ОТМЪСТИТЕЛ I. СТРАСТНА МОЛБА ЗА ОТМЪЩЕНИЕ (1-7). Обръщение към Бога. 1. Призоваването (1-2). 2. Разпитът (3). Въпрос = Искрена молба. 3. Обвинението (4-7). Думите (4), Делата (5-6), Думите (7) на нечестивите. II. ВЪЗМУТЕНО УКОРЕНИЕ КЪМ ПРОТИВНИЦИТЕ (8-u). Обръщение към човека. 1. Предупреждението (8). 2. Аргументът (9-10). Въпрос = Ефективен отговор. 3. Утвърждението (11). III. ВДЪХНОВЕНО НАСЪРЧЕНИЕ В СТРАДАНИЕТО (12-13). Обръщение към Бога. Уверено изявление. "Щастлив." IV. ПОУЧИТЕЛНО ОБЯСНЕНИЕ В ПРИЗНАНИЕ (14-17). Обръщение към човека. 1. Убеждението (14.-15). 2. Спорът (16). Въпрос = Категорично твърдение. 3. Изповедта (17). V. ИНТИМНО ПРЕЖИВЯВАНЕ НА ПОМОЩ (18-21). Обръщение към Бога. 1. Илюстрацията (18-19 ). 2. Разпитът (20). Въпрос = Красноречива защита. 3. Обвинението (21 ). Делата на нечестивите. VI. РАЗУМНО ОЧАКВАНЕ НА ОТГОВОР (22-23). Обръщение към човека. Уверено предсказание. "Ще . . . ще." 1. Избавлението (22). Опазване на благочестивите. 2. Гибелта (23). Погибел на безбожниците. ОСНОВНА АСОЦИАЦИЯ. – Авторство и повод неизвестни. Виж бележките към предходния псалм. Това изглежда прекъсва единството на темата на тази група псалми, възхваляващи Йехова като Цар, но всъщност не е така, защото царската власт се проявява в покоряването на бунтовниците
ОТКРОВЕНИЕ ЗА ЗАВЕТНО ВЗАИМООТНОШЕНИЕ срещу трона. Йехова е Цар, xciii., Йехова е Съдия, xciv. Нечестивите тук не са чужди потисници, а национални владетели. ПРОРОЧЕСКО ОЧАКВАНЕ.-Страстният вик на верния остатък за, и увереното доверие в праведното възмездие на Бога, срв. Лука xviii. 7-8; Откр. viii. 3-5. Споменатите беззаконници сочат към Антихрист и неговите готови последователи, които преследват благочестивите в нацията особено през дните на „Голямата скръб“. ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ.-Гордостта е самата същност на греха; тя въздига творението и сваля от трона Твореца (2). Бог не може да бъде безразличен към благосъстоянието на Своя народ, Своето наследство (5). Престъпленията често се извършват под законни форми (4-6), срв. Пс. lxxiii. Арогантна глупост е да се приема, че Бог е или невеж за, или безразличен към страданията на Своя народ (7). Той чува подигравките на врага и въздишките на Своите избрани (7). Хората не искат да бъдат видени, след това се надяват да не бъдат видени и накрая се убеждават, че не са видени (7). Въпреки временния триумф на нечестивите, Бог все още управлява (8 сл.). Съвременните отричания се основават на същата заблуда, опровергана тук (7 сл.). Може ли Вселена, пълна с цел, да произлезе от безцелен източник (8-10)? Създателят на сетивните органи Сам трябва да притежава съответстващи на тях способности (9). Бог е великият възпитател на човечеството (10). Неговото не е „висше образование“, а най-висшето. Бог не само вижда делата на хората, но и знае техните мисли; Той има прозрение и предвидливост, както и надзор (11). Мъдрите приветстват божественото наставление, глупаците се бунтуват срещу него (12). Праведността е вечният принцип на всяко съдебно действие (15). В света присъдата твърде често е отделена от праведността; но под управлението на Месията администрацията отново ще се осъществява въз основа на принципите на справедливостта (15). Бог е могъщият защитник на Своя народ (16). Може да се смятаме за изгубени, но Ръката на Любовта ни държи през цялото време (18). Когато разсейващи мисли смущават ума на вярващия, утешенията на Бога успокояват (букв. галят) душата (19). Макар и временно толерирани, Бог няма да позволи на алчни съдии да се прикриват под Неговата власт (20). Стих 12 заслужава още един размисъл! Изучете местоимението „мой“ в последната част на псалма. БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ I. Бр. „Боже на отмъщението, Йехова, Боже на отмъщението, възсияй.“ Забележете фиг. анадиплоза, повторението на силно чувство и неотложна нужда; „Бог“= Ел. пак там. Срв. Ис. ii, 12-17.