В историята на Авраам в Битие 18, той погледна нагоре и забеляза трима мъже, стоящи наблизо. Това не беше съвпадение. Господ нямаше нужда да минава покрай шатрата на Авраам, за да стигне до Содом, но Той имаше среща с Авраам. Вместо да отиде до шатрата на Авраам, Господ позволи на Авраам да покаже своята привързаност към Господ, като стоеше наблизо, докато Авраам изтича да ги посрещне. Авраам ги покани да се отбият и да се освежат.
В случая с учениците в лодката, Исус ги беше изпратил напред към другата страна на езерото, а след това Той Сам тръгна да прекоси езерото – Той нямаше нужда от лодка. Можеше да се насочи направо към тяхната лодка, но вместо това Той вървеше наблизо и им позволи да Го видят. Появата Му ги изплаши първоначално, но думите Му успокоиха страховете им, когато разбраха, че това е техният Учител. В разказа на Йоан четем, че „те с готовност Го приеха в лодката“ (6:21).
След възкресението Си, Господ Исус вървеше с двамата ученици по пътя за Емаус. Когато стигнаха до селото, Той създаде впечатление, че ще продължи по-нататък. Все още не знаейки кой е Той, те Го поканиха и Той отвори очите им, за да им се разкрие. Той изчезна от погледа им, но това ги подтикна да се върнат в Йерусалим, за да се радват с другите ученици.
Каните ли Господ във вашите обстоятелства? Както с Авраам, Той ни позволява да Му служим и, по ирония на съдбата, ние сме тези, които се освежаваме, когато го правим. Както с учениците, нека с готовност да Го приемаме в нашите изпитания и да Го включваме в нашите разговори: „Приближете се до Бога и Той ще се приближи до вас“ (Яков 4:8). Поканете Господ и Той ще зарадва сърцето ви.
