Обръщайки се към читателите си като „свети братя“, писателят се стреми да им напомни, че са били отделени за небесни цели. Те вече не са земен народ, а са тези, които са били призовани към небесно призвание. Това е вярно за всеки новороден вярващ днес. Ние сме свързани с небето чрез Самия Този, Който се е върнал при Отца; и Неговото присъствие там е подготвило това място за нас, докато Неговото дело на кръста ни е подготвило за това място.
След това писателят продължава да ни насърчава да размишляваме върху тази благословена Личност, която е както Апостол, така и Първосвещеник на нашата изповед. Апостол означава „изпратен“; Господ Исус Христос, възлюбеният Син на Бога, беше изпратен от Отца. Той ни е разкрил и обявил Отца (Мат. 11:27; Йоан 1:18). Като стана човек, Господ Исус е способен да съчувства с нас във всяка област от живота ни (Евр. 4:14–16).
Но тази благословена Личност не е само нашият Апостол и Първосвещеник на нашата изповед, Той е и Син над Своя дом.
Когато става въпрос за приближаване до Бога, ние идваме чрез Господ Исус Христос (Йоан 14:6), и когато става въпрос за нашето поклонение, ние също се покланяме на Отца чрез Сина. Той е и „Първосвещеник над Божия дом“ (Евр. 10:21). Като Син над Дома, ние трябва да разгледаме Неговата власт и права. Като Първосвещеник над Дома, Той трябва да ни води в нашето поклонение! Колко красиво е тогава, че писателят иска да размишляваме върху Апостола и Първосвещеника на нашата изповед, Христос Исус!
