Глава 31 от Езекиил представя Божието послание към Фараона, използвайки неотдавнашното падане на Асирия като предупреждение. Асирия, някога могъща империя, сравнявана с голям кедър, беше напълно унищожена поради своята гордост и самовъзвеличаване. Това служи като урок за Египет да се смири пред Бога и да избегне подобна присъда.
Бележките на Айрънсайд към избрани книгиБележките на Айрънсайд
В тази глава Бог, чрез Своя пророк, в послание, дадено около два месеца по-късно от предишните предсказания, насочва вниманието на Фараона и неговия народ към съда, който вече беше паднал върху Асирия, за да може Египет да се поучи оттам за глупостта на самовъзвисяването и независимостта от Бога. Асирия и Египет бяха двете най-велики владения в света на своето време преди метеоритния възход на Вавилонската империя. По едно време изглеждаше, сякаш Асирия беше предопределена да управлява света, но това не беше Божият план. Дойде денят, когато това велико царство беше напълно унищожено, и Халдея стана изключителната азиатска сила, както Египет беше изключителното африканско царство. Същият Бог, Който се беше справил с Асирия, сега се справяше с Египет; и Той призова Фараона да научи урок от това, което се беше случило в Месопотамия, за да може той самият да се смири пред Бога, преди предсказаният съд да падне с цялата си ярост върху него.
„И стана в единадесетата година, в третия месец, на първия ден от месеца, че словото на Йехова дойде към мене и рече: Сине човешки, кажи на фараона, царя на Египет, и на множеството му: На кого приличаш ти във величието си? Ето, асириецът беше кедър в Ливан с хубави клони, и с горска сянка, и с висок ръст; и върхът му беше между гъстите клони. Водите го хранеха, бездната го правеше да расте: реките му течаха около насаждението му; и то изпращаше каналите си към всички дървета на полето. Затова ръстът му беше издигнат над всички дървета на полето; и клоните му се умножиха, и разклоненията му станаха дълги поради многото води, когато ги пускаше. Всички небесни птици правеха гнездата си в клоните му; и под разклоненията му всички полски зверове раждаха малките си; и под сянката му живееха всички велики народи. Така беше то хубаво във величието си, в дължината на разклоненията си; защото коренът му беше при много води. Кедрите в Божията градина не можеха да го скрият; елите не приличаха на клоните му, и чинарите не бяха като разклоненията му; нито едно дърво в Божията градина не беше като него по красота. Аз го направих хубаво с множеството на разклоненията му, така че всички дървета на Едем, които бяха в Божията градина, му завиждаха” – ст. 1-9.
Асирийците бяха оприличени на голям кедър в Ливан с разперени клони и сянка като на гора, под която полските зверове можеха да намерят убежище, и в чиито клони небесните птици можеха да си построят гнезда. Същата фигура беше използвана по-късно за Вавилон, оглавяван от Навуходоносор; и по малко по-различен начин, подобна фигура беше използвана от нашия Господ Иисус Христос по-късно, за да изобрази великата световна църква, която трябваше да се развие в резултат на покварата на Църквата от религиозната политика. Това се вижда в притчата за синапеното дърво.
Асирия включваше онази част от Азия, в която първоначално се намираше Едемската градина. Тя беше голям оазис между двете реки, Ефрат и Тигър, и точно както Египет зависеше от Нил, така и Асирия зависеше от тези могъщи потоци.
От малко начало в Централна Азия беше изградена огромна империя -империя, за която човек би предположил, че щеше да просъществува много векове, но когато достигна върха на своята мощ, нейните царе бяха толкова надути от чувство за собствено превъзходство и толкова увлечени от зависимостта си от своите фалшиви богове, че Йехова се разправи с тях в съд; и Ниневия и всички велики градове на Асирия паднаха пред огромни наводнения и нахлуващи армии. Така Вавилон излезе на преден план, скоро да поеме световно господство. Нека Египет се поучи от съдбата на Асирия за глупостта да се хвали срещу Бога.
„Затова така казва Господ Йехова: Понеже ти си възвишен на ръст, и той е поставил върха си между гъстите клони, и сърцето му се е надигнало поради височината му; Аз ще го предам в ръката на силния на народите; той непременно ще се разправи с него; Аз съм го изгонил поради нечестието му. И чужденци, страшните от народите, са го отсекли и са го оставили: по планините и по всички долини клоните му са паднали, и вейките му са счупени от всички водни потоци на земята; и всички народи на земята са слезли от сянката му и са го оставили. Върху развалините му всички небесни птици ще живеят, и всички полски зверове ще бъдат по клоните му; за да не се възвишават на ръст никое от всички дървета при водите, нито да поставят върха си между гъстите клони, нито силните им да се издигат на височината си, дори всички, които пият вода: защото всички те са предадени на смърт, в най-долните части на земята, сред човешките синове, с онези, които слизат в ямата“ – ст. 10-16.
В този конкретен раздел Бог говори ретроспективно. Някои са смятали, че тези стихове се отнасят пряко за Египет, доколкото Асирия вече беше паднала, за да не се издигне повече до идния ден, когато това велико царство ще бъде възродено под управлението на Месията, за да сподели с Израел и с Египет в славата на земното царство на Христос. За това четем в Исая 19:24. Изглежда ясно, че пророкът все още насочва вниманието на фараона към това, което Бог беше извършил във връзка с Асирия, за да може той да научи един много необходим урок относно собствената си пълна неспособност да се бори успешно срещу Йехова. Тези стихове описват присъдата, която сполетя Асирия, и ни пренасят към гибелта на нейните водачи в невидимия свят. Четем: „Всички те са предадени на смърт, в най-долните части на земята, сред човешките синове, с онези, които слизат в ямата.“
Бог беше заявил в Псалми 9:17: „Нечестивите ще се обърнат в ада, и всички народи, които забравят Бога.“ Адът тук не е огненото езеро, окончателната гибел на неспасeните, но е същото като Хадес в Новия завет, мястото на отпътувалите духове, очакващи последния ден на съда. В това мрачно обиталище могат да бъдат намерени всички, които са се борили против Бога и са умрели непокаяни, и всички, които са живели в пренебрежение на Неговото Свято Слово и са забравили задълженията си да ходят в послушание на откровението, което Той е дал. Има такива, които настояват, че Шеол е само гробът; но то говори за нещо много по-дълбоко от всяка гробница. Хората могат да строят гробници и да ги притежават сами, но Шеол е обиталището на духовете, които имат отношение към Бога след смъртта на тялото. Стихове 15 до 17 потвърждават това.
Така казва Господ Йехова: в деня, когато той слезе в Шеол, Аз предизвиках траур; Аз покрих бездната заради него и Аз спрях реките й; и големите води бяха спрени; и Аз накарах Ливан да скърби за него, и всички полски дървета примряха заради него. Аз накарах народите да се разтреперят от шума на падането му, когато го свалих в Шеол с онези, които слизат в ямата; и всички дървета на Едем, отбраните и най-добрите от Ливан, всички, които пият вода, бяха утешени в долните части на земята. Те също слязоха в Шеол с него при онези, които са убити с меч; да, онези, които бяха негова мишца, които живееха под сянката му сред народите"-стих. 15-17.
Народите, които бяха в съюз с Асирия, онемяха от изумление и затрепериха от страх, когато онези, които бяха начело на това могъщо господство, бяха посечени с меч и слязоха под божествен съд в Шеол – там да чакат деня, когато щяха да отговарят пред Бога за своята арогантна гордост.
Препратката към дърветата на Едем е свързана, както беше намекнато, с факта, че местоположението на Едем, както е дадено в Битие, е било същото като това на Асирия по-късно. Никой народ не е успял да устои на Навуходоносор. Унищожени от триумфиращите халдейски армии, и те слязоха в Шеол с Асирия, при онези, които преди тях бяха убити с меч. Каква надежда тогава имаше Египет да устои на силата на халдейците, когато Сам Бог беше постановил те да бъдат използвани, за да посетят съд над всички народи!
„На кого си подобен по слава и величие сред дърветата на Едем? Но ще бъдеш свален заедно с дърветата на Едем в най-долните части на земята: ще лежиш сред необрязаните, с онези, които са убити с меч. Това е фараонът и цялото му множество, казва Господ Йехова“-ст. 18.
Нека Фараон да се поучи от случилото се в Азия и да разбере, че колкото и да се опитва да се предпази от унищожение, докато се издига срещу Бога на Израел, той само се излага на същата гибел, която е сполетяла Асирия. Това, казва пророкът, е Фараон и цялото му множество, защото и те трябва да страдат по същия начин като тяхното велико сестринско царство.