Глава 28: Проблем и Молитва

ТеПРОБЛЕМбеше Божие. ТоваМОЛИТВАбеше на Анна.

Проблемът се съдържаше в думите: „Господното слово беше скъпоценно в онези дни: нямаше открито видение.“ Бог не можеше да намери никого, чрез когото да съобщи волята Си на Своя народ. Всичко, което Той имаше за тях, не намираше израз. Всичко, което можеше да достигне до народа от откровението на Неговата воля и цел, беше спряно, за тяхна загуба.

Молитвата беше фокусната точка, съответният фактор за успешното изпълнение на Божията воля, свързването на наличния потенциал в човека с проблема на Бога. Без задълбочено размишление няма да можем да видим това, защото едно повърхностно четене на историята ни кара да съжаляваме Анна и да се смущаваме от привидно безсърдечните действия на Бога. Два пъти четем: „Господ беше затворил утробата ѝ.“ Изглежда това е ненужно и жестоко мъчение на невинна душа. Защо трябва година след година да бъде принуждавана да се сблъсква с това позорът ѝ да бъде злобно разнасян сред съскащите клюкарки? Защо това нейно състояние трябва да бъде направено най-изявеното нещо в живота ѝ? Дори с течение на времето не ѝ е позволено да забрави своя провал, защото всяка година „съперницата ѝ я дразнеше силно, за да я огорчи.“

Трудното за нас да разберем е начинът, по който Библията набляга на Бог като отговорна причина за цялата тази беда. И все пак това е моментът, в който трябва да спрем, докато не започнем да осъзнаваме Божията цел в това да урежда нещата по този начин в обстоятелствата на Анна. Това, което Бог направи, беше да постави на сърцето ѝ бреме, което съответстваше на самото бреме, което е на Неговото собствено сърце. Така Божият проблем става проблем на Анна, без тя да го осъзнава. Мъжкото дете, от което Бог се нуждае, за да може Неговото слово да достигне до целия Израел, е мъжкото дете, за което тя е толкова безмилостно подтиквана да излива душата си в молитва. Затворената утроба на Анна и свързаният с нея срам са Божиите средства да я притисне до краен предел. Там тя в крайна сметка ще се хване за Него в отчаяние за самото мъжко дете, което Той търси и чака да даде.

Колкото повече мисля за това, толкова повече огънят гори в душата ми. Със сигурност има оправдан паралелизъм между тази библейска история за раждането на Самуил и ситуацията, за която започваме да се тревожим по отношение на липсата на мъже кандидати за мисионерски дружества. Не е трудно да се види проблемът на Бога. Неизброимите милиони никога не излизат от Неговия ум и сърце. Той има послание за тях, но му е отказано необходимото средство за предаването на това послание. И в същото време хората са откъснати от Неговото откровение. Ако бремето на Анна съответстваше на бремето в Божието сърце, то със сигурност е вярно, че бремето на срама, което сме принудени да посрещнем, съответства на проблема, за който Той е загрижен. Аз съм напълно сигурен, че в по-късни години Анна се е научила да поглежда назад към всички провокации и горчивина с дълбока благодарност, защото не чрез това ли тя беше въведена в сътрудничество с Бога, което донесе не само отговор на нейната нужда, но и отговор на Божията нужда?

Нещото, което ме тревожи, е, че сме изгубили чувството си за срам. За да го направя по-актуално и лично: Просто ли съм се носил по течението, мислейки си, че тъй като успяхме да изпратим стотици нови работници през последните няколко години, автоматично ще има още? Кой от работниците на нивата сега е там като пряк отговор на моя молитва към Господаря на жетвата да изпрати работници? Когато знам, че Бог има послание за милиони и че Той има хора, които да изпрати с това послание в отговор на моята молитва, а аз пренебрегвам да се моля, това може да се класифицира като небрежен пропуск. Но когато Той ми е заповядал да се моля за това конкретно нещо, моето пренебрегване да го направя налага вина върху душата ми.

Срамът, който би могъл да ни заклейми като неспособни да произвеждаме резултатите, които са произвеждали нашите предци във вярата, е повече от срама на корпоративното тяло на мисията или църквата, това е моят срам. Той ми казва, че нямам вяра да вярвам, че Бог ще изпълни Своето собствено слово да изпраща работници, докато се моля. Проблемът е мой и колкото по-скоро започна да го считам за свой и да се тревожа за него, толкова по-скоро Бог ще има Своя проблем решен. Ако Бог ме притиска в ъгъла, ако осъзнавам своя провал в това отношение, тогава нека почерпя кураж от историята на Хана, защото именно в този момент съм най-близо до освобождението. Има само едно нещо между мен и отговора на моето бреме и това е самото нещо, с което веднага ще се заема с Бога. „И тъй, молете се... да изпрати работници.“

Това е свидетелството за това, което Бог ми говори през последните месеци, и аз наистина вярвам, че отговорът е на път, вече освободен от Божията ръка в ръката на вярата. Свидетелството на Анна е моето свидетелство. „За това дете се молих и Господ ми даде МОЕТО ПРОШЕНИЕ, което поисках от Него. . . .“