Тази глава набляга на необходимостта и същността на новорождението, или възраждането, което е от съществено значение за спасението. Авторът изяснява, че да бъдеш „роден отново“ е свръхестествен акт, извършен от Бог чрез Светия Дух и е отвъд човешките усилия. Докато някои може да се отчайват от неспособността си сами да постигнат тази трансформация, вярата в Исус Христос гарантира, че Бог дава всичко необходимо за спасението. Вярването в Христос е не само Божия заповед, но и доказателство, че Светият Дух активно действа в сърцето на вярващия. Следователно спасението е божествен дар, а човешкото послушание във вяра позволява на Бог да завърши делото вътре. Главата също така разглежда тайнствената и скрита природа на делото на Светия Дух, сравнявайки го с природни процеси, които са невидими, но ефективни, като вятъра или Божието провидение в ежедневието. Читателите са предупредени да не позволяват на интелектуални съмнения или философски аргументи да възпрепятстват приемането им на Христос. Вярата и опитът показват, че докато механиката на възраждането може да е скрита, нейните ефекти – покаяние, доверие в Исус и преобразяване на сърцето – са реални и наблюдаеми. Главата завършва с призив да се покорим на Бог и да вярваме, избягвайки духовната опасност от прекалено анализиране на божествените тайни.
„ТРЯБВА ДА СЕ РОДИТЕ ОТНОВО.“ Тази дума на нашия Господ Исус се е явила като пламък по пътя на мнозина, като изтегления меч на херувима при райската порта. Те са се отчаяли, защото тази промяна е отвъд техните най-големи усилия. Новорождението е отгоре и затова не е във властта на творението.
Сега, далеч е от мисълта ми да отричам, или някога да прикривам истина, за да създам фалшиво успокоение. Свободно признавам, че новото раждане е свръхестествено и че не може да бъде извършено от самия грешник. Би било лоша помощ за моя читател, ако бях достатъчно нечестив, за да се опитам да го ободря, като го убеждавам да отхвърли или забрави това, което е безспорно вярно.
Но не е ли забележително, че самата глава, в която нашият Господ прави това всеобхватно изявление, съдържа и най-ясното изявление относно спасението чрез вяра? Прочетете третата глава от Евангелието на Йоан и не се спирайте само на по-ранните ѝ изречения.
Вярно е, че третият стих казва:Исус отговори и му рече: Истина, истина ти казвам, ако някой не се роди отгоре, не може да види Божието царство.
Но, тогава, четиринадесетият и петнадесетият стихове говорят:И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат и Синът човешки: за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.
Осемнадесетият стих повтаря същото учение в най-общи линии:Който вярва в Него, не е осъден; но който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Син Божи.
Ясно е за всеки читател, че тези две твърдения трябва да съвпадат, тъй като са излезли от едни и същи устни и са записани на една и съща вдъхновена страница. Защо да създаваме трудност, където не може да има такава?
Ако едно твърдение ни уверява за необходимостта за спасение на нещо, което само Бог може да даде, и ако друго ни уверява, че Господ ще ни спаси, когато повярваме в Исус, тогава можем спокойно да заключим, че Господ ще даде на тези, които вярват, всичко, което е обявено за необходимо за спасение.
Господ наистина извършва новорождението във всички, които вярват в Исус; и тяхната вяра е най-сигурното доказателство, че са новородени. Ние се доверяваме на Исус за това, което не можем да направим сами: ако беше в наша власт, каква нужда да гледаме към Него? Наше е да вярваме, на Господ е да ни създаде наново. Той няма да вярва вместо нас, нито пък ние трябва да вършим възродителна работа за Него. Достатъчно е за нас да се покоряваме на благодатната заповед; на Господ е да извърши новорождението в нас. Този, Който можа да стигне толкова далеч, че да умре на кръста за нас, може и ще ни даде всичко, което е необходимо за нашето вечно спасение.
“Но спасителна промяна на сърцето е дело на Светия Дух.” Това също е напълно вярно и нека да е далеч от нас да го поставяме под въпрос или да го забравяме. Но делото на Светия Дух е тайно и мистериозно и може да бъде възприето само по неговите резултати.
Има тайни относно нашето естествено раждане, в които би било нечестива любопитност да се ровим; още повече е така със свещените действия на Духа Божий.“Вятърът духа, където си ще, и чуваш шума му, но не знаеш откъде иде и къде отива; тъй е с всеки, който е роден от Духа.”
Това обаче знаем със сигурност — тайнствената работа на Светия Дух не може да бъде причина да отказваме да вярваме в Исус, на когото същият Дух свидетелства. Ако на човек му бъде наредено да засее нива, той не би могъл да оправдае своето пренебрежение, като каже, че би било безполезно да сее, освен ако Бог не накара семето да порасне. Той не би бил оправдан да пренебрегва обработката на земята, защото само тайната енергия на Бога може да създаде реколта. Никой не е възпрепятстван в обикновените житейски занимания от факта, че освен ако Господ не построи къщата, напразно се трудят тези, които я строят.
Сигурно е, че никой човек, който вярва в Исус, никога няма да открие, че Светият Дух отказва да работи в него: всъщност, неговата вяра е доказателството, че Духът вече работи в сърцето му. Бог работи чрез провидението, но хората не стоят бездейни заради това. Те не биха могли да се движат без божествената сила, която им дава живот и сила, и все пак те продължават по пътя си без съмнение; силата се дава ден след ден от Него, в чиято ръка е дъхът им, и чиито са всичките им пътища.
Така е и по благодат. Ние се покайваме и вярваме, макар че не бихме могли да направим нито едно от двете, ако Господ не ни беше дал възможност. Ние се отказваме от греха и уповаваме на Исус, и тогава осъзнаваме, че Господ е подействал в нас да желаем и да вършим по Неговото благоволение.
Безсмислено е да се преструваме, че има някаква истинска трудност по въпроса. Някои истини, които е трудно да се обяснят с думи, са достатъчно прости в реалния опит. Няма несъответствие между истината, в която грешникът вярва, и това, че вярата му е изработена в него от Светия Дух. Само глупостта може да накара хората да се объркват по ясни въпроси, докато душите им са в опасност.
Никой човек не би отказал да влезе в спасителна лодка, защото не знае специфичното тегло на телата; нито пък гладуващ човек би отказал да яде, докато не разбере целия процес на хранене. Ако вие, мой читателю, не повярвате, докато не разберете всички тайни, изобщо няма да бъдете спасени; и ако позволите на измислени от вас трудности да ви попречат да приемете прошка чрез вашия Господ и Спасител, ще загинете в осъждение, което ще бъде напълно заслужено.
Не извършвайте духовно самоубийство чрез страстта да обсъждате метафизични тънкости.