Тази глава описва видение за Божия предстоящ съд над Йерусалим, където на шестима въоръжени мъже е заповядано да избият неразкаялите се. Един мъж с мастилница е инструктиран да отбележи челата на онези, които скърбят за мерзостите на града, като ги пощади от унищожението. Съдът трябва да започне от светилището, като Бог обяснява, че беззаконието на Израел и Юда е изключително голямо.
Това е белег на благодат, действаща в душата, когато човек се отличава със свят ужас от заобикалящия грях и нечистота. Под това не се разбира отношение от типа „Стой настрана, защото съм по-свят от теб“, а признание на факта, че самият той е част от нечестив и противоречащ народ; който, подобно на Даниил, Неемия и Ездра, носи греховете на своя народ в собственото си сърце и застава с тях в изповед пред Бога.
Когато Господ погледна народа на Юда в дните на Езекиил, Той видя много малко доказателства за този дух на самоосъждане. Той, Който отдавна би пощадил градовете на равнината, ако бяха намерени десет праведни мъже в Содом, беше търсил напразно някаква значителна група в Юдея, която да скърби пред Него заради изобилстващото зло. Той би отделил всеки такъв от отстъпническия народ, свързвайки ги със Себе Си в съд над останалите. В едно забележително видение това беше изяснено на пророка.
Тогава Той извика в ушите ми със силен глас, казвайки: Накарайте онези, които имат власт над града, да се приближат, всеки с разрушителното си оръжие в ръка. И ето, шестима мъже дойдоха откъм горната порта, която е обърната на север, всеки с оръжието си за клане в ръка; и един мъж сред тях, облечен в ленени дрехи, с писарски мастилник на хълбока си. И те влязоха и застанаха до медния олтар. И славата на Бога на Израел се издигна от херувима, върху който беше, до прага на дома; и Той повика човека, облечен в ленени дрехи, който имаше писарски мастилник на хълбока си. И Господ му рече: Мини през средата на града, през средата на Йерусалим, и сложи белег на челата на мъжете, които въздишат и плачат за всичките мерзости, които стават сред него” – ст. 1-4.
В това може да се види вдъхновението от ярката картина на Джон Бънян за призива за посвещение в битките на Господа, както е видяно от поклонника в Дома на Тълкувателя. Цялото същество на Бънян беше наситено с Писанията, което оцветяваше цялото му мислене и писане.
Чува се глас, който призовава от светилището тези, които са на власт в Йерусалим, да се приближат с мечовете на съда в ръцете си.
На този призив откликнаха шестима мъже във видението, всеки въоръжен да се справи с нарушителите против Божия закон. Сред тях беше един писар, или летописец, облечен в лен, символ на праведността, и имащ писарски мастилник до себе си според обичая от онези дни. Всички тези мъже заеха позициите си пред медния олтар, който говори за кръстната работа на нашия Господ Исус Христос, и в светлината на който целият свят на неразкаяните ще бъде съден.
Пророкът вижда славата на Бога на Израел, която се беше издигнала от обичайното си място между херувимите над умилостивилището, сега рееща се над прага на дома. Божият престол вече не е престол на благодатта, а на съда, защото благодатта е била отхвърлена и Божията святост – предизвикана.
Гласът се чува отново и е идентифициран като този на самия Йехова. Той заповядва на мъжа, облечен в лен, който имаше писарския мастилник, да мине през средата на град Йерусалим и да постави знак върху челата на онези, които проявяваха душевно страдание, като въздишаха и плачеха заради многобройните мерзости, практикувани навсякъде. Човек си спомня за 144-те хиляди от всички племена на Израел, които трябва да бъдат запечатани на челата си точно преди голямата скръб да връхлети света с цялата си ужасна ярост. И днес мислим за онези, които, обърнали се към Бога в покаяние и доверили се на Господ Исус Христос, са запечатани от Светия Дух и по този начин отделени от онези, които ще бъдат Анатема Мараната – обречени на съд при идването на Господа. Естеството на знака върху челата на запечатаните в това видение не е посочено, но със сигурност е било знак, че те са се съдили пред Бога и сега са застанали на Негова страна в отношението Му към беззаконията на Юда.
А на другите каза в слуха ми: Минете през града подире му и поразявайте: да не пощади окото ви, нито да имате милост; избийте напълно стареца, младия мъж и девицата, и малките деца и жените; но не се приближавайте до никой човек, върху когото е белегът: и започнете от Моето светилище. Тогава те започнаха от старите мъже, които бяха пред къщата. И им каза: Осквернете къщата и напълнете дворовете с убити: излезте. И те излязоха и поразяваха в града” – ст. 5-7.
Докато четем тези думи, не можем да не ги свържем с тържественото послание на 1 Петрово 4:17-18:
Защото е дошло времето съдът да започне от Божия дом: и ако започне първо от нас, какъв ще бъде краят на тези, които не се покоряват на Божието евангелие? И ако праведните едвам се спасяват, къде ще се явят нечестивите и грешниците?
Въоръжените изпълнители на правосъдието получиха заповед да преминат през Йерусалим и да поразят всички, които нямаха печат на челата си, а думата беше: „Започнете от Моето светилище.“ Така съдът започна със свещеника на Господа, който беше осквернил Неговото име. Дори и така, Бог ще се разправи със строго възмездие с всички, които днес изповядват Неговото име, но имат само форма на благочестие, докато отричат силата му. Господ няма да пощади изповядващата църква, ако нейните членове пренебрегват Неговото Слово и тъпчат Неговата благодат, превръщайки тази благодат в разврат.
Защото народът на Юда беше осквернил храма със своите идолопоклонства, Бог щеше да го предаде на по-нататъшно оскверняване от мъртвите тела на онези, които бяха въстанали против Него.
И докато те поразяваха, а аз бях оставен, паднах по лицето си, извиках и казах: Ах, Господи Йехова! Нима ще унищожиш целия остатък на Израел, като изливаш гнева Си върху Йерусалим? Тогава Той ми каза: Беззаконието на дома на Израел и Юда е извънредно голямо, и земята е пълна с кръв, и градът е пълен с изкривяване на правосъдието; защото казват: Йехова е изоставил земята и Йехова не вижда. И Аз също, окото Ми няма да пощади, нито ще се смиля, но ще стоваря пътя им върху главата им. И ето, човекът, облечен в ленено облекло, който имаше мастилница на хълбока си, докладва по въпроса, казвайки: Изпълних, както Ти ми заповяда” – стихове 8-11.
Разтърсен до дъното на душата си от това видение за избиването на свещеници и народ (което скоро щеше да бъде извършено от халдейските армии), Езекиил падна по лице пред Бога и молеше Той да не унищожава целия остатък от Израел, когато изливаше гнева Си върху Йерусалим. Бог отговори, като заяви, че условията бяха такива, че съдът не можеше повече да бъде отлаган, и доколкото целият народ се беше отклонил от Него и беше отказал всяка молба да се покае и да търси лицето Му, съд без милост трябваше да им бъде отсъден.
Но това не означаваше, че Той е забравил малцината в земята, които въздишаха и плачеха заради условия, които не можеха да поправят. Той вече беше заповядал на унищожителите, казвайки: „Не се приближавайте до никой човек, върху когото е белегът.“ Това ясно показваше Неговата грижа за верния остатък.
Когато първата част от видението приключи, мъжът с мастилницата докладва, казвайки: „Изпълних всичко, както Ти ми заповяда.“ Това беше, за да успокои пророка относно онези, които се бяха смирили пред Бога и скърбяха заради греха на Юда.