1 А Савел, като дишаше още устрашаване и убийство върх учениците Господни, отиде при първосвещеника, 2 и поиска от него писма до съборищата в Дамаск, че ако би да намери някои от този път, мъже и жени, да ги докара вързани в Ерусалим. 3 И на отиване когато наближаваше Дамаск внезапно блесна около него светлина от небето.
11 Известявам ви, братие, че проповяданото от мене евангелие не е человеческо; 12 защото нито аз от человек съм го приел, нито съм го научил освен с откровение Исус Христово. 13 Защото сте чули някогашното мое в Юдейството повеление, как гонех твърде много църквата Божия и разорявах я. 14 И преуспевах в Юдейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях по-голям ревнител за отеческите мои предания. 15 А когато Бог, който бе ме определил от утробата на майка ми, и призвал чрез своята благодат, благоволи 16 да открие Сина своего в мене, за да го проповядвам между езичниците, от този час не се допитах до плът и кръв, 17 нито възлязох в Ерусалим при апостолите които бяха преди мене, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. 18 После, след три години възлязох в Ерусалим, за да се видя с Петра, и останах при него петнадесет дена; 19 и другиго от апостолите не видях освен Якова брата Господня. 20 А това което ви пиша, ето, пред Бога изповядвам че не лъжа. 21 После дойдох в Сирийските и Киликийските страни; 22 и лично не бях познат на Юдейските в Христа църкви; 23 а слушаха само че той който някога ни гонеше сега проповядва вярата която някога разоряваше. 24 И славеха Бога за мене.
11 А когато дойде Петър в Антиохия възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение. 12 Понеже преди да дойдат някои от Якова ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха свенеше се и странеше от тях, защото се убоя от обрязаните. 13 И с него заедно лицемерствуваха и другите Юдеи; така щото и Варнава се увлече в това тяхно лицемерство. 14 Но аз, като видях че не постъпват право по истината евангелска, рекох на Петра пред всичките: Ако ти който си Юдеин, живееш езически, а не Юдейски, защо принуждаваш езичниците да юдействуват? 15 Ние които сме природно Юдеи, а не грешници от езичниците, 16 като знаем че не се оправдава человек от делата на закона, тъкмо с вярата в Исуса Христа, и ние повярвахме в Христа Исуса за да се оправдаем от вярата Христова, и не от делата на закона; защото от делата на закона няма да се оправдае никоя плът. 17 Но като искаме да се оправдаем чрез Христа ако сме се намерили и ние грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде! 18 Защото, ако възсъздавам пак онова което съм развалил, показвам себе си престъпник. 19 Защото аз чрез закона закону умрях, да живея Богу. 20 Сраспях се с Христа, и сега вече живея не аз, но Христос живее в мене; а това що живея сега в плът, живея във вярата на Сина Божия, който ме възлюби и предаде себе си заради мене. 21 Не отвъргам Божията благодат; защото ако оправданието бива чрез закона, то напраздно е Христос умрял.
ГосподИсус призова Савел от Тарс от тъмнината към светлината. След период на обучение в Божието училище, Той му повери специалната задача да прогласява Неговото послание за спасение на евреи и езичници. Той стана Божи говорител, изпратен на много места и страни, служейки на новия си Господар с голяма преданост и удивителни резултати. Савел не се е записал доброволно за тази задача. Напротив, той изобщо не е бил склонен, а е преследвал вярващите (Деяния 9:1–3). В Божието време обаче ГосподИсус призова Савел и му даде изключително важната мисия да бъде Негов апостол на народите. Горният стих показва, че Бог е подготвил избрания Си съд за тази специална задача, която е включвала по-нататъшни изпитания и обучение (срв. Гал. 1:11–24). В Йерусалим той се срещна с Петър, Йоан и Яков, полубрата на Господа. Те приеха това, което Бог беше поверил на Павел, и изразиха своето общение с неговото призвание и го подкрепиха. Въпреки това, се случи тежко изпитание, когато Петър посети Антиохия и поведението му предизвика служението на Павел сред езичниците. Павел изобщо не се стремеше да угоди на човека, затова трябваше публично да изобличи Петър: „Аз му се противопоставих в лице, защото той беше осъден“ (Гал. 2:11–21). Бог допусна това изпитание, за да покаже, че Павел не търси човешко одобрение.
В нашия живот Бог ни подлага на изпитания, които са необходими, за да се уверим, че Му угаждаме. Обществото, в което живеем, насърчава егоизма и самодоволството. В Божието училище обаче ние се учим да прилагаме Неговите стандарти с оглед да Му угодим. „Въпросът на сърцето е сърцето на въпроса“ – нещо, което Савел трябваше да научи, преди Бог да може да го използва за Своята служба. А какво да кажем за нас днес?
