Какво да правим и как да го правим В Божието царство
Бог е Цар: истинският и жив Бог и вечният Цар (Еремия 10:10). Божият план беше да постави всичко под контрола на човек – в крайна сметка това ще бъде Христос (Ефесяни 1:10). Когато Бог създаде всичко, Той видя, че то е „твърде добро“ (Битие 1:31 NASB). Бог постави Адам да отговаря за всичко (2:19) като Негов представител, или цар, ако щете. Битие 3 записва как невинните Адам и Ева се провалиха и така цялата човешка раса отпадна от Бога (Римляни 5:12). Божият план да постави всичко под контрола на човек беше отложен, но не и отменен.
За да осъществи плановете Си, в пълнотата на времето Бог изпрати Своя Син. Въпреки че е роден от жена (семето на жената, Битие 3:15) и чрез нея потомък на Адам (Лука 3:38), в Него нямаше грях. Той дойде при Своите (Израел) и се роди под Закона (Галатяни 4:4), но те Го отхвърлиха (Йоан 1:10). Работейки заедно с народите, те Го разпънаха (Деяния 2:23). Бог обаче възкреси Своя Син от мъртвите и Го възвиси, давайки Му почетно място отдясно на Величието в небесата (Деяния 2:34,36; Евреи 1:3). Днес Христос е увенчан със слава и чест (Евреи 2:9) и скоро, в „онзи ден“, Бог ще Го представи с величествено великолепие (2 Солунци 1:10). Междувременно Той е делегирал Своите интереси в ръцете на Своите слуги.
Сега става сложно, защото тези слуги, които изповядват, че принадлежат на Него, са се провалили и все още се провалят. Някои от тях дори не са новородени, бидейки Божии слуги само по име – изповядвайки Го чрез кръщение или други средства без истинска промяна на сърцето. Господ беше предвидил това развитие и го обяви на Своите ученици (Матей 24:43-51; Лука 19:11-27), а апостолите доразвиха това учение (Деяния 20:29; 1 Йоан 4:1-3; 2 Петър 2:2).
През периода на благодат, в който живеем, съществува смесено състояние и объркване. Но Бог е доволен да има Своите интереси, обгрижвани от ученици, които представляват своя Господ. Той им помага, докато те признават, че са провалящ се народ – но с желание да почетат отхвърления Цар в същия свят, който Го отхвърли. Такива ученици трябва да поставят Господа пред обществото. Въпреки че Той физически отсъства от тази сцена, чрез Своя Дух Той е с тях: „Осветете Христос като Господ в сърцата си“ (1 Петър 3:15). С други думи, като дават на Христос Неговото законно място в сърцата си, Той може да има пълен контрол – защото от сърцето излизат въпросите на живота (Притчи 4:23) – и вярващите могат да бъдат Негови свидетели в свят, който не е (все още) видимо под Негов контрол. Тук нашата тема „Божието царство в неговото днешно значение“ се съчетава с истинското ученичество. С други думи, необходими са истински ученици, за да се осъществи на практика това, което Божието царство наистина означава.
Книгата Деяния предоставя допълнителна помощ
Когато даваше Своя отговор, Господ Исус не каза, че въпросът, зададен от Неговите ученици дали ще възстанови царството на Израел, е без значение. Вместо това, Той им обясни какво трябва да правят, докато Той ще отсъства (Деяния 1:6-8) и говори с тях четиридесет дни за нещата, отнасящи се до Божието царство (ст.3). Господ Исус, Царят, щеше да отсъства и Неговите ученици – слуги, представители и свидетели – се нуждаеха от много учения за това какво да правят и как да го правят. Водени от Божия Дух, новозаветните писатели доразвиха тези инструкции в своите писания. Затова имаме много Писания, които разглеждат темата какво да правим за честта на Царя, докато Той отсъства от този свят и е отдясно на Бога.
Деяния съдържа седем ключови стиха за Божието царство и повечето от тях, с изключение на глава 14:22, която се отнася до бъдещето, макар и свързана с нашето настоящо ходене, са свързани с нашата тема за Божието царство в неговото настоящо значение. Общо казано, съществува тясна връзка между нашата роля и действия в Божието царство днес и нашето положение в бъдещата проява [присъствие или поява] на царството. Господ го обясни в някои от Своите притчи и то беше допълнително преподадено в Посланията.
Интересите на отсъстващия Цар са свързани с добрата новина, евангелието. Четем, че когато Филип евангелистът „проповядваше нещата, отнасящи се до Божието царство и името на Исус Христос, както мъже, така и жени бяха кръстени“ (8:12 NKJV). При кръщението тези нови ученици признаха правата на Царя, Господ Исус Христос.
В допълнение към тези току-що споменати пасажи в Деяния (1:3, 8:12, 14:22), намираме и другите четири за Божието царство – всички свързани с апостол Павел:
„Той влезе в синагогата и смело говореше три месеца, разсъждавайки и убеждавайки относно нещата на Божието царство“ (19:8). Това беше еврейска обстановка. Израел беше отхвърлил Месията и Божиите претенции чрез Него, докато Той беше с тях на земята и когато Той им говореше от небето. Евреите, включително тези, живеещи другаде по света, трябваше да бъдат научени да Го признават и да се подчиняват на Неговите интереси. Савел от Тарс се беше научил да прави това, както и много други евреи преди и след него (виж Римляни 1:16).
- „Зная, че всички вие, сред които съм ходил, проповядвайки Божието царство, няма да видите лицето ми повече“ (20:25). Тук обстановката е събранието (църквата) в Ефес, съставено от мъже и жени, които бяха призовани от евреи и езичници. От Ефес известно време преди тази реч, Павел беше писал на вярващите в Коринт: „Не давайте повод за препъване нито на евреи, нито на гърци, нито на Божията църква“ (1 Коринтяни 10:32). Така вярващите, призовани от евреи и езичници, образуват ново свидетелство, свързано с Божието царство.
- „Той обясняваше и тържествено свидетелстваше за Божието царство, убеждавайки ги относно Исус както от Мойсеевия закон, така и от Пророците, от сутрин до вечер“ (28:23). Обстановката е затвор в Рим. Павел покани еврейските водачи в Рим, защото, бидейки в затвор, не можеше да ги посети, както би направил иначе. Той обясни как Писанията се отнасят до Исус Месията и как всеки е отговорен пред Бога да се подчини на Неговите претенции, въпреки че водачите в Йерусалим ги бяха отхвърлили.
- „Проповядвайки Божието царство и поучавайки нещата, които се отнасят до Господ Исус Христос с пълна увереност, никой не му забраняваше“ (28:31). „Проповядване“ в този стих, означаващо „прогласяване“, се отнася до публично свидетелство, свидетелстващо за Божиите права – както правеше Павел. Учениците днес трябва да следват примера на Павел. Освен това, Божието царство се съсредоточава върху Христос, Който е Царят и Когото вярващите притежават като Господ във вяра и послушание. Павел беше писал няколко години по-рано: „Ако изповядаш с устата си Исус като Господ и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен“ (Римляни 10:9 NASB).
- Книгата Деяния завършва с важния стих, цитиран в началото на четвърта точка, и показва, че никой не може да спре делото на Бога и на Господ Исус Христос, Който сега седи отдясно на Бога. Този стих предполага предизвикателство: Нещата, отнасящи се до Неговата благословена личност и Божието царство в неговото настоящо значение, трябва да бъдат прогласявани и преподавани непрекъснато, докато тези, които правят това, се доверяват на Господа.
Божието царство днес и неговата връзка с бъдещето
Бъдещото царуване на Христос ще бъде управление, белязано от принуда, когато праведността ще царува публично и всяко коляно ще се поклони пред Този, Който ще бъде признат с „името, което е над всяко име“ (Филипяни 2:9-10). В вечното състояние Неговото управление ще бъде белязано от хармония и единство, когато праведността ще обитава и принудата вече няма да е необходима (2 Петър 3:13).
Въпреки това, периодът на благодат, в който живеем, е белязан от доброволни сърца, които избират да се подчинят на Христовите претенции поради любов към Него – праведността царува в благодат (Римляни 5:21). От наша страна е необходимо постоянно упражнение и постоянно подновяване на ангажимента към Него, тъй като се намираме в свят, противопоставен на Бога и Христос, и защото все още имаме плътта (греховната природа) в себе си. Затова трябва да „издържаме“ и да продължаваме, докато носим товар. Съществува тясна връзка между това упражнение и нашето бъдещо място в слава с Царя: „Ако издържим, ще царуваме и с Него. Ако Го отречем, и Той ще ни отрече“ (2 Тимотей 2:12 NKJV).
Сред различията в мненията или убежденията, и докато сме заобиколени от „силни“ или „слаби“ вярващи, трябва да си напомняме за учението на Павел, че „ Божието царство не е ядене и пиене, а праведност, мир и радост в Светия Дух“ (Римляни 14:17). Когато Божиите права се поддържат – не само на теория, но и на практика, „защото Божието царство не е само на думи, но и в сила“ (1 Коринтяни 4:20) – ще се наслаждаваме на мир и хармония. Светият Дух ще добави радост, докато тези неща се осъществяват под Негов контрол или влияние. Въпреки че сме в нечестив свят, този контрол от Светия Дух се осъществява, защото Бог „ни е избавил от властта на тъмнината и ни е пренесъл в царството на Сина на Своята любов“ (Колосяни 1:13). Колко скъпоценно трябва да бъде за нашия Бог и Отец да има синове, които са посветени на Неговите интереси и тези на Неговия възлюбен Син по време и в свят, където Неговият Син, нашият Господ Исус Христос, все още е отхвърлен. Това трябва да е специално за нашия Господ Исус, Който е Царят! Ето защо няколко Писания показват невъзможността да се смесват интересите на Христос с това, което принадлежи на този свят.
Предизвикателството продължава
Невъзможно е да имаме вход в Неговото царство сега или в бъдеще, докато сме под контрола на този свят, който е под властта на Сатана – „богът на този век“ (2 Коринтяни 4:4). „Не знаете ли, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудници, нито идолопоклонници, нито прелюбодейци, нито хомосексуалисти, нито содомити, нито крадци, нито сребролюбци, нито пияници, нито хулители, нито изнудвачи няма да наследят Божието царство“ (1 Коринтяни 6:9-10). След това Павел казва: „И такива бяхте някои от вас. Но вие бяхте измити, но вие бяхте осветени, но вие бяхте оправдани в името на Господ Исус и чрез Духа на нашия Бог“ (ст.11). Виждаме моралната сила на Божието царство и делото на Светия Дух, действащи в името на Господ Исус (Царя), макар и все още отхвърлен в този свят. Двете системи – този настоящ зъл век и светът, който ще дойде под Христовото управление – не могат да вървят заедно, както потвърди Павел:
„А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство; нито тлението наследява нетление“ (1 Коринтяни 15:50).
- „Завист, убийства, пиянство, гуляи и други подобни; за които ви казвам предварително, както ви казах и в миналото, че тези, които практикуват такива неща, няма да наследят Божието царство“ (Галатяни 5:21).
- „Това знаете, че никой блудник, нечист човек, нито сребролюбец, който е идолопоклонник, няма наследство в царството на Христос и Бога“ (Ефесяни 5:5).
- В заключение Виждаме ли апостол Павел като наш духовен баща? Трябва (1 Коринтяни 11:1), защото тогава ще се учим от него, както правеха младите вярващи в Солун. Той им писа: „Как увещавахме, и утешавахме, и заръчвахме на всеки един от вас, както баща прави със собствените си деца, да ходите достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава“ (1 Солунци 2:11-12).
Докато чакаме неговата проява в слава, ние се идентифицираме с желанието на Павел да „бъдем счетени достойни за Божието царство, за което и вие страдате“ (2 Солунци 1:5). Страданието е поради факта, че се идентифицираме с нашия Господ, Който е отхвърлен в този свят, и по този начин се подготвяме за бъдещия аспект на Неговото царство, когато Той ще царува в слава и вярващите с Него. Хвала на Бога! GT
КРАЙНА БЕЛЕЖКА Глаголът царувам буквално е „да царуват като царе заедно“.
Божието царство Божието царство е представено в три отличителни аспекта, които всички вървят заедно днес. Първият обхваща само тези, които са родени от вода и от Дух, както се вижда в Йоан 3:3-6. Вторият обхваща всички, които изповядват Христос като Господ, както се вижда в Матей 13:24-50, докато третият обхваща цялата вселена – небето и земята, както се вижда в Даниил 2 и 4.
Място, където тези три кръга са ясно видими, е Ефесяни 4:5-6. „Едно тяло, и един Дух, както и вие бяхте призовани в една надежда на вашето призвание“ (KJV) е свързано с първия кръг в съответствие с Йоан 3. „Един Господ, една вяра, едно кръщение“ се свързва с втория кръг, намерен в Матей 13. „Един Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички вас“ е третият кръг, както се вижда в Даниил 2 и 4. Често е посочвано, че само вярващите са във всичките три кръга. Безжизнените изповедници са във втори и трети кръг; докато останалите, извън изповядващото християнство, попадат само под управлението на Бога като суверенния владетел на вселената. —Джордж Дейвисън, Скъпоценни неща (адаптирано).
