11 да се уклони от зло и да стори добро; да потърси мир и да го следва.
14 тогаз да разискаш, и изпиташ, и добре да издириш; и това нещо ако е истинно и верно, ако такава гнусота е сторена всред тебе,
13 И пратиха Израилевите синове на Рувимовите синове, и на Гадовите синове, и на половината от Манасиевото племе, в земята Галаад, Финееса сина на Елеазара свещеника, 14 и с него десет князове, по един княз на отеческия дом от всяко Израилево племе, и всеки беше глава на отеческия си дом над Израилевите тисящи. 15 И отидоха при Рувимовите синове, и при Гадовите синове, и при половината от Манасиевото племе, в земята Галаад, та им говориха и казаха: 16 Така говори всичкото събрание Господне: Какаво е това престъпление което сторихте против Бога Израилев, да се върнете днес да не следвате Господа, и сте си съградили олтар за да отстъпите днес от Господа? 17 Малко ли биде за нас съгрешението Фегорово, от което дори до днес не сме се очистили, и стана язва в събранието Господне? 18 И вие ще се върнете ли днес от подир Господа? И ще бъде че, ако отстъпите вие днес от Господа, утре ще се разгневи против всичкото Израилево събрание. 19 Ако ли земята на стяжанието ви е нечиста, минете в земята на стяжанието Господне дето стои скинията Господня и вземете стяжание между нас; и не отстъпвайте от Господа, нито от нас да отстъпите, и да си съградите олтар освен олтаря на Господа Бога нашего. 20 Не стори ли престъпление Ахан Зараевий син в проклетията, и падна гняв върх всичкото Израилево събрание? И тоз человек не погина сам в беззаконието си. 21 Тогаз отговориха Рувимовите синове, и Гадовите синове, и половината от Манасиевото племе та рекоха на Израилевите тисященачалници: 22 Крепкий Бог Иеова, крепкий Бог Иеова, той знае, и Израил сам ще узнае: ако сме сторили това за отстъпление, или ако за престъпление против Господа, да ни не избавиш, Господи, тоз ден. 23 Ако сме си съградили олтар за да се върнем да не следваме Господа, или ако за да принесем върху него всесъжение или приношения, или ако за да принесем върху него примирителни жертви, сам Господ нека издири това; 24 и ако не сторихме това от страх, като думахме: Утре могат чадата ви да говорят на чадата ни и да рекат: Що имате вие да правите с Господа Бога Израилева? 25 Защото Господ положи Иордан предел между нас и вас, Рувимови синове и Гадови синове: нямате дял в Господа; и синовете ви да направят синовете ни да престанат да се боят от Господа. 26 За това рекохме: Да вземем да си съградим този олтар, не за всесъжение, нито за жъртва, 27 но за да е свидетелство между нас и вас, и между родовете ни подир нас, че ние можем да правим слубата Господня пред него с всесъженията си, и с жъртвите си, и с примирителните си приношения; за да не рекат утре чадата ви на чадата ни: Вие нямате дял в Господа. 28 За това рекохме: Ако се случи да говорят така нам или на родовете ни утре, тогаз ще отговорим: Ето подобието на олтаря Господен който съградиха отците ни, не за всесъжение, нито за жъртва, но за да е свидетелство между нас и вас. 29 Да не бъде да отстъпим ние от Господа, и да се върнем днес да не следваме Господа, да съградим олтар за всесъжение, за приношение, и за жъртва освен олтаря на Господа Бога нашего който е пред скинията му. 30 И като чуха Финеес свещеникът, и князовете на събранието, и тисященачалниците Израилеви които бяха с него думите които говориха Рувимовите синове, и Гадовите синове, и Манасиевите синове, възблагодариха се. 31 И рече Финеес синът на Елеазара свещеника на Рувимовите синове, и на Гадовите синове, и на Манасиевите синове: Днес познахме че Господ е всред нас, защото не направихте това престъпление против Господа: чрез това избавихте Израилевите синове от ръката Господня. 32 Тогаз Финеес синът на Елеазара свещеника с князовете върнаха се от Рувимовите синове и от Гадовите синове, от земята Галаад, в земята Ханаан при Израилевите синове, и донесоха им ответ. 33 И това нещо угодно биде на Израилевите синове; и благословиха Бога Израилевите синове, и не рекоха вече да възлязат против тях на бой за да разорят земята дето живееха Рувимовите синове и Гадовите синове.
Воините от племената на изток от рекаЙордан бяха построили голям олтар при Йордан, копие на израелския олтар за всеизгаряне пред скинията. Това силно разтревожи другите племена, които, скачайки към собствени заключения, се събраха в Сило, за да тръгнат на война срещу тях. Но преди да направят това, те изпратиха делегация от князе да разследват, водена от Финеес, свещеника, който преди това беше показал своята ревност за Господа. Това беше в съответствие с наставлението, което Бог беше дал във Второзаконие 13:14 да „разпитат, да изследват и да питат усърдно“.
Въпреки че делегацията беше дошла с вече взети решения и се беше изразила с много силни думи, те бяха готови да изслушат обяснението на двете и половина племена. Когато ги изслушаха, „това им се хареса“. Докладвайки обратно на своите сънародници, те благословиха Бога и въпросът беше уреден.
Бог е поставил този разказ в Своето Слово за наше поучение. Действаме ли въз основа на нашите предположения, или внимателно проверяваме нещата? Готови ли сме да изслушаме обясненията, които другите дават за своите действия, или спорим и настояваме на нашите мнения? Търсим ли мир и го преследваме ли (1 Пет. 3:11)? Благодарим ли на Бога, когато научим, че другите са били прави, а ние сме грешали в нашите заключения?
