Тази глава изследва природата и силата на вярата, като подчертава, че вярата не е абстрактно понятие, а жив, доверчив отговор към Бога. Вярата започва със знание за Христос и Неговите обещания, прераства в убеждение в истините на евангелието и кулминира в доверие, което изцяло предава душата на Исус. Авторът използва ярки аналогии от ежедневието – окото, ръката, устата и професии като моряци, фермери и студенти – за да илюстрира как вярата действа и поддържа вярващия, показвайки, че доверието в Бога е толкова естествено и необходимо, колкото и разчитането на познати опори в ежедневието. Вярата също така преминава през етапи, от просто прилепване като морски охлюв до интелигентно доверие като на сляп човек, следващ своя водач, и накрая до зряла, опитна вяра, която действа уверено, без да изисква знаци или доказателства. Послушанието, любовта и разчитането на доказаните обещания на Христос са съществени аспекти на спасителната вяра. Главата подчертава, че спасението в крайна сметка се осигурява не от силата на нашата вяра, а от Божията благодат и милост, като вярата служи като проводник, чрез който божествените благословения протичат в живота на вярващия.
За да направя въпроса на вярата още по-ясен, ще ви дам няколко илюстрации. Въпреки че само Светият Дух може да накара моя читател да види, мое задължение и моя радост е да осигуря цялата светлина, която мога, и да се моля на божествения Господ да отвори слепи очи. О, дано моят читател се помоли със същата молитва за себе си!
Вярата, която спасява, има своите аналогии в човешкото тяло. Тя еоко, което гледаЧрез окото ние внасяме в ума си това, което е далече; можем да донесем слънцето и далечните звезди в ума си с един поглед. Така чрез вяра ние доближаваме Господ Исус до нас; и макар Той да е далече на Небето, Той влиза в сърцето ни.
Само гледай към Исус; защото химнът е абсолютно верен —
Има живот в поглед към Разпнатия,
Има живот в този момент за теб.
Вярата еръка, която хващаКогато ръката ни се хване за нещо за себе си, тя прави точно това, което прави вярата, когато си присвоява Христос и благословенията на Неговото изкупление. Вярата казва: „Исус е мой.“ Вярата чува за прощаващата кръв и вика: „Приемам я да ме прости.“
Вярата нарича наследствата на умиращия Исус свои; и те са нейни, защото вярата е наследник на Христос; Той е дал Себе Си и всичко, което има, на вярата. Вземи, о, приятелю, това, което благодатта е осигурила за теб. Няма да бъдеш крадец, защото имаш божествено разрешение:
Който желае, нека вземе водата на живота даром.
Този, който може да има съкровище просто като го вземе, наистина ще бъде глупав, ако остане беден.
Вярата еуста, която се храни с ХристосПреди храната да ни подхрани, тя трябва да бъде приета в нас. Това е просто нещо — това ядене и пиене. Ние доброволно приемаме в устата си това, което е наша храна, и след това даваме съгласието си то да премине надолу във вътрешните ни части, където бива поето и абсорбирано в нашето тяло.
Павел казва,Словото е близо до теб, дори в устата ти.И така, всичко, което остава да се направи, е да го погълнеш, да го понесеш да слезе в душата. О, дано хората имаха апетит! Защото този, който е гладен и вижда месо пред себе си, не се нуждае да бъде учен как да яде. „Дайте ми“, каза някой, „нож и вилица и шанс.“
Наистина, сърце, което гладува и жадува за Христос, трябва само да знае, че Той е даден даром, и веднага ще Го приеме. Ако моят читател е в такова положение, нека не се колебае да приеме Исус; защото може да бъде сигурен, че никога няма да бъде упрекван за това:
На всички, които Го приеха, на тях даде Той власт да станат Божии чеда.
Той никога не отблъсква никого, но Той дава право на всички, които идват, да останат синове завинаги.
Житейските стремежи илюстрират вярата по много начини.
Както се доверяваме в ежедневието, така и трябва да уповаваме на Бог, както е разкрит в Христос Исус.
Вярата съществува в различни хора в различна степен, според тяхното знание или израстване в благодат. Понякога вярата е малко повече от просто прилепване към Христос – чувство на зависимост и готовност да се зависи.
Когато сте на морския бряг, ще видите морски блюда, залепнали за скалата. Ударете едно неподготвено и то ще се отлепи лесно; опитайте с друго, което е било предупредено, и то се вкопчва с цялата си сила — никога няма да го отлепите!
Нашият малък приятел, охлювчето, не знае много, но се държи здраво. Той може да се държи здраво и е намерил за какво да се държи: това е целият му запас от знания и той го използва за своята безопасност. Така и,“Животът на грешника е да се държи за Исус.”
Вярата расте и става разумна. Асляп човексе доверява на своя водач, защото знае, че другият може да вижда.Ходим с вяра, а не с виждане.Ние се доверяваме на Исус, както слепецът се доверява на своя водач, защото знаем, че Той притежава това, което ни липсва — мъдрост, сила и праведност.
Всяко момче, което ходи на училище, проявява вяра в своя учител. То вярва на географията или историята, които са му преподадени, защото се доверява на своя преподавател. Точно това трябва да направите с Христос – да вярвате на Неговите думи и да Му се доверите.
Почти всичко, което знаем, идва при нас чрез вяра в чуждо свидетелство. Така е и с Христос — защото Той учи и доказва истината, ние вярваме и сме спасени.
По-висша форма на вяра израства от любов. Защо едно дете се доверява на баща си? Защото го обича.
И така с вярващите, които обичат Христос – те почиват в Неговата любов и сила.
Една съпруга, тежко болна, се чувства спокойна в грижите на своя съпруг-лекар, знаейки неговата любов и умение. Нейната вяра е естествена и добре основана. Така вярващите намират покой в Исус – Великия Лекар – Който обича съвършено и изцелява напълно.
Вярата е коренът на послушанието.
Вяра, която отказва да се покорява, не е истинска вяра. Довери се на Исус и го докажи, като правиш всичко, което Той ти заповядва.
Видна форма на вяра произтича от сигурно знание—доверие, което вярва в Христос, защото тознаеНего. Един възрастен християнин веднъж отбелязаТ и П(Изпитано и Доказано) до всяко изпълнено обещание в нейната Библия.
Тази зряла вяра вече не търси знамения, а вярва непоколебимо.
Погледнетекапитан далечно плаване. Той отплава от брега, плава седмици, без да види суша, но все пак достига целта си с точност, воден от компас и звезди. Така и ние трябва да се доверяваме на Божието Слово, плавайки в океана на божествената любов чрез вяра, а не чрез виждане.
“Блажени са тези, които не са видели, и все пак са повярвали.”
Няма ли моят читател да се уповава на Бога в Христос Исус? Там намирам покой с радостна увереност. Брате, ела с мен и повярвай на нашия Отец и нашия Спасител. Ела веднага.