Йосия се присъединява към компанията на други двама царе – Йосафат и Езекия – за които се казва, че „вършеха това, което беше право пред Господа“. Тази идея за вършене на „това, което беше право“ е подобна на това, което намираме в Псалм 1, където четем: „Блажен е човекът, който не ходи по съвета на нечестивите, нито стои в пътя на грешниците, нито седи на стола на присмехулниците; но неговото наслаждение е в закона Господен, и в Неговия закон той размишлява ден и нощ.“ Думата „блажен“ може да се преведе като „щастлив“. Пътят към щастлив живот е да вършим това, което е право пред Господа!
Послушанието е ключът към пълноценен и удовлетворяващ живот пред Господа. Всяко нещо по-малко от пълно послушание оставя празнота в сърцето и не можем да намерим удовлетворение и пълно доволство. Псалмистът ни напомня: „Твоето слово скрих в сърцето си, за да не съгрешавам против Теб“ (Пс. 119:11).
Този вид вяра и послушание на Божието Слово се намериха в Тимотей, както четем в наставлението на Павел към него: „Никой да не презира младостта ти, но бъди пример на вярващите в слово, в поведение, в любов, в дух, във вяра, в чистота“ (1 Тим. 4:12). Тимотей имаше сърце да се покорява на Божието Слово още от детството си (2 Тим. 3:15).
Приликите между Йосия и Тимотей са много, и в двата случая Господ ги възнагради, защото те отговориха на Неговото Слово. А какво да кажем за нас днес? Какъв е нашият отговор на Божието Слово? Добре е да помним: „очите на Господа обикалят по цялата земя, за да покаже Себе Си силен в полза на онези, чието сърце е вярно на Него“ (2 Лет. 16:9).
