Йоан 13

Особеното място на тази глава

Тази глава заема особено място в Евангелието. Земната история на Господа е приключила, може да се каже, и Той предвижда в тази глава, и в следващите четири, кръста, и какви щяха да бъдат законните резултати от кръста, чрез който Той напълно прославя Бога. Тук, когато е на път да напусне земята, Той въвежда учениците в общение със Себе Си, в новото и небесно място, което, като човек, Той е на път да заеме.

Те Го бяха смятали за Месия, който щеше да установи царството на земята: Той Царят, а те дълбоко благословени с Него. Всичко това вече е свършило и тук, в тринадесетата глава, докато напуска сцената, Той намеква на учениците какво ще бъде Той за тях и какво трябва да бъдат те за Него. На земята Той беше техен спътник; Той вече не можеше да бъде такъв в този смисъл на земята. Той ще им покаже как може да ги отведе там, където отива Той, и да ги подготви да бъдат там.

Исус като Слуга

Исус тук поема върху Себе Си особено мястото на слуга. Той е съвършено техен слуга; Той, Който беше Господ на всичко. Той никога няма да престане да бъде слуга на Своя народ. „Като възлюби Своите Си, които бяха в света, Той ги възлюби докрай“ (Йоан 13:1). Няма край на любовта на благословения Господ; Неговите обстоятелства може да се променят, но няма промяна в Неговата любов.

Имаме Господа тук като съвършения антитип на еврейския слуга в Изход 21. Той би могъл да излезе свободен, но тогава е трябвало да остави жена си и децата си. „Ако слугата ясно каже: „Обичам господаря си, жена си и децата си; няма да изляза свободен:“ … тогава господарят му да пробие ухото му с шило; и той да му служи завинаги“ (Изх. 21:5-6). Той няма да бъде разделен от тези, които Той обича, и това наистина е значението на Йоан 13.

Исус ще вземе Своите възлюбени, за да бъдат със Самия Него, на мястото, където отива, на основата на изкуплението. Има забележителен момент във връзка с тази пасхална вечеря и умиването на нозете, а именно – тези, които я приготвиха. Матей ни информира (Мат. 26:17-19), че учениците попитали Господа къде да Му приготвят да яде, и Той им казал, но никой не е назован. Марк, разказвайки същото събитие (Марк 14:12-16), казва: „Той изпраща двама от Своите ученици.“ Лука дава техните имена: „И Той изпрати Петър и Йоан, казвайки: Идете и ни пригответе пасхата, за да ядем“ (Лука 22:8).

Йоан, който е бил свързан с Петър в това сладко служение, с обичайната си скромност и скриване на себе си, не споменава нищо за приготвянето на вечерята, в което е участвал, но записва трогателния факт — и той е единственият евангелист, който го прави — че преди да вкусят, самият благословен Господ изми краката им, оцапани несъмнено в това служение, и, така освежени, ги направи по-способни да му се насладят. Малко се съмнявам, че Петър много се е наслаждавал да служи така на своя Господ, макар че се отдръпна, както ще видим, от Неговата смирена благодат, която се стремеше да измие неговите осквернени и вероятно уморени крака.

Сцената на вечерята

Тази сцена от вечерята е изпълнена с благодатта и любовта на Исус. Това е вечерта преди Неговата смърт и „след като вечерята свърши“, всичко беше готово: дори низката подлост на Юда беше извършена. Исус знаеше, че ще напусне този свят, затова, ставайки от вечерята, Той извършва едно действие, най-благословено и поучително.

Той става от вечеря и съблече горните Си дрехи; и взе кърпа, и се препаса, — т.е., Той заема мястото на слугата, — „След това наля вода в умивалник и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която беше препасан“ (Йоан 13:4-5). Беше обичай в страната, ако човек те покани в дома си, първото нещо, което би направил, беше да осигури вода за краката. В Бит. 18:3-4, Авраам направи така; в Лука 7 Господ укорява Симон, че той не го направи.

Господ заема тук мястото на домакин и осигурява водата, и Той заема също поста на слуга и измива краката им. Господ на славата се навежда и измива краката на тези дванадесет мъже. Това беше съвършена благодат; Той, Който беше Бог, навеждайки се и ставайки човек, и след това като човек навеждайки се да извърши действие, което малцина от нас биха имали благодатта да извършат. Тогава, освежени и утешени, Той пожела Неговите собствени да участват в пиршеството, на което ги беше поканил. Той винаги желае да направи Своя народ дълбоко спокоен.

Реакцията на Петър

Петър, верен на характера си, пристъпва напред и, говорейки по човешки, казва: "Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?" Това беше непонятно за него. Това беше унижение за Господа: това беше мисълта на Петър, мисълта на човека, защото ние не знаем как да се смиряваме естествено — само благодатта, само истинската възвишеност може да го направи.

Но изказването на Петър на това, което беше в сърцето му, става средство за развиване, от Господа, на скъпоценна благословена истина. „Исус отговори и му каза: Какво правя, ти не знаеш сега; но ще разбереш по-късно“ (Йоан 13:7). Едва когато Светият Дух слезе, имаше духовна интелигентност, за да се научи значението на това действие. През целия живот на Господа Неговите думи бяха неразбрани. Докато няма притежание на Светия Дух, никога няма да има знание за ума и пътищата на Бога. Притежанието на живот не означава сила и интелигентност — притежанието на Светия Дух е това, което отбелязва разликата между светците сега и тези от отминали времена.

Духовно значение на умиването на краката

Отговорът на Исус разкрива духовното значение на това, което Той правеше, значение, което Петър тогава не можеше да разбере, затова той казва: "Никога няма да умиеш краката ми;" но "Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене." Виждате, човекът беше в състояние на грях и разруха тук, с което Христос не можеше да има дял. Трябва да зависиш от Мен, затова Той казва, за да те подготвя да бъдеш на мястото, където Аз отивам.

Ако не съм очистен първоначално чрез кръвта на Христос и не познавам очистващата сила на водата, нямам дял с Христос. Той умря, за да ме направи чист, и Той живее, за да ме поддържа чист. Ако не съм измит в Неговата кръв. преди всичко, не може да има връзка с Него, и ако не се поддържа това състояние чрез измиването с вода, не може да има дял с Него.

Тогава Петър казва: „Господи, не само краката ми, но и ръцете ми, и главата ми,“ Той е като много християни сега – те са били измити в кръвта на Спасителя и знаят това; простени са и знаят това; но ако съвестта им се оскверни, тогава си мислят, че трябва да се върнат и да бъдат измити отново в кръвта; но това би свело кръвта на Христос до нивото на кръвта на бикове и кози от старозаветната история.

Сега благословената истина е, че: „Този Човек, след като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога“ (Евр. 10:12). Ефикасността на тази кръв винаги пребъдва пред Бога и възможността душата да бъде отново измита в тази кръв е завинаги изключена. Несъвършенството на старозаветната жертва беше това, което направи нейното повторение необходимо. Съвършенството на жертвата на Исус е това, което прави нейното повторение невъзможно.

Вие казвате, Какво ще кажете за ежедневния провал? Това е, за което говори тази глава: това е очистването с вода, не с кръв, и е чрез Божието Слово. Водата дава усещане за пречистване. Петър казва: „Понеже сте очистили душите си, като се покорявате на истината чрез Духа“, и т.н. (1 Петър 1:22). Не се съмнявам, че водата е Божието Слово, приложено от Духа; то носи мисълта за пречистване чрез Божието Слово, което идва при мен и ме съди изцяло.

Разбиране на „Измиване“ в контекст

Това е изяснено в Господния отговор към Петър. „Исус му казва: Който е измит, няма нужда да мие освен нозете си, но е цял чист; и вие сте чисти, но не всички. Защото Той знаеше кой ще Го предаде; затова каза: Не всички сте чисти“ (ст. 10, 11).

Тук Господ използва две различни думи за "мия". Първата дума носи със себе си мисълта за пречистване чрез потапяне във великата римска баня, използвана сутрин за цялото тяло; но след това, през деня, беше постоянно и обичайно нещо краката да бъдат освежавани чрез измиване, и тук използваната дума е тази, която се отнасяше за нещо малко.

Самата вода, използвана тук или другаде като образ, означава пречистване чрез Словото, приложено в силата на Духа. Когато човек е „роден от вода и Дух“ (Йоан 3:5), тогава цялото тяло е измито. Има пречистване на мислите, както и на действията, посредством обект, който формира и управлява сърцето. Това е задължително свързано с делото на Христос на кръста и кръвта на изкуплението.

Ако изобщо си вярващ, ти си очистен чрез кръвта на Господ Иисус Христос, — и започваш „цял е чист“, — по-бял от навятия сняг чрез скъпоценната кръв на Спасителя. Бил си окъпан от това, което е премахнало всяка следа от осквернение, така че Христос може да каже „цял е чист“; но тъй като ходим през осквернен и оскверняващ свят, „който се е окъпал, няма нужда да мие друго освен нозете си.“

Какво разбирате под краката? Това е ходенето. Докато преминаваме през тази сцена, ние се замърсяваме. Това не подхожда на Божия дом и следователно трябва да бъде поправено. Любовта на Господа осигурява поправката. Той мие краката ни. Той използва само вода, за да го направи. Веднъж щом душата е обърната, това не може да се повтори; веднъж щом Словото е приложено от Светия Дух, делото е извършено и не може да бъде отменено, точно както поръсването с кръв не може да бъде повторено или обновено. Не мога да се родя отново два пъти или да бъда измит от греховете си в кръвта на Христос два пъти. „Веднъж“ е думата, която Писанието използва в това отношение: но аз мога да съгреша и да замърся краката си, и моето общение с Бога може да бъде прекъснато. Тогава нежната любов на Спасителя се вижда във възстановяването. Той използва леген и кърпа сега, въпреки че е в слава.

Христовото служение и застъпничество

Как Той постига това? Винаги чрез Божието Слово — вода. Как това Слово може да достигне до нас, е съвсем друг въпрос. Може да е било насаме, когато никое око не е било върху нас освен Неговото, и никакъв глас не се е чувал освен Неговия, чрез написаната страница на Писанието; или, от друга страна, може да сме били освежени или утешени, или съвестта ни да е била докосната, чрез публичното служение на брат. Откъде е дошло словото, което е докоснало сърцата ни? От Господа; това е настоящото служение на Христос. Ние сме по-склонни да гледаме на съда, който Той използва, — така да се каже, това, което държи водата, — легена, но всъщност Господ е Този, Който ни служи. Той има око върху всяка овца и Той знае точно какво иска всяка овца, и Той знае как да изрече словото, което ще освежи сърцето и ще премахне нечистотата.

Но може би някой ще попита: „Какво е това тринадесета глава от Йоан — това миене на краката — свещенство ли е или застъпничество?“ Разликата е важна! И двете служения са свързани с Христовото застъпничество за нас. Свещенството се упражнява, за да не съгрешаваме, застъпничеството е за извършени грехове, за да може общението да бъде възстановено. Тук то е по-скоро с характер на застъпничество. Това е служението на Неговата съвършена любов, която не може да намери покой, освен ако няма Своя народ близо до Себе Си, и освен ако не премахне всичко, което би могло да ги държи на разстояние. Тези, които обичаш, обичаш да ги имаш близо до себе си, и любовта ти никога не е по-удовлетворена, отколкото когато тези, които обичаш, разчитат на любовта ти, и още повече, я използват! Защото любовта обича да служи, а егоизмът обича да му се служи. Любовта, която служи, винаги се освежава, и този, който напоява другите, сам се освежава.

Разликата между свещенството и застъпничеството на Господ Исус е много важна за изясняване. Свещенството поддържа душата пред Бога. То не допуска провал. Аз съм поддържан с цялата сила на Неговото рамо и с обичта на Неговото сърце пред Бога, в цялата ефикасност на делото, което Той извърши, преди да стане Свещеник, защото Той не беше Свещеник на земята.

В 1 Йоан 2: ще намерите какво е застъпник. Това е същата дума, която е преведена като Утешител в Йоан 14, 15, 16. Християнинът има двама Утешители, един на небето и един на земята. На небето Утешителят, Господ Исус, е пред Отца. На земята Утешителят, Светият Дух, обитава в тялото на вярващия в Господ Исус. Господ никога не престава да обича, а Светият Дух никога не напуска вярващия. Ако мисля за Господа горе, или за Духа на земята, и двамата са заети с интересите и благословението на тези, на които служат.

Изповед и възстановяване на греха

В първото послание на Йоан четем, че не трябва да грешим: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешавате. И ако някой съгреши, имаме ходатай при Отца, Исус Христос Праведния“ (1 Йоан 2:1). В седмия стих на първата глава се казва: „кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях.“ Това е постоянно пребъдващият характер на кръвта, която ви е направила чисти и ви поддържа чисти. Кръвта е тази, която ви поддържа чисти пред Бога, в божествена праведност; водата е тази, която ви поддържа чисти по отношение на съвестта ви и ви подготвя за общение.

"Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас." Ако кажа, че нямам грехове, това е вярно, защото Христос ги понесе и ги отстрани; но ако кажа, че нямам грях, истината не е в мен, защото това е моята природа като дете на Адам, и плътта все още е в мен. Ако тя действа, аз веднага имам грехове, за които Бог и съвестта са наясно. Как тогава ние като вярващи се отърваваме от тези ежедневни грехове? "Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда" (1 Йоан 1:9). Това предполага възможността един християнин да съгреши, което непременно прекъсва неговото общение.

Какъв е начинът той да се отърве от греха си? Как може да се върне? Ако се опитва да се върне при Бога, казвайки, както едно време: „Аз съм изгубен грешник“, той никога няма да получи възстановяване по този начин. Защо? Защото той не е изгубен грешник, той е осквернено дете, непослушно дете. Тази душа никога не се оправя, докато не се върне с признание за истинската си връзка, която, слава Богу, греховните ѝ пътища не са унищожили, и не каже: Отче, аз бях непослушно дете. Човекът, който е прав пред Бога, изповядва греха си и тогава научава какво е прошката.

Самото искане на прошка и изповядването на грехове са две различни неща. Изповедта включва истинско усилие и носи със себе си благословение. Самото искане на прошка често е само повърхностно. Изповедта трябва да бъде индивидуална. Индивидът е този, който е сгрешил, и той изповядва греха си на своя Отец. Човекът, който казва, че "няма грях", няма истината в себе си. Това би трябвало да накара някои перфекционисти от последните дни да спрат и да видят сериозната основа, на която наистина стоят.

Човекът, който казва, че "не е съгрешил", прави Бога "лъжец" (1 Йоан 1:10), защото Той твърди, че "всички са съгрешили" (Рим. 3:23), и всеки човек би направил добре да размисли върху това твърдение. Но тук има съвършено облекчение за съгрешилия или отстъпилия светец, този, който е бил непослушно дете. "Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда." Той е верен и праведен към Христос, Който е умрял за тези грехове. Човекът, който наистина търси това облекчение, казва: "Ще изповядам престъпленията си на Господа;" и какво откри той? "Ти прости беззаконието на греха ми" (Пс. 32:5).

Вървене в Христос

Но има нещо повече от това. Не бива да грешим и няма причина да грешим. Плътта във вас не ви дава лоша съвест, но ако я оставите да действа, тя ви дава лоша съвест. „Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи тъй, както е ходил и Той“ (1 Йоан 2:6). Животът на християнина е Христос, а неговата сила е Светият Дух, и Павел казва: „Всичко мога чрез Христос, Който ме укрепява“ (Фил. 4:13).

Ако съгреша, блаженият Застъпник във висините извършва Своята ходатайствена работа, за да бъда възстановен. Той поема инициативата по благодат, както виждаме в собствения случай на Петър по-късно. Резултатът от Неговото застъпничество, вярвам, е, че Светият Дух поставя греха на съвестта ми, общението е прекъснато и не е възстановено, докато не го изповядам на Отца и така съвестта ми да бъде облекчена и очистена чрез пречистващия ефект на Словото. Общението с Бога тогава е възстановено.

Преди Петър да съгреши, Исус се помоли, и когато Петър съгреши и се отрече от своя Учител, Господ се обърна и погледна Петър. Причината за възстановяването на Петър беше молитвата на Господ, но средството за осъществяване на възстановяването на Петър беше погледът на Господ към него в двора на Пилат.

Продължаващото служение на Христос

Измиването на нозете следователно е служба, с която Христос сега се занимава за нас. Ако сме небрежни — за което няма причина, нито извинение, нито нужда — ние оскверняваме нозете си, като по този начин ставаме духовно негодни да влезем в Божието присъствие; Христос тогава ни очиства чрез Словото, така че нашето общение с нашия Бог и Отец да може да бъде възстановено.

След като отново облече дрехите Си, намираме Господа да подтиква Своите ученици да "правите това, което Аз ви направих." "И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни да си миете един на друг краката" (Йоан 13:14). Тоест, ние трябва да сме способни и желаещи да си помагаме един на друг. Не е миене на крака да посочваш грешката на друг. Ако ще миеш краката на друг, трябва сам да се наведеш достатъчно ниско. "Щом знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате" (Йоан 13:17).

Мисля, че тайната на голяма част от нещастието се крие в това. Ние не правим това. Ако имахме по-голямо желание, в дух на кротост, да изчистим петното от някое заблудено Божие дете, щяхме да знаем повече какво означава това. Все още сме призовани да си мием краката един на друг, да прилагаме благодатно Словото към съвестта на заблуден брат или сестра, който се нуждае от него. Но за да направим това наистина, трябва да бъдем в смирението на Христос, толкова благословено показано в тази трогателна сцена.

Уроци от Петър

Много ме впечатлява начинът, по който историята на Петър изпълва евангелията, и колко много поучение, дълбоко и благословено поучение, му дължим. Неговите въпроси, неговите грешки, неговите твърдения и неговите разнообразни импулсивни действия са всички забележителни и поразителни средства за извличане от Господ на много от това, което е благословено и полезно за нас.

Някои от тези въпроси се появяват в Йоан 13, но тези, заедно с други, разпръснати из евангелските разкази, ще запазим за следващата ни глава.