Думата „чакам“ в Исая 40:31 съдържа мисълта за просто и единствено взиране в Него. Тя също така обхваща чакането на Него и очакването от Него. Това е много пълноценна дума. Това обяснява защо е превеждана по различни начини. Една дума на английски не предава пълнотата на нейното значение. Следователно, ние трябва да чакаме само на Бога. Трябва да се взираме в Него; да чакаме Него; и да очакваме само от Него. В това упражнение ние задълбочаваме познанието си за това, което е пред ума на Бога; и това измества неща, които са били пред нашите собствени умове, които не са според Неговите.
Кой е бил Негов съветник? Кой Му е показал пътя на разбирането? Той ни разкрива Своите съвети и насочва умовете ни по пътя на разбирането, докато чакаме на Него. Неговите мисли, а не тези, които произхождат от нашите умове, трябва да пребъдват! Неговата сила, а не нашата, ще надделее! И това е, което Той би искал да притежаваме. Той казва: „Славата Господна ще се яви и всяка плът ще я види заедно; защото устата Господни изрекоха това“; и отново: „Но онези, които чакат Господа, ще подновят силата си“ (40:5, 31).
Словото на нашия Бог ще пребъде вечно (ст. 8). Нека очите погледнат нагоре към небесата – Той ги е създал, и цялото им звездно войнство. Нека погледнат надалеч към земята отдолу – Той е претеглил планините; Той е измерил праха на земята; и водите на морето Той е измерил в дланта Си! Всички те проявяват Неговата вечна сила и божественост. Дори народите, толкова видни сега със своите конфликти и изобретателност в разрушението, са за Него като малкия прах на везна. „Всички народи пред Него са като нищо“ и суета! „Те се броят от Него за по-малко от нищо и безполезни“ (ст. 17)! Чакайте на Него!
