Няма нищо, за което Божиите деца да трябва да се съдят толкова много, колкото за пренебрегването да ходят в този свят с очи, вперени в Христос. Ако Бог ви е извел от властта на тъмнината, то е, за да бъдете горе с Христос. Небето сега е вашето единствено място.
Стефан беше „пълен със Светия Дух“. Ние, християните, достатъчно ли мислим за това? Ефектът от това върху Стефан беше, че той погледна непоколебимо към небето, не просто като израз, че е обитаван от Духа, но като доказателство, че душата му е била въведена в това, което занимава Божиите мисли!
Ако оставим Божия Дух да ни изпълни, това ще доведе нашите мисли и сърца, независимо от обстоятелствата, до онова място, където Бог показва Своята слава в Човек на небето. Ако това беше вярно за нас, светът щеше да забележи.
Нищо не е довело до по-голям духовен упадък сред християните днес толкова много, колкото липсата на общение с живия Спасител отдясно на Бога. Аз съм оставен тук в този свят, не за да знам, че съм спасен и отивам на небето, а по-скоро да ходя в общение с Него. Правя ли това?
Стефан получава същата светлина, която по-късно щеше да падне върху Савел от Тарс; Христос позволи на Своята слава да падне върху него. Бог представи на душата на Стефан това, което му позволи да бъде напълно спокоен сред сцената на тъмнината на нечестивите хора, от която Неговият Син беше изгонен. Стефан „коленичи“. Спокойствието на духа му е забележително. Какъв контраст между човешките и божествените мисли в сърцето на човека! Христос винаги е пред Бога в слава – очите на Стефан бяха вперени в Него.
Зает ли си с Него? Ако си, Той е повече от отговор на твоите обстоятелства. Дръж очите си върху Христос на небето.
