Глава 9: Йехова-; е Съдия
I. НАМЕРЕНИЕТО НА ПСАЛМИСТА. ХВАЛА НА ЙЕХОВА (1-2). Лично.
II. НАМЕСА НА ГОСПОД (3-6). Причина за хвала. 1. Изпълнение на присъда (3-4). Справедливо разследване. 2. Изкореняване на нечестивите (5-6). Безбожните завинаги забравени. Ill. НАМЕК ОТ ПСАЛМИСТА. ПРОЯВЛЕНИЕ НА ПРИСЪСТВИЕТО НА ГОСПОД (7-12). 1. Очакване. Праведното управление на Месия (7-8). 2. Обяснение. Сигурна увереност на светиите (9-10). (а) Говорено за Господ. (б) Говорено към Господ. 3. Насърчение. Хвалещият народ на Месия (11-12). IV. МОЛБА ОТ ПСАЛМИСТА. МОЛИТВА КЪМ ГОСПОД (13-14). Лично. 1. Прошение (13). 2. Молба (14). V. НАМЕСА НА ГОСПОД (15-18). Причина за хвала (14). 1. Изпълнение на присъда (15-16). Справедливо възмездие. 2. Изкореняване на нечестивите (17-18). Благочестивите никога не забравени. VI. ПРИЗОВАВАНЕ ОТ ПСАЛМИСТА. ПРОЯВЛЕНИЕ НА СИЛАТА НА ГОСПОД (19-20). Села. НАДПИС .-Псалм на Давид. ОСНОВНА АСОЦИАЦИЯ.-Псалми IX и X са тясно свързани. В някои древни версии те се намират като един. Забележете липсата на заглавие на Пс. X и появата на "Села" в края на IX (подобно на Пс. III-IV). Псалмите са обединени от нередовен азбучен акростих, който преминава през двата, като IX завършва първата половина на еврейската азбука, докато X, със значително пропускане на определени букви, я завършва. Има сходство в използвания език, но забележима разлика в тона, съответстваща на двете части на представената една тема. Ключова фраза се появява и в двата: "във времена на беда" (IX. 9 и X. 1) и не се среща никъде другаде. Давид несъмнено е авторът на двата псалма, но поводът е установен с по-малка сигурност. Пс. IX вероятно отбелязва неговите общи победи, записани напр. във 2 Царе VIII, докато Пс. X изглежда се отнася по-скоро до вътрешните проблеми на нацията. Трябва да се помни, че по време на управлението си Давид е имал големи трудности да контролира своите могъщи благородници (2 Царе III. 39; XV. 2 и сл.), а борбата с Иш-Бошет е оставила наследство от безредици (1 Царе XXII. 1-2; 2 Царе III. 1, 22; IV. 2). Пс. IX разглежда врага отвън, Пс. X – врага вътре в нацията. Давид вижда вековния конфликт между
праведността и злото се водиха в две области; първо, между Божия народ и езичниците (IX.), след това между нечестивите потисници в нацията и техните благочестиви жертви (X.). ПРОРОЧЕСКО ПРЕДВКУСВАНЕ. – Пс. IX и X и двата принадлежат пророчески към голямата криза в историята на Израел и света, когато злото ще е достигнало своя връх в проявата на Човека на греха. Тази кулминационна точка ще бъде незабавно последвана от открита демонстрация на божествен контрол в Пришествието на Йехова Исус като Спасител на Израел и Владетел на света. Ще има велико обновление и за двете. "Времената на скръб", за които се говори, са периодът на "Якововата скръб" (Ер. XXX. 7), Голямата скръб. Тук виждаме красиво потвърждение на божественото вдъхновение на Писанията в самата нередовност на структурата, която толкова е озадачила критиците и много благочестиви коментатори. Няма "неразрешен литературен проблем", както твърдят те. Азбучната структура символизира правителствен ред, който тук е нарушен от празнина от шест букви близо до началото на Пс. X. в самия раздел, който дава описание на Човека на греха. Този нарушен ред съответства на "смутните времена". Числото "6" е числото на човека (виж Откр. XIII. 18). То не достига до божественото съвършенство "7" и е кулминационна точка на злото, но все пак ограничено от Бога. Веднага щом Йехова отново влезе в полезрението на псалмиста в X. 12, азбучният ред се възстановява. Освен това еврейската буква далет, четвърта в азбуката и означаваща числото "4", е символ на световния ред и е значително пропусната от азбучното подреждане в Пс. IX, оставяйки само десет букви ("10" е символ на човешката отговорност и възмездие). ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ. – Четирикратното "Ти си" на Божието провидение трябва да бъде последвано от четирикратното "Аз ще" на нашата хвала, 1-2. Благодарността трябва да бъде от цяло сърце, а не половинчата, и със сърцето, а не само с устните, I. За Божиите светии е едновременно задължение и наслада да разказват за чудните Божии дела, I. Кой има такава причина за радост като Божието дете? 1-2, 14в; срв. Пс. V. 2 и Фил. IV. 4. Ежедневно ли осъзнаваме истината от 7а? "Лицето" (присъствието) на Йехова носи мир на Неговия народ, но паника на Неговите врагове. Други царства се издигат и падат, но Царството на Йехова, като Него Самия, пребъдва завинаги, 7. Неговото управление ще бъде истинско служение, Неговият трон – винаги достъпен апелативен съд, 8-9. Светиите са в безопасност в своята "висока кула", докато грешниците потъват в собствената си яма, 9 с
- Вярата обикновено предхожда знанието; знанието обикновено предхожда доверието, 10. Познаването на Името води до обичане на Името, 10. Хората забравят Бога, но Бог не забравя Своя народ, нито ги изоставя, 10, 12, 18. Тези, които се доверяват, скоро ще свидетелстват, 10-11. Размишляването върху Божието провидение насърчава хвалението и молитвата, 11-14. Грешникът е уловен и убит от собствения си грях, 15. Могъщите народи са само смъртни хора, 20. БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ 1-4. Показва тясна връзка с Псалм 7, чиито заключителни думи тук са разширени. 2. "Всевишен" = Елион; хилядолетното звание на Йехова. 3. "Защото ... (и) се препъват..." графична картина на бягащ и уплашен враг. 4. Бр. "Ти седна на трона..." 5. (б) Срв. езика във Второзаконие 9:14; 25:19; Изход 17:14. 6. Бр. "Врагът... (неговите) опустошения са дошли до вечен край, и градове – Ти изкорени – Самото им спомняне (т.е. на врага) е погинало." 7. "Но Господ седи възцарен завинаги," в силен контраст с врага (6). 8. "Той" (подчертано). Неговото управление е както праведно, така и универсално; "народи" (евр. = раси); "праведност," или справедливост; срв. Деяния 17:31. 9. Добро повдигане за потиснатите; "беда" (евр.) показва крайна нужда, лишения или недостиг. 11. "Пейте хваления," букв. псалм, или правете мелодия; "живее," Херувимите, които осеняваха Ковчега, образуваха трона на шехината (слава), земния аналог на небето; срв. 8:1; 99:1; "народ," правилно според полето; "дела," т.е. могъщи дела при избавлението на Израел. 12. Бр. "е спомнил... не е забравил"; "бедни" = кротки, или страдащи. Йехова е "Гоел" = Отмъстителят на кръвта. 13. Бр. "Бъди милостив към мен." Вярата е видяла бъдещето, както е разкрито в пророческото слово, и сега се моли в настоящите обстоятелства. 14. "в портите," на Изток мястото на общо събиране и търговия, оттук тук = с най-голяма публичност; подразбиращият се контраст с 13б е очевиден; "дъщеря на Сион," поетично олицетворение на самия град Йерусалим; "спасение," за Израел това ще бъде както физическо, така и духовно. 15. срв. 7:15. 16. (б) Бр. "мислейки за нечестивия в неговото въображение" = медитация; "Села," виж Увод V. Тук то посочва връзката между съдбата на Антихрист и тази на неговите последователи; срв. Откровение 19:19-21. 17. "Шеол" все още се отнася до съд, доколкото е свързан с този свят, а не до вечен съд (Откровение 20), когато Шеол (Хадес) трябва да предаде своите мъртви (т.е. духовете на починалите нечестиви) за окончателен съд. За нечестивите смъртта като законно наказание за греха ги изключва от хилядолетното царство, защото само Господните ще бъдат възкресени преди неговото установяване. Съдът на великия бял престол се извършва след хилядата години и ще изключи нечестивите от
нови небеса и нова земя завинаги. Съдбата на онези, които забравят Бога, е да бъдат хвърлени във външната тъмнина по време на радостния ден на земята под управлението на Княза на мира; Авторизираният превод дава истинския смисъл. 18. „винаги“ = постоянно; „бедни“, т.е. страдащи, виж 12. Евр. х' фиаил аил 19. човек = е . енош ,.е. р човек; предиш. , = укрепва. 20. Т.е. чрез някакво вдъхващо страхопочитание проявление на сила като в Египет; „мъже“, Евр. енош = крехки мъже.
