Тази глава тълкува притчата от Езекиил 17, определяйки първия голям орел като Навуходоносор, който плени царя на Юда и постави Седекия като васал. Седекия, представен от лозата, след това потърси помощ от Египет (втория орел), за да се разбунтува срещу Вавилон. Бог осъжда този бунт, заявявайки, че Седекия ще бъде наказан за нарушаването на клетвата и завета си, тъй като Сам Бог беше дал власт на Навуходоносор.
Бележки на Айрънсайд
Отново намираме Бог да говори на хората, чрез Своя служител, под формата на притча. Първата част от притчата се отнася до предишното нападение на Навуходоносор над Палестина и пленяването на царя на Юда.
„И словото на Йехова дойде към мене, казвайки: Сине човешки, предложи гатанка и говори притча на Израилевия дом; и кажи: Така казва Господ Йехова: Голям орел с големи крила и дълги пера, пълен с пъстри пера, дойде в Ливан и взе върха на кедъра: откъсна най-горния от младите му клонки и го отнесе в земя на търговия; постави го в град на търговци. Взе също от семето на земята и го посади в плодородна почва; постави го край много води; посади го като върба. И то израсна, и стана разклонена лоза с нисък ръст, чиито клони се обърнаха към него, а корените й бяха под него: така стана лоза, и пусна клони, и изкара филизи“ – ст. 1-6.
В големия орел имаме образ на халдейския монарх, който беше отлетял, така да се каже, на мощни криле от Вавилон до земята на Израел, където „взе най-високия клон на кедъра“; тоест, той отведе царя на Юда в плен. Самият Вавилон е градът на търговците, споменат тук, защото по това време той беше големият търговски център на цяла Азия.
След като свали Йоаким, а малко по-късно и сина му Йоахин, Навуходоносор взе брата на Йоаким, Матания, промени името му на Седекия и го постави над царството на Юда, несъмнено надявайки се, че той ще управлява в подчинение на него самия. Краткото царуване на Йоахин е почти незабелязано тук. Седекия е представен като разпростираща се лоза с нисък ръст. Той не притежаваше нито едно от качествата, които правят един администратор успешен. Той не беше верен нито на Бога на Израел, нито на своя езически господар, но започна да крои планове почти веднага с владетеля на Египет, за да се освободи от вавилонското робство. Няма противоречие да се говори за него като за върба и разпростираща се лоза. Образът, разбира се, се отнася до това, което сега се нарича плачеща върба, която има лозовиден вид.
„Имаше и друг голям орел с големи крила и много пера: и, ето, тази лоза наведе корените си към него и простря клоните си към него, от лехите на насаждението си, за да я напоява. Тя беше засадена в добра почва при много води, за да пусне клони и да даде плод, за да бъде хубава лоза. Кажи ти: Така казва Господ Йехова: Ще благоденства ли? Няма ли Той да изтръгне корените ѝ и да отсече плода ѝ, за да изсъхне; за да изсъхнат всичките ѝ свежи изникващи листа? И не със силна мишца или с много народ може да бъде издигната от корените си. Да, ето, бидейки засадена, ще благоденства ли? Няма ли съвсем да изсъхне, когато източният вятър я докосне? Ще изсъхне в лехите, където е израсла“ – ст. 7-10.
Този втори голям орел беше царят на Египет, фараон Хофра, с когото Седекия се опита да сключи съюз, за да си осигури помощта му в отхвърлянето на халдейското иго. Но Бог беше постановил, че никаква такава конспирация няма да успее. Египет беше като смачкана тръстика и разчитането на него беше напразно и обречено да доведе само до по-лоши условия за Юда, отколкото ако Седекия беше спазил клетвата си за вярност към Навуходоносор. Това, което Седекия не успя да разбере, беше, че Бог беше предал Юда в ръцете на халдейците като наказание за многобройните им грехове и отвратителни идолопоклонства. Затова им прилягаше да сведат глава в подчинение на игото и да не се опитват да въстават срещу него.
Божественото тълкуване на притчата е дадено в стиховете, които следват:
„И словото на Йехова дойде към мене, казвайки: Кажи сега на бунтовническия дом: Не знаете ли какво значат тези неща? Кажи им: Ето, вавилонският цар дойде в Йерусалим и взе царя му, и князете му, и ги доведе при себе си във Вавилон. И взе от царското потомство, и сключи завет с него; също го закле, и отведе силните на земята; за да бъде царството ниско, за да не се издига, но чрез спазването на завета му да стои. Но той се разбунтува против него, като изпрати посланиците си в Египет, за да му дадат коне и много хора. Ще успее ли? Ще избегне ли този, който прави такива неща? Ще наруши ли завета, и все пак да избегне? Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, наистина на мястото, където живее царят, който го направи цар, чиято клетва той презря, и чийто завет наруши, именно при него посред Вавилон той ще умре. Нито Фараон с мощната си войска и голямо множество ще му помогне във войната, когато издигат насипи и строят укрепления, за да изтребят много хора. Защото той презря клетвата, като наруши завета; и ето, той беше дал ръката си, и все пак е направил всички тези неща; той няма да избегне. Затова, така казва Господ Йехова: Заклевам се в живота Си, наистина Моята клетва, която той презря, и Моят завет, който той наруши, Аз ще го стоваря върху собствената му глава. И ще разпростра Моята мрежа върху него, и той ще бъде хванат в Моя капан, и ще го доведа във Вавилон, и там ще вляза в съд с него за престъплението, което е извършил против Мене. И всичките му бегълци във всичките му отряди ще паднат от меч, а останалите ще бъдат разпръснати към всеки вятър: и ще познаете, че Аз, Йехова, съм го изрекъл“-стихове 11-21.
Това, което беше трудно за Израел да осъзнае, беше, че техният собствен Бог сега беше срещу тях, и Той беше Този, Който беше възвеличил Навуходоносор и му беше дал власт над народите; така че беше в негова власт да сваля или поставя царе по собствена воля.
Въпреки че, без съмнение, самият Навуходоносор не е бил наясно с божествените съвети, той все пак е действал под ръководството на онзи Йехова, когото не е познавал, когато е отвел Йоахин в плен и е поставил марионетния цар Седекия, с когото е сключил завет и който се е заклел с тържествена клетва, че ще управлява като негов представител в Йерусалим. Със своето колебание и коварни заговори, Седекия е разпалил гнева на своя сюзерен и се е изложил на възмущението на Бога, Съдията на цялата земя, Който обича истината и мрази измамата и лъжите. Затова Езекиил е предсказал, че нещастният цар на Юда, който е презрял дадената клетва и е нарушил завета, с който се е съгласил, ще бъде пленен от Навуходоносор и отведен във Вавилон, за да научи там с горчивина и скръб безумието да се подиграва с Бога и да крои планове да осуети Неговите съвети. Но въпреки че всичко е било толкова мрачно за Юда по онова време, Бог не е забравил Своето обещание към Давид, че никога няма да му липсва човек, който да седне на трона му; и така в определеното време възстановяването на Израел ще се осъществи и един Давидов Син ще управлява в Йерусалим и на планината Сион, над цялата земя.
„Така казва Господ Йехова: Аз също ще взема от високия връх на кедъра и ще го посадя; ще откъсна от най-горните му млади клонки една нежна и ще я посадя на висока и издигната планина: на планината на височината на Израел ще я посадя; и тя ще пусне клони, ще даде плод и ще стане хубав кедър: и под него ще живеят всякакви птици; в сянката на клоните му ще живеят. И всички полски дървета ще знаят, че Аз, Йехова, свалих високото дърво, издигнах ниското дърво, изсуших зеленото дърво и накарах сухото дърво да процъфти: Аз, Йехова, съм говорил и съм го извършил“ – ст. 22-24.
Тази „нежна издънка“ е Човекът, чието име е „Издънката“ от Захария 6:12, Който ще израсне на Своето място и ще построи храма на Господа. Той е „По-великият Син на Великия Давид“, „Коренът и Потомъкът на Давид“ (Откровение 22:16), когото Бог посочва в Захария 3:8 като „Моя Слуга Издънката.“ За Него Исая пророкува, че Той ще бъде като „Пръчка от стъблото на Есей, и Издънка ще израсне от корените му“ (11:1).
Когато Той дойде в определеното от Бога време, Той беше отхвърлен от собствения Си народ, но когато се завърне със сила и мощ, Той ще вземе царството и ще управлява делата на тази вселена за Божия слава и за благословение на цялото човечество. Тогава високото дърво на езическото превъзходство ще бъде отсечено и ниското дърво на Юда ще бъде накарано да процъфти, когато царствата на този свят станат царство на нашия Бог и Неговия Христос. Това е постановено от Този, Който не може да лъже, и ще се осъществи в деня на Йеховавата сила.