„Колко деца тук ходят на неделното училище на чужденците?“ Тридесет и осем чифта китайски ръце бяха вдигнати. Комунистическите мъже бяха много ядосани, когато видяха тези китайски деца да вдигат ръце.
„Глупави деца!“ казаха мъжете. „Учат ви на лъжи. Учат ви да се молите за храната си, а след това да благодарите на Бога за нея, когато я получите. Какво невежество! Усърдната работа на човека осигурява нуждите му. Не продължавайте да ходите на неделно училище. Ако го направите, ще бъдете наказани!“
Смелата позиция на Я-Луен
Повечето от децата обещаха на мъжете, че няма да ходят отново на неделно училище. Но едно момче, Я-Луен, на девет години, беше от християнско семейство и искаше да остави светлината си да свети за Исус. Той застана смело сам пред нарастващия гняв на заплашителните врагове на Господа и Неговия народ. Накрая мъжете ядосано блъснаха Я-Луен в тъмна стая и заключиха вратата след него, оставяйки го там за през нощта, без вечерята му.
„Моли се, ако искаш!“ засмяха се те. „Виж дали твоят Исус ще те нахрани там!“
Утеха в мрака
Я-Луен беше нормално малко момче и очакваше вечерята си, но Господ отне всяко чувство на глад. Той се чувстваше така, сякаш току-що беше приключил с яденето. Докато се свиваше на пода, за да спи, тъмнината му се струваше топла и приятелска. Той не беше сам. Присъствието на Господ Исус беше по-реално, отколкото някога беше преживявал преди. С истинска утеха в сърцето си той се сви на пода и скоро заспа дълбоко.
Сияйно свидетелство
„Сега, момчета и момичета“, извикаха жестоките мъже на следващата сутрин, „ще отворим вратата и ще видим едно уплашено малко момче! Той няма да е толкова нетърпелив да бъде последовател на Исус след това!“ Всички напълно очакваха да видят ужасено, обляно в сълзи лице; и лошите мъже искаха това да бъде урок за всички деца. Но те бяха напълно неподготвени за гледката на малкото момче, което излезе с лице, сияещо като слънчев лъч.
„Спах толкова добре, защото усещах, че Господ Исус е там и се грижи за мен.“ Я-Луен каза щастливо на мъжете. „И все още се чувствам сит – сякаш току-що съм хапнал голямо ястие с пиле с ориза си!“
Въздействието и призивът за молитва
Докато другите деца слушаха свидетелството на Я-Луен, те станаха достатъчно смели, за да последват примера му и да оставят светлините си да светят и за Господа. Дори възрастни, които по-късно избягаха в Бирма, разказваха как свидетелството на Я-Луен им е помогнало да застанат смело пред жестокото преследване.
Молете се за мнозина на такива места на изпитание днес, а също и за нас самите, ако бъдем изкушени да се отречем от нашия Господ, за да угодим на хората. Молете се да останем верни на Него и като Я-Луен да се покоряваме на Бога, а не на човека, на всяка цена.
