Истински вярващ ли си? Ако е така, открил ли си някакво подобрение в старата си природа? По-добра ли е тя сега дори с малко, отколкото беше, когато за пръв път започна своя християнски път? Можеш, чрез благодат, да я покориш по-пълно; но тя не е по-добра. Ако не е умъртвена, тя е също толкова готова да избухне и да се покаже във цялата си мерзост, както винаги. „Плътта“ във вярващия по никой начин не е по-добра от „плътта“ в невярващия. Ако това се забрави, би било трудно да се изчисли резултатът. Ако християнинът не помни, че себе си трябва да бъде съден, скоро ще научи, чрез горчив опит, че старата му природа е толкова лоша, колкото винаги; и освен това, че ще бъде същата до края.
Трудно е да си представим как някой, който очаква постепенно подобрение на природата си, може да се радва на един час мир, доколкото не може да не види – ако само погледне себе си в светлината на Божието свято Слово – че няма най-малка промяна в истинския характер на собственото си сърце, че сърцето му е толкова измамливо и отчаяно зло, както когато е ходил в моралната тъмнина на своето необърнато състояние. Неговото собствено състояние и характер наистина са силно променени от притежаването на нова, да, „божествена природа“ и от обитаването на Светия Дух, но в момента, в който старата природа започне да действа, той я намира толкова противна на Бога, както винаги.
Не се съмняваме, че голяма част от мрака и отчаянието, от които толкова много се оплакват, може справедливо да се проследи до тяхното погрешно разбиране на този важен момент от освещението. Те търсят това, което никога не могат да намерят. Те търсят основа за мир в осветена природа, вместо в съвършена жертва; в прогресивно дело на святост, вместо в завършено дело на изкупление.
