I. ДЕКЛАРАЦИЯ НА СУВЕРЕНИТЕТА НА ЙЕХОВА (1-2). Неговото управление прогласено. r. Настоящето (I).' "Той." 2. Миналото (2). "Твоето." II. ДЕМОНСТРАЦИЯ НА СУВЕРЕНИТЕТА НА ЙЕХОВА (3-4). Неговото управление потвърдено. I. Световни сили нападащи (3). 2. Силата на Йехова надделяваща (4). III. ОТЛИЧИЕ НА СУВЕРЕНИТЕТА НА ЙЕХОВА (5). Неговото управление установено. r. Неговите свидетелства – сигурност. 2. Неговият храм – святост. ОСНОВНА АСОЦИАЦИЯ. – Автор анонимен и повод неизвестен. Първи от група псалми, празнуващи прогласяването на
ПРИЗНАВАНЕ НА ЗАВЕТНОТО ОТНОШЕНИЕ Йехова като всеобщ Цар, xcii.-<. Тези псалми завършват с нотка на „святост“. Срв. Зах. xiv. 20-21; Ис. xxiii. 18. Псалми xciii., xcvii. и xcix. всички започват със същата нотка. ПРОРОЧЕСКО ОЧАКВАНЕ.-Това напълно засенчва всяко друго тълкуване. Отначало Йехова е бил Цар на Израел (Изх. xv. 18; Втор. xxxiii. 5; 1 Цар. xii. 12), но когато въпреки всичките Му любящи предупреждения Неговият народ отстъпваше отново и отново, Той ги изостави на враговете им, изглеждайки по този начин, че абдикира от Своя трон сред народа. Този и следващите псалми сочат към времето, когато Йехова в лицето на Месия ще възстанови Своето царско достойнство, провъзгласявайки Себе Си за Цар над възстановен Израел (Ис. lii. 7) и възстановен свят. Това, разбира се, не засяга Божия вечен суверенитет, който никога не е отменен (2). Тук е предсказано ново провъзгласяване на този суверенитет – специално негово проявление при второто пришествие на Месия. ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ.-Божият трон предхожда всеки период от определено време (2). Думите трябва да имат силата на изпълнение зад себе си, за да бъдат достойни за доверие – такива са тези на Йехова (5). От диво вълнение (4) преминаваме в приветливо спокойствие (5). Бог не просто царува над хората, но планира да живее сред тях (5). БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ 1-2. Самокоронация в самосъздадена и самопроявена сила. Неговата сила държи един клатушкащ се свят стабилен след големите катаклизми от последните дни, непосредствено предшестващи пришествието на Месия в слава. Прочетете: „Йехова се е провъзгласил за Цар: Той се е облякъл с величие. Йехова се е облякъл, препасал се е със сила.“ Глаголите са в перфектно време, обозначаващо не просто факт, а действие; „свят“ = обитаем свят; „разклатен“ = разтърсен. Следствието от Неговия възстановен суверенитет е възстановен морален ред в света. Макар провъзгласяването да е ново, фактът не е. Неговото съществуване и суверенитет са вечни (2а). 3. „потопи“,. това са излезли извън контрол реки, разрушителни, опустошителни. Емблематични за световни сили, заплашващи да залеят света; „вълни“ (евр. само тук); обозначава тътена на вълните срещу препятствия или една срещу друга, ярка пророческа фигура. 4. „могъщ“, думата предполага величие, както и сила. 5. „свидетелства“, т.е. законът, разглеждан като свидетелство за волята на Йехова и дълга на човека; „много сигурни“, или „силно потвърдени“, срв. xix. 7; (б) След като Йехова се е върнал да живее, „домът“ няма да бъде повече оскверняван от Израел (Ер. vii. 30), нито оскверняван от езичници, Йоил iii. 17; Ис. lii. 1; „завинаги“, букв. за дължина на дни.
Книга четвърта. II. Откровение за заветната връзка. Присъствието на Изкупителя: xciv.-c. I. Призив за Пришествието, xciv.