Покланящи се сърца
„И Му се поклониха“ (Лука 24:52). Можеха ли да постъпят иначе? Те бяха свидетели на несравним живот. Пред очите им Той беше взел няколко риби и малко хляб и беше наситил гладна тълпа. Бяха с Него, когато Той укроти бурята с авторитетното Си „Мир, замълчи!“ С изумление гледаха как болните оздравяваха, слепите проглеждаха, куците прохождаха – и дори мъртвите възкръсваха.
Той беше прикован на кръст, но никога не изрече и дума на протест. Вместо това, Неговата молитва беше: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Той преживя три часа мрак, докато висеше на кръста, жертва за греха. Те посетиха мястото, където тялото Му беше положено за почивка. Смъртта Му изглеждаше толкова несправедлива.
Тогава се случи невероятното. Той им се яви отново. Те видяха раните в ръцете и краката Му и чуха Неговите успокояващи думи: „Мир вам“ (Лука 24:36). Те знаеха без съмнение, че Той е жив.
На хълма във Витания Той беше вдигнал тези белязани от гвоздеи ръце и ги беше благословил. Те гледаха с удивление как Той беше отнесен на небето пред очите им – и Му се поклониха. Парадоксът е следният: Той ги беше напуснал, но все пак беше с тях. Въпреки че беше отишъл отдясно на Отца, те знаеха Неговото обещание: Той щеше да бъде с тях завинаги.
„И Му се поклониха.“ Можем ли да постъпим иначе? Той е нашият Спасител, нашият Господ и нашият Бог. Като размишляваме за Неговия безгрешен живот и изкупителна смърт, ние също Го обичаме. Радваме се на Неговата могъща победа над греха и смъртта. За известно време Той е отделен от нас, но все пак си спомняме за Него, докато споделяме хляба и виното – възпоменания за Неговите страдания. Подобно на старите ученици, ние също Му се покланяме, докато Той не дойде отново, за да ни отведе в нашия небесен дом. Там ще се покланяме на нашия Господ, Божия Агнец, през цялата вечност.
