Преди да навлезем в по-подробно изследване на различните характеристики, нека да разгледаме някои общи разлики. Характеристиките, споменати в стихове 19-21, се наричат „дела“ и терминът е в множествено число. Това говори за разнообразието от дейности, произхождащи от греховната природа на човека. Ужасният списък завършва с „и подобни на тези“, което показва, че това не е пълен списък на дейностите на плътта, а по-скоро представителен. В Писанието има и други подобни списъци (вижте например Матей 15:19; Римляни 1:29).
Характеристиките, изработени от Духа в живота на вярващия (стихове 22-23), се наричат „плод“. Тези неща не са толкова дейности, колкото нагласи, които „растат“ в нашите сърца и животи и по този начин влияят на всички наши действия. Терминът „плод“ е в единствено число – всъщност това е един плод, деветкратен плод, така да се каже. Духът иска да изработи в нашия живот не само една или две от тези характеристики, но всички те заедно образуват „плода на Духа“. Може да се сравни с красиво цвете: ако едно или две от венчелистчетата бъдат откъснати, красотата на цветето се унищожава.
Делата на плътта
Списъкът с делата на плътта е мрачна картина и човек би предпочел да се обърне към други по-приятни теми за изучаване, но Бог не е поставил тези неща в Своето слово, за да ги пренебрегваме. Тези неща са написани за наше предупреждение, показвайки ни ужасния резултат от живот, който „изпълнява похотта на плътта“.
Представителният списък може да бъде разделен на определени групи: първите три (блудство, нечистота, разврат) са сексуални грехове, следващите две (идолопоклонство, магьосничество) са религиозните грехове на езичеството. Следва дълъг списък от грехове срещу ближния ми и завършва с два гряха, показващи липса на умереност (пиянство, гуляи).
блудство
това е нещо, което в повечето от нашите разрешителни западни общества вече не се счита за грях от хората като цяло. Но Божиите морални стандарти са непроменими и християнинът ще живее според Божиите стандарти, дори ако начинът му на живот се различава от този на ближните му около него. Той знае, че Божиите стандарти са сигурният и единствен път към трайно щастие. В очите на Бога всяко сексуално действие с всеки човек, който не е ваш брачен партньор, е блудство. Това, което Бог е дал за наслада на съпруга и съпругата, става грях, когато бъде извадено от дадения от Бога контекст, и то – каквото и да ви казват медиите – накрая ще причини скръб, а не радост.
нечистота
че този термин също е свързан с областта на сексуалните грехове, може да се види от Откровение 17:4, където и двата термина са свързани: „имаше в ръката си златна чаша, пълна с... нечистотиите на нейното блудство“. Освен самото действие на блудство, има много морална мръсотия, с която нашата плът обича да се занимава. Медиите, печатни и други, са пълни с такива неща. Нека да помолим Господа за Неговата помощ да останем чисти във всичко, което правим и мислим.
С какво ще очисти младият човек (или младата жена) пътя си? Като внимава според Твоето слово (Псалм 119:9)
разврат
Има ясна кулминация в реда на тези три термина: първо специфичен грях (блудство), след това общо състояние на нечистота на ума (нечистота) и накрая нагло пренебрегване на благоприличието (разврат). Тези три думи се срещат заедно и във 2 Коринтяни 12:21.
идолопоклонство
идолопоклонството е била практиката, от която по-голямата част от галатянските вярващи са били спасени. Затова Павел ги предупреждава да не се връщат към обичаи и навици, които са характеризирали живота им преди тяхното обръщане. Тези идолопоклоннически практики и религии все повече навлизат в нашите общества. И общо казано, съветът на апостол Йоан е много необходим за всеки вярващ:
Деца, пазете се от идоли (1 Йоан 5:21).
магьосничество
гръцката дума е фармакия, от която произлиза английската дума „аптека“. Сред езическите народи употребата на определени наркотици обикновено е придружена от призив към окултни сили. Примери за такова магьосничество се намират в Писанието: в Изход 7:11 (Египет); Исая 47:9-12 (Вавилон); Деяния 19:19 (Ефес). „Медицината“, практикувана в съвременна Африка, спиритизмът и много от така наречените „алтернативни“ лекарства в нашите цивилизовани страни не се различават много от това. Последните две думи описват грехове в религиозната сфера. Първият (идолопоклонство) може би се практикува по-открито, вторият (магьосничество) – по-тайно. Всички тези дела на плътта, споменати досега, са били свързани с езически религиозни култове. Краят на тези, които живеят в тези неща, е втората смърт: Откровение 21:8.
омраза
(вражди) Това описва състояние, което се характеризира с противоположното на любовта. Или по отношение на Бога
Защото плътският ум е враждебен към Бога. Римляни 8:7
или по отношение на човека
И Пилат и Ирод станаха приятели помежду си същия ден, защото преди това бяха във вражда помежду си. Лука 23:12
Тук апостолът има предвид взаимните вражди между хората, които Павел описва в писмото си до Тит с
омразни и мразещи се един друг. (Тит 3:3)
раздори
завист
от гръцката дума зелос произлизат думи като „усърдие“ или „усърден“. Думата се използва както в положителен, така и в отрицателен смисъл в Писанието. Положителни примери са: Йоан 2:17 (усърдието на Господа) или 2 Коринтяни 11:2 (усърдието на Павел). Но тук терминът се използва в изцяло лош смисъл. Произходът на тази завист не е любов, а вражда. Колко лесно завиждаме на някого заради нещо, което той или тя е придобил или направил (материални притежания, способности, успех). Има и един вид духовна завист, която е още по-лоша, когато завиждам на нещо, което Господ е дал на брат или сестра.
гневове
(гняв, негодувание) В Откровение се използва седем пъти за Божия гняв, но другаде почти винаги се използва в лош смисъл. Ако не съдим завистта в сърцето си, тя накрая ще избухне в гняв или ярост.
раздори
фракции, партийни групировки. Това е заемане на страна за или против партийни лидери. В Яков 3:14-16 е свързано със завистта. Можем да кажем, че завистта е коренът, от който гневът и раздорите са плодът.
спорове
разделения. Партийните групировки неизбежно водят до разделения. Вярващият не само трябва да се пази от причиняване на разделения, но и да бъде нащрек срещу тези, които причиняват разделения, и да се отвръща от тях.
Но ви моля, братя, да внимавате за онези, които създават разделения и препънки, противни на учението, което сте научили, и да се отвръщате от тях. Римляни 16:17
школи на мнения
ереси, секти. Разделението е начален етап на секта, сектата е зряло и установено състояние на нещата. Сектантството е кулминацията, произтичаща от развитие, което е възникнало от вражда. Напредъкът в тези седем думи е лесно забележим.
зависти
завистта е много близка до ревността. Разликата може да се опише по следния начин: завистта желае да лиши другия от това, което има, докато ревността желае същото и за себе си. Завистта е
като гниене на костите (Притчи 14:30).
пиянство
прекомерно отдаване на силни напитки
гуляи
често срещана последица от пиянството, спомената заедно и в 1 Петрово 4:3.
„Че тези, които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство“ (ст. 31). Тези, които вършат такива неща, означава онези, които живеят постоянно в такива неща, които се характеризират с такива неща. Павел използва подобен израз в Колосяни 3:7: „В които и вие някога ходехте, когато живеехте в тези неща.“ За колосянските светии това беше минало; „някога“ те бяха живели в тези неща, но сега беше настъпила промяна, подобна на тази в живота на коринтянските вярващи: „И такива бяха някои от вас; но вие бяхте измити, но вие бяхте осветени, но вие бяхте оправдани в името на Господ Исус и чрез Духа на нашия Бог“ (1 Коринтяни 6:11).
Плодът на Духа
Както плътта се проявява в дела, така и Духът се проявява в Своя плод. „Дела“ подчертава идеята за дейност; „плод“ говори за силата, която действа вътре – енергията на Светия Дух, действаща във вярващия.
Както беше посочено в началото на тази статия, единственото число „плод“ предполага единство и хармония. Единство и хармония, които бяха съвършено видени в Господ Исус и които трябва да бъдат възпроизведени в Неговите чрез силата на Светия Дух. Плодът на Духа е – в Христос всъщност, в християнина потенциално – хармоничен плод, като различните елементи са взаимно съвместими.
Безплоден
Противоположното на плодоносността също се споменава в Писанието: да бъдеш безплоден. Просто споменаваме различните пасажи за по-нататъшно лично изучаване:
- „и става безплоден“ (Матей 13:22 – посятият сред тръните)
- „да не бъдете нито бездейни, нито безплодни“ (2 Петрово 1:8 – ако липсват нещата, споменати в предишните стихове)
- „без плод“ (Юда 12 – нечестивите)
- „безплодните дела на тъмнината“ (Ефесяни 5:11)
- „за да не бъдат безплодни“ (Тит 3:14 – вярващите)
- „моето разбиране е безплодно“ (1 Коринтяни 14:14 – макар духът и езикът да могат да бъдат активни в молитва, тя е безплодна или без полза, ако и разбирането не е ангажирано).
Любов, Радост, Мир
Първите три характеристики на плода на Духа имат нещо общо, което е много красиво. Господ споменава всички тях и ги нарича „Моите....
- „останете в Моята любов“ (Йоан 15:9)
- „за да Моята радост бъде във вас“ (Йоан 15:11)
- „Моя мир ви давам“ (Йоан 14:27)
Докато всички девет характеристики са част от плода на Духа и следователно произхождат от дело на Божия Дух, любовта и радостта са свързани с Божия Дух и в друг пасаж от Писанието.
- „Но ви моля, братя, заради нашия Господ Исус Христос и заради любовта на Духа, да се борите заедно с мен в молитви за мен към Бога“ (Римляни 15:30)
- „И учениците бяха изпълнени с радост и (Светия) Дух“ (Деяния 13:52)
Дълготърпение
това е отношението на духа и душата, което постоянства без ропот във всички различни трудности и бремена на християнския живот.
Благост
(нежност): това е наречено „доброта в действие“, доброта, която се изразява в дела на благодат, състрадание и нежност. За Бога се казва, че е богат на доброта (Римляни 2:4); доброта, която се прояви в дара на Неговия Син (Тит 3:4).
Доброта
това е синоним на предходното. Има подобно значение, но не съвсем същото. Каква е разликата? Някои предполагат, че тази дума включва по-строгите качества на добротата, т.е. правене на добро на другите, но не непременно с нежни средства. В книгата на Тренч за синонимите той използва Господ, който изгонва купувачите и продавачите от храма, като илюстрация.
Вярност
(вяра, вярност): Каква красива черта в човек – вярност. Робът трябва да бъде насърчаван да проявява „всяка добра вярност“ към своите господари, като по този начин украсява учението на нашия Спасител Бог (Тит 2:10). Отново това е нещо, което се намира в самия Бог (Римляни 3:3).
Кротост
В ежедневния език кротостта може да се римува със слабост. Не така е в библейската употреба! Общата идея е, че ако човек е кротък, той не може да си помогне. Каква разлика от нашия Господ, който беше „кротък по сърце“ (Матей 11:20-30). Той беше кротък и имаше на разположение всички безкрайни ресурси на Бога. Вярващият трябва да развива същото качество в живота си и особено в служението си (1 Коринтяни 4:21, 2 Тимотей 2:25).
Самоконтрол
(умереност): Колко важен е самоконтролът в свят, където човек е учен на обратното. Ходенето през този свят напълно контролирайки себе си ще ви позволи да триумфирате там, където другите ще паднат. Както някой е казал: самоконтролът означава победа.
„Против такива няма закон“ – никакъв закон не забранява да проявявате този плод на Духа в живота си. Напротив: когато вие и аз се характеризираме с тези черти, нашият Господ ще бъде прославен.
Защо не вземете Библията и конкорданса си и не започнете изучаване на думи върху тези девет важни характеристики. Със сигурност ще бъдете възнаградени.
