Първото споменаване на име на месец в Библията е в Изход 13:4, когато Моисей говори на израелския народ за тяхното напускане от Египет. В предишната глава Йехова беше наредил на Моисей и Аарон, че Авив трябва да стане първият месец от техния календар (Изх. 12:1–2).
Значението на избавлението, което Йехова извършваше от името на Израел, се отрази в пренастройването на техния календар. Има някои забележителни събития през този месец, които се отнасят до това избавление. На десетия ден пасхалното агне трябваше да бъде донесено за всяко домакинство, след това заклано на четиринадесетия ден като част от пасхалния празник. Това доведе до Празника на безквасните хлябове, който продължи до двадесет и първия ден на месеца.
Почти 1500 години по-късно, Божието избрано Агне беше заклано по време на Пасха, за да извърши още по-голямо избавление. За тези, които Го приемат като свой заместник, кръвта на Господ Исус ги спасява от Божия праведен съд.
Малко след Пасха и Празника на безквасните хлябове, имаше Празник на първите плодове, където хората принасяха първата част от своята ечемична реколта. Този празник говори за възкресението на Господ Исус: „Христос първите плодове, след това тези, които са Христови при Неговото идване“ (1 Кор. 15:23).
Израелтяните не знаеха дълбочината на истината, към която сочеха тези събития, но значението е показано в това, че това беше първият месец за тях. И реалността трябва да бъде от първостепенно значение и за нас. Нека центрираме събитията от живота си около Личността и делото на Христос.
