да казваме на другите какво да правят. Очевидно това е голяма грешка. В Божието училище ние винаги сме ученици. Затова ще продължим да учим, дори ако живеем до осемдесет и пет или деветдесет години. Ще научим нови уроци в Божието училище. Докато сме на земята, няма да сме приключили. До възнесението ще продължим да бъдем ученици, за да прилагаме наученото. Тази хармония между учене и правене би отворила вратата за преподаване на други. Доколкото сме научили уроците си, можем да предадем наученото на други. Така Учителят би ни използвал.
Идва ми на ум друг стих, където Господ казва:
„Елате при Мене.“
Може би мислите за това само като за посланието на евангелието. Но то е и за нас като вярващи да отговорим, когато Той казва: „Елате при Мене“, независимо от обстоятелствата, в които се намираме. Дори ако забравите всичките ми седем точки, трябва да запазите тази мисъл пред себе си: Господ Исус е казал „елате при Мене и ще получите това, от което се нуждаете.“ Отидете при Него с всичките си тежести. Дори малките деца и младите хора понякога имат ужасни тежести. Въпросът е, при кого отивате?
„Елате при Мене“
е наистина покана.
Обаче Учителят добавя нещо към това:
„Вземете Моето иго върху себе си.“
Готови ли сме да вземем Неговото иго върху раменете си? Това би означавало да се идентифицираме с Учител, който е отхвърлен в този свят! Не забравяйте нито за миг, че сме се свързали с отхвърлен Господ, с отхвърлен Месия, с отхвърлен Христос (вижте контекста на Матей 11 и 12). Но колко благословено е, когато можем да вземем Неговото иго.
Какво означава да вземем Неговото иго? Означава, че ще се подчиним на Божията воля по същия начин, по който Той се подчини на Божията воля. Нека не мислим, че това е само за сестрите, които трябва да се подчиняват на съпрузите си. Всички вярващи трябва да се подчиняват на Божията воля. Това го учим в Божието училище. Там имаме големи привилегии, както и отговорности. Там срещаме прекрасен Спътник, дори Този, Който казва: „Вземете Моето иго върху себе си.“ Това означава, че Той носи това иго по този начин. Това е истинско приятелство. Когато съм подчинен на Божията воля, Той казва: ти си Мой брат и сестра и майка (Матей 12:48, 50). На този, който върши Божията воля и който взема това иго върху раменете си, Учителят казва: Ти си Мой приятел. Тогава ще имаме най-великия от всички приятели за наш спътник. Каква е мярката и стандартът в Божието училище? Достатъчно е ученикът да стане като учителя. Достатъчно е слугата да стане като своя Господ, учителя. Твърде високо? Това е, което Учителят и Господ има предвид за учениците (Матей 10:24–25).
След това Той добавя:
„Поучете се от Мене; защото Аз съм кротък и смирен по сърце.“
Това е единственото правилно отношение: покорност, кротост. Не се ли обиждаме лесно? Брат или сестра казва нещо, което може би не е съвсем правилно, и ние се обиждаме, или ние можем да направим нещо и някой друг се обижда. Това не е кротост. Кротостта не дава и не приема обида. Това е, което учим в Божието училище, в компанията на този удивителен учител и спътник. Защото:
Учителят е нашият пример и модел
Господ Исус не само ни казва какво трябва да правим; Той е това, което трябва да бъдем и да правим. Той е това, което казва. В Йоан 8:25 Той казва, че е
„изцяло това, което и Аз ви казвам“
и така Той е живото изражение на Своите учения. Тук ние не достигаме. В Яков 1 е казано:
„Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели.“
Това е нашият проблем. Обичаме да слушаме, обичаме да учим, но какво да кажем за нашата практика? Господ Исус приложи на практика нещата, които преподаваше. Затова Той е съвършен пример. Той ни привлича толкова много. Той не само казва прави това, прави онова и не прави онова. Той преподава по такъв начин, че ние обичаме да Го следваме. Така че, Той е нашият модел.
Можем да свържем това с началото на Яков 3, където намираме, че езикът води в определена посока, точно както кормилото управлява кораба или животното се контролира от юзда и оглавник. Така виждаме в Господ Исус Пример за нас. Той ни води в правилната посока. Обичам да свързвам това с Яков 3:11, където той споменава водния извор. Когато сме в компанията на Господ Исус, ще бъдем благословени. Учейки се от Неговия пример, ще бъдем насърчени, ще бъдем освежени и като тези извори ще произвеждаме сладка вода за пиене. Яков също използва примера на дърво, което дава плодове. Когато сме в Неговата компания, ще произвеждаме правилния плод. Псалм 1 и Еремия 17 и много други пасажи ни показват как можем да се учим от Неговия пример. Плодът на праведността (Яков 3:18) и плодът на Духа (Галатяни 5:22–23) се свързват с плода на святостта, който видяхме по-рано (Евреи 12).
Напредък и зрялост
Тази точка е пряко свързана с това, което вече видяхме. Упражнението на Яков беше да помогне на братята си да израснат до духовна зрялост. Много от нашите проблеми възникват и се развиват, защото сме духовно незрели. Може би сме научили много като „главно“ знание, но не го прилагаме на практика. Това е форма на незрялост. Кавги, конфликти и говорене един срещу друг са различни форми на духовна незрялост. Нашият Господ, Който е божественият Учител, иска да ни преведе през друг клас в Своето училище. Той ни взема до Себе Си и след това ни учи, за да можем да растем към зрялост.
Яков противопоставя два свята един на друг. Към кой от тези два свята принадлежим? Или принадлежим към Божия свят, към Отца на светлините, към Господа на славата, към мъдростта отгоре, или сме поданици на света на Сатана. В глава 3 той поставя двете воли една до друга и показва:
- първо, разликата в произхода,
- второ, разликата в използваните методи и
- трето, от положителна страна, резултатите в духовното израстване и зрялост.
Растежът може да включва болезнени неща. Дори в естествената област, когато децата растат и достигат пубертета, това време на растеж може да бъде болезнен процес. Тези, които са по-възрастни, ще си спомнят тези болезнени преживявания. Това е друг аспект, който намираме в Яков 3, където растежът ще включва процес на пречистване в Божието училище. Някои други пасажи могат да ни помогнат да разберем защо е така. В Лука 9, на планината на Преображението, четем как лицето на Господа се промени пред Неговите ученици. Това е илюстрация за това как ученикът ще се промени в Божието училище. В Малахия 3 намираме Господа, седнал като златар или сребърник. Той ще пречисти скъпоценните метали, за да отстрани нечистите елементи, докато не види собственото Си лице, отразено в златото и среброто. Това е, което се случва в Божието училище. Господ е там, за да се справи с нас. Той иска да ни помогне да растем, но трябва да премахне препятствията. Той трябва да премахне елементите, смесени със златото и среброто, които не са добри. Този процес на изпитване и пречистване е част от Божието училище.
Изпитването в Яков 1 е, за да покаже, че има добър материал, но в същото време това е болезнен процес, защото елементите, които не са добри, трябва да бъдат отстранени. Например, своеволието трябва да бъде осъдено и арогантността трябва да бъде преодоляна. Трябва да има отношение на истинско покаяние. Господ постепенно отстранява тези отрицателни елементи и го прави с божествена мъдрост и грижа, никога не забравяйки целта, която има предвид: нашето „израстване“. Този процес на пречистване и рафиниране е част от израстването. Той използва изпитания и скърби. Въпреки че не е приятно, краят е много положителен. Той няма да бъде удовлетворен, докато не бъде постигнат този славен резултат. Така Той ни води към зрялост.
Христос, възпроизведен в Своите
Стигнахме до шестата точка: крайният резултат от този процес на формиране и пречистване. Целта не е само духовен растеж сам по себе си, което е много важно, а по-скоро това, което четем в стих 17:
„мъдростта отгоре е чиста, мирна, кротка.“
Това е самият Христос, но възпроизведен в теб и мен. Въпреки че „небето е нашият дом“, небето е и тук, видяно в теб и мен. Христос иска да се прояви в теб и мен. Господ е отхвърлен в този свят, но сега Той иска да използва вярващите, за да могат те да Го проявяват. По този начин можем да бъдем Негови свидетели, Негови ученици, показвайки Го като тази небесна мъдрост в нейните седем красиви черти. Тези седем точки относно небесната мъдрост са поставени срещу седем точки на дяволската мъдрост. Сравнявайки ги, можете да видите двата различни произхода, двете различни послания и двата различни резултата. От положителна страна, крайният резултат е, че Неговият характер е възпроизведен в теб и мен. Това е, което Бог, Отецът на светлините, иска да постигне. Наричаш ли се християнин? Тогава Бог казва:
Искам да видя Христос в теб и нищо друго.
И това е, което Светият Дух би произвел (Галатяни 5:23; Филипяни 4:8). Той ще произведе тези плодове: Христос в теб и мен. Резултати към Бога, резултати към хората и също промяна по отношение на самите нас. Неговите черти ще бъдат възпроизведени.
Кой е мъдър?
Защо това е толкова важно? Защото живеем в последните дни на тази епоха и Бог търси мъдри хора дори в самия край. Помислете за Даниил и неговите приятели, които бяха мъдри във времена на големи промени и изпитания. Помислете за бъдещия остатък сред евреите, които ще са придобили специална мъдрост в Божието училище. Но сега е наш ред да научим мъдрост в Божието училище. Има четири елемента, свързани с този въпрос, които намираме в четири различни Писания.
- Псалм 107:43: Мъдростта се основава на изкуплението и се придобива в подчинение на Божиите пътища (виж целия Псалм).
- Еремия 9:12: Мъдростта разбира Божиите действия с Неговия собствен народ в съд. Пророк Еремия не само беше добре обучен, но и се подчини на Божиите мисли.
- Осия 14:9: Мъдростта разбира Божиите принципи и правотата на Неговите пътища в отношенията с Неговия народ. Кой е мъдър? Кой ще приеме тези неща присърце?
- Това се вписва в Яков 3:14–17, където сме в края на еврейската „икономия“ (преди разрушаването на храма), което е илюстрация на края на настоящата епоха. Сравнете също Откровение 13:18 за тези, които ще преминат през Голямата скръб:
„Тук е мъдростта.“
Именно защото сме в края на настоящата епоха, имаме специалната привилегия да научим повече за Божиите пътища. Яков насърчава читателите си да се запознаят с Божията мъдрост, защото тя е много необходима на тези, които живеят в смесено състояние на нещата. Нещата стават все по-трудни до такава степен, че често нямаме представа какво да правим. И така, кой е мъдър сред нас? Нека се учим тук в Божието училище. Живеем в много тъмни дни, но колкото повече учим в Божието училище, толкова повече ще се съобразяваме с нашия благословен Господ и толкова по-добре ще светим за Него.
Четем за Отца на светлините. Той иска да светим като светлини. Особено в наши дни е много важно да съсредоточим вниманието си върху Господа, Който е Слънцето на правдата, а ние, вярващите, сме като планети, въртящи се в орбита около Него. Той е самият център, Господ Исус, Божият Син. Той е Слънцето и ние сме привлечени от Неговата слава, така че можем да отразяваме Неговата светлина по различни начини в тъмния свят, в който живеем. Нека Господ ни помогне.
