Глава 22: От мрак към слава

I.СКРЪБТА НА МЕСИЯТА. НЕГОВАТА МЪЧИТЕЛНА МОЛИТВА. ПОДЧЕРТАНИ СТРАДАНИЯ (ст. 22). Унижение сред Неговите врагове. 1. ПРИЗИВ (1-2). „Защо си толкова далеч. Върховната мъка – „Ти не отговаряш.“ 2. МОЛБА (3-5). Отците. Тяхното доверие. „Но Ти.“ 3. ПРОТИВНИЦИ (6-8). Тяхното присмехулство. „Но Аз.“ Подигравките. 4. МОЛБА (9-10). Страдащият. Неговото доверие. „Но Ти.“ 5. ПРИЗИВ (ст. 11). „Не бъди далеч.“ Централният акцент. Страдащият сам. 6. ПРОТИВНИЦИ (12-13). Тяхната ярост. Зейналите уста. 7. МОЛБА (14-15). Страдащият. Неговото мъчение.

АНАЛИТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ПСАЛМИТЕ 8. ПРОТИВНИЦИ (16-18). Тяхната безмилостност. Погледът. 9. ПРИЗИВ (19-21). „Не бъди далеч.“ Заключителното уверение – „Ти отговори.“ II. СЛАВАТА НА МЕСИЯ. НЕГОВАТА ИЗОБИЛНА ХВАЛА. ПОКЛОНЕНИЕТО Е ПОДЧЕРТАНО (22-31). Възвисяване сред Неговите избрани. X. НАЦИОНАЛНО ПОКЛОНЕНИЕ (22-26). Земното семе. Израел. i. Водещ на химни и народ (22:-23). „Аз,“ „Вие.“ Общо. ii. Причина (24). „Защото.“ iii. Водещ на химни и народ (25-26). „Аз,“ „кротките.“ Конкретно. 2. ВСЕОБЩО ПОКЛОНЕНИЕ (27-29б). Езичниците. Хилядолетни народи. i. Народи (27). Общо. ii. Причина (28). „Защото.“ iii. Народи (29). Конкретно. 3. ДУХОВНО ПОКЛОНЕНИЕ (29в-31). Небесното семе. Избраните. i. Изкупителят (29в). (Виж бележката.) ii. Възродените (30-31). iii. Причината (31). „Защото“ – Свърши се. НАДПИС. – Псалм на Давид. ОСНОВНА АСОЦИАЦИЯ. – Написан от Давид, вдъхновения пророк, Деяния 2:30-31. Въпреки че псалмът може да има корени в неговото собствено дълбоко душевно преживяване по време на гоненията от Саул, езикът му достига далеч отвъд това до изкупителните страдания на Христос, 1 Петър 1:2, , е добре илюстрирано тук. Божият Дух не е ограничен от границите на човешкия инструмент, който Той благоволява да използва, оттук и месианските препратки напълно засенчват давидовите. ПРОРОЧЕСКО ПРЕДВКУСВАНЕ. – Новият Завет прилага псалма по най-положителен и изключителен начин към Господ Исус. Неговият отличителен характер е, че той извежда чрез ярък контраст преживяванията на Месия и тези на благочестивите. Последните в страданието си са били и ще бъдат избавени, когато викат към Бога, но Месия, „съвършен в най-пълна скръб,“ не беше. Дадени са много ярки подробности за Неговата смърт на Кръста. Целият псалм е бил предмет на Неговото размишление през тези часове на агония. Докато Евангелията записват Неговите по-явни страдания, псалмите записват по-скритите скърби.· Този псалм започва с Кръста и завършва с Короната. Забележете интервала на мълчание, който трябва да се разбира между 21-22, показващ, че смъртта и възкресението са се случили. , В Пс. 22. виждаме Христос като Жертва за грях; в 40. като Всеизгаряне; в 69. като Жертва за престъпление. В Пс. 22. раздел 1,

Молитва без отговор; раздел 2, Молитва с отговор; раздел 1, центърът; раздел 2, окръжността. И в двата раздела същият Глас, но с различен тон. ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ.-Нека се приближим до този псалм с боси крака, защото мястото, на което стоим, е свята земя. Уникалните страдания на Христос на Кръста са разкрити доколкото е възможно за пълното удовлетворение на нашата съвест и за поклонението на сърцата ни. Добро упражнение е да проследим всички пророчески детайли, дадени тук, в тяхното изпълнение на Кръста. Тук е кризата на конфликта между доброто и злото. Сирашкият вик никога не е за изкупените. Силата може да създава звезди, но не може да отмени греха; любовта не може да действа за сметка на праведността, Пр. xvii. 15. В своето противопоставяне на Божия Христос хората стават като зверове, 12-13, 16, 21. Предай на (Евр. = „стовари върху“) Господа: (а) нашите Беди, 8; (б) нашия Път, xxxvii. 5; (в) нашите Дела, Пр. xvi. 3. Славата на Короната е в Кръста. Този, Който беше сам в Своята скръб, е придружен в песента, 22. Последното изречение в псалма докосва основната нотка на Евангелието. БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ. „Бог“ (Ел, Ели, Евр. за „Мой Бог, Мой Бог“). Христос, заместникът на вярващия грешник, беше изоставен на пълното проклятие на нарушеното право. Самата висота на Неговото същностно величие направи ужаса на Кръста безкраен. Такова опустошение нито една душа освен Неговата не би могла да изпита; за нас то винаги ще остане неизмерима тайна; „ревящ“, т.е. стенанието на Светия Страдалец е оприличено на звуци, издавани от бедстващ лъв. 2. (б) Бр. както в полето. 3. В върховната агония на Своята душа Той все пак оправдава Бога. Тук няма и следа от упрек към Бога или горчивина към човека, Лука xxiii. 34; „Но...“, срв. Исая lii. 6 и Авакум i. 13; редът е както в полето; хвалите на Израел, издигащи се като облаци тамян, образуват сякаш трона, на който седи Йехова; или може да е фигуративна метонимия за мястото, към което са били насочени националните хвали, а именно Светилището. 4-5. Акцентът навсякъде е върху „Теб“, – избавление за бащите, а не за Него. Неговата смърт тогава не беше просто смърт на мъченик, Евр. xi. 35-37. Никакво страдание от ръцете на човека не би могло да извърши изкупление с Бога; „посрамен“ = изложен на срам. 6. „червей“ = презрян, беззащитен и потъпкан, срв. Исая liii. 3; „никой човек“, Евр. иш, Приложение X. 7. Срв. Лука xxiii. 35; (б) т.е. с презрение и престорено отвращение, Матей xxvii. 39. 8. Букв. „Стовари го върху Йехова.“ Доверието в Бога беше водещият принцип в живота на Месията. Неспособни да Го упрекнат в грях, Неговите врагове Го подиграваха с това, което беше характерно за Неговата морална слава. Само Той осъзна това, което Йов изповяда, Йов xiii. 15; (б) „Той (Йехова) се наслаждава на Него (Страдалеца)“, срв. xviii. 19; Исая xlii. 1.

9. Бр. „Да, Ти...“, техните подигравателни думи бяха верни и Той ги превръща в успешна молба. 10. „На Тебе съм бил оставен...“ 12. „бикове“, фиг. на безразсъдна сила и бунтовна гордост; „Васан“ (виж картата на Библията) област, известна с богатите си пасища и великолепни добитък. 13. Срв. xxv. 21. 14. Знак на пълна слабост, срв. 1 Цар. vii. 6; 2 Цар. xiv. 14; „разтопено“, т.е. отпаднало. 15. Срв. xxxii. 4; lxix. 3; (в) бр. „Ти ме полагаш в...“ Зад човешкото преследване Той вижда Божията ръка, Деян. ii. 23. 17. Бр. „Мога да преброя...“; (б) „докато те (мъчителите) се взират...“, т.е. те гледат със злобно удоволствие. 19. „Но Ти, о Йехова, не се отдалечавай.“ 20. „душата ми“ = аз самият, Чис. xxiii. 10; „моето съкровище“ = термин, използван предимно за единствено дете, Бит. xxii. 2; Съд. xi. 34; тук означава неговия единствен скъпоценен живот, срв. xxxv. 7; във всеки случай паралелизмът показва, че е син. на „душа“. 21. В този стих има внезапен преход от сериозна молба към спокойно уверение; след думата „волове“, вместо „спаси ме“ или подобна молитва, идва прекъсване, най-добре обозначено с тире. 22. „Обяви...“, срв. Йоан xx. 17, където отбележете важната разлика, не „нашия Отец“, а „Моя Отец и вашия Отец“; „име“, т.е. всичко, което Бог е доказал, че е, Евр. ii. 12; публично прогласяване и хвала. 23. „Вие, които се боите...“ указва вътрешен кръг от верни. 24. Срв. отношението на хората, 6; виж Евр. v. 7. 25. Йехова е както обект, така и източник на хвала; „обети“, т.е. благодарствени приноси, обещани във време на беда. 26. Благодарственият принос е бил от естеството на мирен принос, виж Лев. vii. 11-18; тук приносителят кани „кротките“ като Негови гости; (в) домакинът призовава благословия върху гостите. 27. „родове“ или семейства. Патриархалното обещание изпълнено, Бит. xii, 3; xxviii. 14. 28. Фактът за всеобщото владичество на Йехова, признат в хилядолетните дни; чр. „Той царува сред...“ 29. Т.е. силните и смирените; всички класи споделят благословенията на Неговото царуване и признават Неговото върховенство; „покланят се“ = коленичат. (в) Тук трябва да започне нов стих и да гласи: „Що се отнася до Този, Който не е оставил душата Си да живее (= Месия), Неговото потомство ще Му служи. Ще бъде разказано на идващото поколение; Неговата праведност ще бъде обявена на народ, който ще се роди; защото Той го е извършил.“ Виж Пс. xlviii. 13; cii. 18. Праведност. чр. В Неговата „Вярност“ срв. 31. праведност, т.е. вярност към завета; или Той... , lii. 9; Ис. xliv. 23.