Глава 7: Нека се преструваме

Позволете ми отново да започна, като поставя две картини, или по-скоро две истории, в умовете ви?

Историята на Красавицата и Звяра

• Една е историята, която всички сте чели, наречена Красавицата и Звярът.
• • Момичето, спомняте си, трябваше да се омъжи за чудовище по някаква причина.
  • И тя го направи. Тя го целуна, сякаш беше мъж.
  • И тогава, за нейно голямо облекчение, то наистина се превърна в мъж и всичко мина добре.

Историята на маската

• Другата история е за някой, който е трябвало да носи маска; маска, която го е карала да изглежда много по-добре, отколкото е бил в действителност.
• • Той трябваше да го носи години наред.
  • И когато го свали, той откри, че собственото му лице беше пораснало, за да му пасне.
  • Той вече беше наистина красив.

Какво означават тези истории?

• Мисля, че тези две истории могат (по причудлив начин, разбира се) да помогнат да илюстрират това, което имам да кажа в тази глава.
• Досега се опитвах да опиша факти — какво е Бог и какво е направил Той.
• Сега искам да говоря за практика—какво правим нататък? Каква разлика прави цялата тази теология?

Ролята на преструвката

• Това може да започне да променя нещата още тази вечер. Ако сте достатъчно заинтересовани, за да сте прочели дотук, вероятно сте достатъчно заинтересовани, за да опитате да кажете молитвите си:
• • И, каквото и друго да кажете, вероятно ще кажете Отче наш.
  • Първите му думи са Отче наш.

Значението на „Отче наш“

• Сега разбираш ли какво означават тези думи?
• • Те означават, съвсем откровено, че се поставяш на мястото на Божий син.
  • Казано направо, ти се преобличаш като Христос.

Разбиране на притворството и реалността

• Ако искаш, се преструваш.
• • Защото, разбира се, в момента, в който осъзнаеш какво означават думите, осъзнаваш, че не си син на Бога.
  • Ти не си същество като Синът Божи, чиято воля и интереси са едно с тези на Отца:
  • • ти си сноп от егоцентрични страхове, надежди, алчности, зависти и самонадеяност, всички обречени на смърт.

Целта зад преструвката

• Така че, по някакъв начин, това преобличане като Христос е възмутителна дързост.
• • Но странното е, че Той ни е заповядал да го направим.
  • Защо? Каква е ползата да се преструваш на това, което не си?

Видове преструвка

• Е, дори на човешко ниво, нали знаете, има два вида преструване.
• • Има лош вид, където преструвката е налице вместо истинското нещо; както когато човек се преструва, че ще ти помогне, вместо наистина да ти помогне.
  • Но има и един добър вид, където преструвката води до истинското нещо.

Влиянието на преструвката в ежедневието

• Когато не се чувствате особено приятелски настроени, но знаете, че трябва да бъдете,
• • най-доброто, което можете да направите, много често, е да приемете приятелско отношение и да се държите така, сякаш сте по-добър човек, отколкото всъщност сте.
  • И след няколко минути, както всички сме забелязали, наистина ще се чувствате по-приятелски, отколкото бяхте.

Силата на притворството

• Много често единственият начин да придобиеш качество в действителност е да започнеш да се държиш сякаш вече го притежаваш.
• • Ето защо детските игри са толкова важни.
  • Те винаги се преструват, че са възрастни — играят на войници, играят на магазин.
  • Но през цялото време те заякват мускулите си и изострят ума си, така че преструвката, че са възрастни, им помага да пораснат наистина.

Осъзнаване на Христос в себе си

• Сега, моментът, в който осъзнаваш ‘Ето ме, обличам се като Христос,’
• • Изключително вероятно е веднага да видите някакъв начин, по който в същия този момент преструвката да стане по-малко преструвка и повече реалност.
  • Ще откриете няколко неща, които се случват в ума ви, които не биха се случвали там, ако наистина бяхте син на Бога.

Постъпване при осъзнаване

• Е, спрете ги. Или може да осъзнаете, че, вместо да казвате молитвите си,
• • Би трябвало да си долу да пишеш писмо или да помагаш на жена си да мие чиниите.
• Е, върви и го направи. Виждаш какво се случва.

Ролята на Христос в живота ни

• Самият Христос, Синът Божий, който е човек (точно като теб) и Бог (точно толкова, колкото беше, когато сътвори света),
• • наистина идва и се намесва в самото ви аз; убивайки старото естествено аз във вас и го заменяйки с вида аз, което Той има.

Преходът към новото Аз

• Отначало, само за моменти. После за по-дълги периоди.
• • И накрая, ако всичко върви добре, превръщайки те завинаги в нещо различно;
  • В един нов малък Христос, едно същество, което по свой собствен малък начин има същия вид живот като Бог;
  • • което споделя Неговата сила, радост, знание и вечност.

# Откриване на греховността

• И скоро правим две други открития. (1) Започваме да забелязваме, освен нашите конкретни греховни постъпки, нашата греховност;
• • Започнете да се тревожите не само за това, което правим, но и за това, което сме.

Предизвикателството на вътрешната промяна

• Това може да звучи доста трудно, затова ще се опитам да го изясня от моя собствен случай.
• • Когато пристъпвам към вечерните си молитви и се опитвам да изброя греховете на деня,
  • В девет от десет случая най-очевидният е някой грях против любовта; цупил съм се или съм се сопнал, или съм се присмивал, или съм пренебрегнал, или съм бушувал.

Ограниченията на личното усилие

• И ако (както казах преди) това, което сме, има по-голямо значение дори от това, което правим — ако, наистина, това, което правим, има значение главно като доказателство за това, което сме —
• • Тогава следва, че промяната, която най-много трябва да претърпя, е промяна, която моите собствени преки, доброволни усилия не могат да предизвикат.
• Това се отнася и за добрите ми дела. Колко от тях бяха направени с правилния мотив?

Божията роля в нашето преобразяване

• И това ни води до нещо, което е било много подвеждащо в моя език досега. (2) Говорил съм така, сякаш ние сме вършили всичко.
• • Всъщност, разбира се, Бог е този, който върши всичко.
  • Ние, най-много, позволяваме то да ни бъде направено.

Божествена преструвка заради реалността

• В известен смисъл може дори да се каже, че Бог е този, който се преструва.
• • Триличен Бог, така да се каже, вижда пред Себе Си всъщност едно себелюбиво, алчно, мърморещо, бунтовно човешко животно.
  • Но Той казва ‘Нека се престорим, че това не е просто създание, а нашият Син.

Заключение

• Нека го третираме сякаш е това, което всъщност не е.
• Нека се преструваме, за да превърнем преструвката в реалност.
• Бог те гледа сякаш си малък Христос: Христос стои до теб, за да те превърне в такъв.
• • Смея да кажа, че тази идея за божествена игра звучи доста странно отначало.

Размисъл за висше влияние

• Но, толкова ли е странно наистина?
• • Не е ли така, че по-висшето винаги издига по-нисшето?
• Майка учи бебето си да говори, като му говори, сякаш то разбира много преди наистина да разбира.
• Третираме кучетата си като 'почти хора': затова те наистина стават 'почти хора' в крайна сметка.