Глава 7: ПРЕОБРАЖЕНИЕТО И ДАНЪКЪТ

Въведение: Поглед към бъдещето

В нашата последна глава Господ, говорейки на Своите ученици и казвайки им какви ще бъдат последствията от следването Му, а именно, че по необходимост укор и срам ще бъдат техен дял, ги насочва към бъдещето. В Мат. 16:27 Той насочва погледа на този, който би Го последвал, към бъдещето, за да даде стимул за преданост по пътя сега, казвайки,

Когато Син Човешки дойде в славата на Своя Отец, със Своите ангели, тогава Той ще въздаде всекиму според делата му.

Според това, което сме били за Христос сега, ще бъде наградата в онзи ден. Ако не сме били верни на Христос сега, Той трябва да задържи наградата тогава, което няма да бъде радост за сърцето Му, едва ли е нужно да казвам. Колко необходимо е следователно да се стремим да бъдем за Него сега!

В последния стих на глава 16 Господ беше казал,

Има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син, идващ в царството Си.(Мат. 16:28)

Сега това е било трудност за мнозина. Той още не е дошъл в Своето царство, и как тогава някой, който е стоял там онзи ден, би могъл да не вкуси смърт, докато не го е видял? Той още не е дошъл в Своята слава, и все пак всички, които са стояли там онзи ден, отдавна са напуснали тази сцена. Нямам никакво съмнение, че първият стих на Матей 17 ни дава решението на трудността.

Преображение Господне: Едно миниатюрно царство

Трима от онези, които стояха там онзи ден, видяха картина на установяването на царството. Господ не каза „всички, които стоят тук“, а „някои“. Ако се обърнете към второто послание на Петър, ще бъдете уверени, че тълкуванието, което съм дал на това, е истината:

Защото, когато ви известихме за силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато дойде до Него такъв глас от великолепната слава: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото Аз благоволих.“ И този глас, който дойде от небето, ние чухме, когато бяхме с Него на святата планина.(2 Петрово 1:16-18).

Петър тук дава обяснението на това, което видя на святата планина. И какво беше то? Те бяха „очевидци на Неговото величие“; с други думи, думите на Господ се изпълниха, че някои от тях няма да вкусят смърт, докато не видят Сина Човешки, идващ в Неговото царство. Това беше малък миниатюрен изглед и предвестник на идващото царство на Господ Исус Христос. Господ беше отхвърлен, но Той се връщаше на тази земя, за да установи Своето царство, и Той избра да покаже на тези трима облагодетелствани картина на това царство.

Това беше съвършена миниатюрна картина на царството; Моисей беше там, образ на онези, които са умрели и са отишли в гроба, и ще бъдат възкресени от Господа; Илия, образ на онези, които изобщо няма да умрат, а ще бъдат грабнати живи — макар и променени — за да посрещнат Господа във въздуха, когато Той дойде за Своите светии; и Петър, Яков и Йоан, образи на живите светии, на земята, в хилядолетното царство.

Разказът за преображението е описан във всички синоптични евангелия. Йоан обаче не го описва. Неговото евангелие е пълно с моралната слава на Господа, а не с онази проявена външна и видима слава, която Матей, Марк и Лука описват, но всеки с малка разлика.

Лука казва,

И стана, около осем дни след тези слова(9:28).

И двамата Матей и Марк казват,

И след шест дни.

Има ли някакво несъответствие? Ни най-малко! Матей, който пише от еврейска гледна точка, където седмият ден е денят на славата, казва „След шест дни;“ Лука, който разглежда нещата от друг, възкресенски аспект, който осмият ден показва, казва „около осем дни.“ И двете са верни. Матей не включва двата крайни дни, докато Лука го прави. Точно шест дни — цели дни — са изминали между пророчеството и неговото изпълнение. Няма несъответствие или грешка в това, нито в което и да е друго писание. Всички въображаеми грешки са у тези, които четат Божието Слово, а не в самото Слово.

Учениците и славата на Христос

Когато Господ заведе учениците Си на планината, беше нощ, и учениците очевидно бяха заспали, "защото когато се събудиха," казва Лука, "видяха Неговата слава и двамата мъже, които стояха с Него." Очевидно това проявление на Сина Човешки в слава е продължавало известно време, преди те да се събудят, за да го видят.

Господ беше се качил на планината „да се моли“, и докато този смирен зависим Човек се молеше, молитвата Му продължаваше дълбоко в нощта, Неговите трима ученици спяха. Докато те спяха, цялата тази трансцендентна слава, „получена от Бог Отец“, сияеше около благословения Син Човешки. Това не беше съществената и божествена слава на Неговото същество, която тук беше позволено да пробие булото, което Той беше хвърлил върху нея толкова много години. Не, това беше славата, която Той беше спечелил като Син Човешки, която тогава получи от Отца.

Петър, уви! беше толкова малко в общение с Отца относно цялата тази заслужена слава, много по-ярка от слънчевата светлина, че насочи погледа си към двете звезди Моисей и Илия и проговори много неразумно, както ще видим.

Сигурно е било славно видение!

Исус … преобрази се пред тях: и лицето Му заблестя като слънцето, и дрехите Му бяха бели като светлината.(Мат. 17:2).

Неговите дрехи станаха сияйни, извънредно бели като сняг; така че никой валяч на земята не може да ги избели.(Марк 9:3).

И като се молеше, видът на лицето Му се промени, и облеклото Му беше бяло и сияйно.(Лука 9:29).

И когато тези трима спящи мъже се събуждат, те виждат своя Господ така преобразен, но не сам, Моисей и Илия разговаряха с Него. Мисля, че е възхитително да се забележи усещането, което Моисей и Илия имаха за това какво подхождаше на Христос в този момент. Бедният Петър, събуждайки се от сън, проговори най-неразумно, поставяйки Господа на едно ниво с Моисей и Илия.

Те бяха две водещи фигури на еврейската история. Моисей беше законодателят, а Илия реформаторът. Моисей беше умрял и беше погребан от собствената ръка на Господа; Илия никога не беше умрял, но беше възнесен на небето в огнена колесница (4 Царства 2:11). Той се беше опитал да призове обратно един отстъпнически народ към закона, който бяха изоставили; но не успя и избяга в Хорив, откъдето беше даден законът, и поиска за себе си да умре, казвайки,Достатъчно е; сега, о, Господи, вземи живота ми; защото не съм по-добър от бащите си.(1 Царе 19:4). Но Божият отговор беше, така да се каже, "Ще те взема на небето, без да умреш."

Сега, законодател и реформатор се появяват отново заедно с Месията на планината на славата и говорят "за Неговото заминаване, което Той трябваше да извърши в Йерусалим." Те не говорят за Неговата слава, нито за Неговото царство, а за това, което усещаха в този момент, а именно, че Той щеше да положи живота Си за онези, които бяха Негови. Сладко е да се види как, в общение с Господа, сърцето научава какво Му приляга.

Миниатюрна картина на Царството

Имате тогава в Мат. 17 миниатюрна картина на идващото царство на Господ Исус. Небесната му страна е символизирана от Моисей — човекът, който беше умрял и възкресен от смъртта; и от Илия — човекът, който беше взет на небето, без да умре. Тези двамата изобразяват небесните светии — някои възкресени от мъртвите, други променени и грабнати при второто пришествие на Господа.

Тогава имате земната страна на царството, изобразена в Петър, Яков и Йоан, точно както впоследствие ще има земни светии, които, макар и да не са на най-висока позиция, въпреки това ще се къпят в светлината на славата на Човешкия Син, когато Неговото царство бъде установено.

Моисей и Илия са видени тук, заети единствено с Исус. Личната идентификация, научаваме от тази сцена, ще остане в деня на царството, независимо дали в неговата небесна или земна страна, въпреки че много от това, което ни бележи като хора тук долу, ще е отминало, слава Богу. Все пак предполагам, че ще се познаваме, докато сме изцяло и единствено заети със Самия Господ.

Погрешното предложение на Петър

Петър не беше точно в това състояние тук, когато сцената на славата избухва пред него, защото той каза на Исус,

Господи, добре е да бъдем тук: ако искаш, да направим тук три скинии; една за Теб, една за Моисей и една за Илия(Мат. 17:4).

Лука добавя: "Не знаейки какво каза"Лука 9:33); докато Марк чете, че "той не знаеше какво да каже; защото бяха много уплашени." Това само показва колко опасно нещо е за светеца да говори, освен ако няма сигурното усещане, че има ума на Господа в това, което казва.

Моисей и Илия разговарят с Господ за Неговата смърт, която предстои да се осъществи, когато Петър, „без да знае какво говори“, но очевидно възхитен от гледката на Законодателя, Реформатора и Месията, стоящи заедно, желае царството да бъде установено тогава и там. Той казва на Исус,

Господи, добре е да сме тук: ако искаш, да направим тук три шатри, една за Теб, и една за Моисей, и една за Илия.

Но с това той поставя Божия Син, Спасителя, Моисей, законодателя, и Илия, реформатора, всички на едно равнище, и Бог не можеше да понесе това. Затова веднага,

светъл облак ги засенчи,

и глас се разнесе от облака, казвайки:

Това е Моят възлюбен Син, в Когото Аз благоволявам; Него слушайте.

Петър без съмнение се зарадва много, когато видя Месията, законодателя и реформатора всички заедно. Това, което би искал, беше да увековечи тази благословена среща. Той желаеше тя да продължи. Той до голяма степен се върна към духа, в който беше, когато Господ му беше казал: "Махни се от Мене, Сатана." Петър, който беше паднал в краката на Господа и Му се беше поклонил, който беше изповядал: "Ти си Христос, Синът на живия Бог," сега изглежда, сякаш всички тези уроци са били изгубени, и той би поставил Божия Син на едно ниво със Своите служители, колкото и обичани мъже да бяха те.

Но Отецът не можеше да понесе такова оскърбление към Неговия възлюбен Син, и изведнъж,

светъл облак ги осени: и ето, глас от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото Аз благоволих; Него слушайте.(ст. 5).

Какъв беше светлият облак? Вярвам, че това беше Шехината на славата, това, което е домът на Отца за нас. Моисей и Илия бяха обгърнати от и скрити в този облак, който за нас е домът на Отца. Учениците се уплашиха, когато Моисей и Илия влязоха в този облак. Да бъдеш толкова близо до Бога беше отвъд тяхната вяра или очакване.

Само Исус остава

Денят на Моисей беше отминал; денят на Илия завинаги беше отминал; но сега има Един, в Когото Отец винаги намира Своето удоволствие, и Неговият глас казва най-категорично: „Него слушайте.“ При Неговото кръщение Отец каза само: „Това е Моят възлюбен Син.“ Той тогава не каза: „Него слушайте.“ Предполага се, че всеки би Го послушал. Но тук, където са се появили съперници, където други са поставени на едно ниво с Него, гласът на Отца се чува да казва: „Него слушайте.“

В днешно време хората не викат за три скинии, но, уви! те често викат за две; защото законът често се поставя наравно с Христос. Но цялата истина сега е съсредоточена в Божия Син. Законът беше израз на Божията претенция към човека, но денят на закона отмина. Той трябва да отстъпи място на пълното и съвършено откровение на всичко, което е Бог, и на всички благословени взаимоотношения с Отца и Сина, които произтичат от извършеното изкупление. Затова Павел казва,

Вие не сте под закона, но под благодат.(Рим. 6:14).

Дали Самият Господ е Този, Когото сега трябва да слушаме? Отдаваме ли сърцата си да бъдат водени от Неговия благословен глас към близка интимност с Отца?

Петър със сигурност не блести тук. Моисей беше законодателят, но законът не можеше да спаси човек. Илия беше реформаторът, но реформацията не може да спаси човек. Само Исус, Божият Син, може да спаси; но, благословено да е Неговото име, Той спасява всеки човек, който идва при Него. Няма ли да дойдеш при Него, приятелю мой? Бог категорично казва: "Него слушайте."

Исус утешава Своите ученици

Когато Петър и неговите съученици чуха тези думи, те паднаха по лице и се уплашиха много, но Исус ги докосна, казвайки:

Стани, и не се бой.

Защо трябва да се страхуват? Поглеждайки нагоре, "те не видяха никой друг освен Исус." От Него никой не трябва да се страхува. Чувал ли си вече Неговия глас, приятелю мой?

Часът идва и сега е,Господ казва,

когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син; и които чуят, ще живеят.

Господ да ви даде да слушате Неговия глас сега, да, да чувате, да вярвате и да живеете. Гласът на Моисей може да ви събуди, този на Илия да задълбочи чувството ви за грях, но гласът на Исус сладко ще успокои разтревоженото ви сърце, ако го чуете.

Петър, преди да напише своите Послания, си е научил урока; той се наслаждава на Него и затова цитира само думите: "Това е Моят възлюбен Син"; той не добавя: "Него слушайте"; защото наистина сърцето му вече беше напълно в общение с Бога. Имам някого, казва Бог, там долу на земята, който изпълва сърцето Ми с радост и наслада; и чувствата на Петър напълно откликват.

Струва ни се странно да четем, че учениците "се уплашиха, когато те (Моисей и Илия) влязоха в облака." Нямаха нужда, защото колкото повече знаем какво е да пребъдваме в присъствието на Отца, толкова по-щастливи ще бъдат сърцата ни. Но урокът, който трябваше да научат тук, беше, че макар те да изчезнат, Исус остава.

И когато вдигнаха очите си, не видяха никого, освен само Исус.

Ах! Това е много сладко. Моисей може да си отиде и Илия може да си отиде, но ако ти е останал Исус, имаш всичко, което сърцето ти може да пожелае.

Разбрали ли сте вече какво е да имаш само Исус в сърцето си, или някой или нещо друго е абсолютно необходимо за вашето щастие? Ако е така, ще бъде ужасен ден за вас, когато този човек бъде отнет. Сърцето ви тогава ще остане напълно опустошено, защото не сте разбрали какво е да имате Исус като Несравнимия.

Ако имаш Исус на първо място в светлия ден, ще Го имаш на първо място, няма нужда да казвам, и в тъмния ден. Катастрофата може да дойде, не знаеш колко скоро, но ако имаш Исус, сърцето ти не може да бъде опустошено и самотно.

Данъкът: Исус и Петър

И като слизаха от планината, Исус им заръча, казвайки: Не казвайте видението на никого, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.(Мат. 17:9). Марк добавя, че те са попитали: „Какво трябва да означава възкресението от мъртвите“ (Марк 9:10). Не възкресението на мъртвите оспорваха те; всеки евреин разбираше това, а Неговото възкресение измежду мъртвите, Неговото изваждане измежду мъртвите като знак за особената Божия благосклонност, и като първи плод и образец на онези, които също ще бъдат така извадени.

Урокът, който Петър научи за славата на своя Учител и за Неговата лична стойност на планината, е последван от дълбоко потвърждение на това малко по-късно. Ще разгледаме за момент инцидента, свързан с данъчните пари в края на тази 17-та глава от Матей. Капернаум (Мат. 17:24) е, нямам никакво съмнение, градът, който е наричан "собствен град" на Господ (Мат. 9:1). В собствения си град му се налагат данъци.

Споменатият данък не е данъкът, наложен от римляните, а беше храмов данък, дидрахма, монета на стойност петнадесет пенса, която всеки юдеин плащаше за поддръжката на храма; и въпросът, зададен, когато тези, които събираха дидрахмата, дойдоха при Петър и казаха,

Вашият Учител не плаща ли данък?(ст. 24)

беше всъщност това: Добър евреин ли е вашият Учител? Моят Учител добър евреин ли е? казва импулсивният Петър, разбира се, че е! Петър, притеснен за репутацията на своя Учител като добър и предан евреин, веднага отговаря с „Да“ на въпроса на събирача. Този въпрос и отговорът на Петър се случиха извън къщата, далеч от Господа; и когато Петър влиза, Господ показва, че Той е много повече от човек, да, че Той е Бог, като разкрива какво е било в сърцето на Петър и дава да се разбере, че е знаел какво мисли.

Благословеният Господ, без да даде на Петър възможност да говори, веднага казва,

Как мислиш, Симоне? От кого царете земни взимат данък или налог? От своите синове, или от чужди?

Петър му казва: От чужди. Исус му казва: Тогава децата са свободни (Мат. 17:25-26)

Господ ще покаже на Петър сега кои са децата. Кой беше Великият Цар? Бог. И кой беше Синът на Великия Цар? Той Самият беше. Но Той също така ще покаже на Петър, че Той и Петър заедно бяха и двамата деца на Великия Цар! Той поставя Себе Си и Петър заедно, както казва: „Да не би да ги обидим.“

И нека кажа, че тук е замесен велик принцип. Казвате ли: „Трябва да отстоявам правата си“? Тогава трябва да стоите сами, Господ няма да стои с вас. Той беше Син на Великия Цар и следователно свободен; но „за да не ги съблазним“, казва Той на Петър,

Отиди на морето, хвърли въдица и вземи първата риба, която излезе; и когато отвориш устата ѝ, ще намериш статир: него вземи и им го дай за мен и за теб.(Матей 17:27).

Иди, казва Той, отново до морето, откъдето те повиках, Петре, и ще намериш риба, която ще ти даде точната монета, която ще плати твоя данък и моя.

Добре е да се отбележи, че статерът, който Петър намери в устата на рибата, беше точно две дидрахми. Тук Исус отново поставя себе си и Петър заедно! Той показва, че знаеше всичко, тъй като каза какво имаше в сърцето на Петър и какво се беше случило извън вратата; и Той показва, че можеше да направи всичко, тъй като Той заповядва на морските риби да дадат данъка.

Рибите на морето, и всичко, което минава през пътеките на морето,според осмия Псалм, бяха всички под Негов контрол и Негово ръководство. Като Син Човешки и в подходящия момент, Той може да заповяда на морските риби да дадат това, от което Той се нуждаеше в този момент. Не знам нищо по-прекрасно от начина, по който Той се поставя тук с Петър, когато казва,Това се дава за мен и теб.

Ценно е да се види начинът, по който Той показва, че трябва да бъдем съединени с Него и свързани с Него, и следователно през целия ни път трябва да ходим с Него и да бъдем водени от Него.

Уроците, които Петър научава в тази глава, са много благословени и много сладки и за нашите души, ако сме готови да ги научим, и да ходим с Него, и да вървим с Него. Господ да ни помогне за Неговото Име.