28 И заповяда Авесалом на слугите си и рече: Гледайте, когато се развесели сърдцето на Амнона от виното, и ви река: Поразете Амнона, тогаз го убийте. Не бойте се: не съм ли аз който ви заповядвам? укрепете се, и бъдете синове на сила. 29 И направиха Авесаломовите слуги на Амнона както заповяда Авесалом. Тогаз станаха всичките царски синове и възседнаха всеки мъската си та побягнаха. 30 И като бяха те на пътя, слух стигна до Давида, и казваше се: Авесалом порази всичките царски синове, и не остана от тях ни един. 31 Тогаз стана царят, раздра дрехите си, и легна на земята; и всичките му раби които предстояваха раздраха дрехите си. 32 И отговори Ионадав синът на Сама, брата Давидов, и рече: Да не рече господарят ми че са убили всичките момци, царски синове, защото само Амнон е умрял; понеже Авесалом беше решил това от който ден насили сестра му Тамар. 33 Сега прочее, нека не тури господарят ми царят нещо в сърдцето си, и рече че всичките царски синове са умрели; защото само Амнон е умрял. 34 А Авесалом побягна. И стражът момъкът дигна очите си та видя, и, ето, люде много вървяха по пътя зад него от къде страната на гората.
33 Тогаз Иоав дойде при царя та му извести това; и повикна Авесалома, та дойде при царя, и поклони се с лицето до земята пред царя; и царят целуна Авесалома.
20 И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, видя го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна. 21 Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
Историята на връзката на Давид със сина му Авесалом е тъжна, но съдържа важни уроци за нас. Когато Авесалом убива брат си Амнон, той бяга в Гесур, където остава три години (2 Царе 13:28–34). През годините на самоизгнанието на Авесалом, Давид копнее да отиде при него, но за съжаление никога не го прави. Йоав, усещайки копнежа в сърцето на Давид за сина му, се застъпва за завръщането на Авесалом и Давид приема. Авесалом се завръща, но минават две пълни години и едва когато Авесалом настоява да види баща си, това най-накрая се случва: „той дойде при царя и се поклони с лице до земята пред царя. Тогава царят целуна Авесалом.“ На пръв поглед всичко изглеждаше добре; изглеждаше, че помирението е постигнато – но не беше така. Реалността се разкри през следващите години, които кулминираха в заговор и бунт на Авесалом срещу баща му, което доведе до смъртта на Авесалом.
Какво различно събиране беше това на блудния син и баща му, където бяха преживени истинско изповядване и пълно, богато приемане!
Колко е необходимо да бъдем честни в отношенията си в семействата, браковете и местата за поклонение. Бог няма да бъде подиграван. Не можем да се наслаждаваме на Господната вечеря заедно, показвайки щастливо общение и единство на сърцето, ако то не съществува. Колко е важно помирението да бъде истинско и искрено. В противен случай резултатите ще се проявят рано или късно с големи негативни последици.
